Теми

Популярни

ДЕТЕ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ В СЕМЕЙСТВОТО

първокласник

Децата със СОП, както сме свикнали да ги назоваваме, са деца със специални образователни потребности. Те срещат специфични затруднения в ученето, които могат да са свързани с увреждания, с обща умствена изостаналост, с нарушения в комуникацията и в поведенческия модел, с разстройства от различен характер, включително и аутистичен, с някои специфични проявления на способността за учене. Те са добре известни на специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител обаче е, че в неговите ръце е бъдещето на собственото му дете. Означава също, че възможности за преодоляването на подобни проблеми,съществуват още в най-ранните години на неговото развитие. Условието е, да се научим да наблюдаваме децата си и да се впечатляваме от всичко, което се случва с тях. Най-общо казано, трябва да следим за проявленията на общата им активност – езикова, мисловна, поведенческа и физическа. Всичко, което ни изглежда като изоставане или забавяне от обичайните темпове, трябва да е  достатъчно основание за търсене на специализирана помощ.

В някои от случаите може да става дума за проявления, които са лесно преодолими, но има и такива, които ще изискват и в бъдеще системните усилия, както на специалистите, така и на родителите, а и на самото дете. Днешните родители на деца със СОП могат да са по-спокойни, защото от петнадесетина години този проблем изглежда институционално обхванат от българското училищно образование. Още в края на 90-те години, в писмо до тогавашния министър на образованието, обърнах внимание на необходимостта от ресурсно обезпечаване, с оглед увеличаващия се брой на деца с подобни проблеми. След време бяха създадени ресурсните центрове, а специалистите в него станаха част от учителските колективи. Друг е въпросът, доколко успешно се реализират тези възможности в училищните политики. Но това, предвид целите на настоящата публикация, би могло да е предмет на отделна моя позиция.

Проблемът е в това, че тези най-общо казано – увреждания и разстройства в развитието на детето, водят до обучителни затруднения. Ненавременното реагиране може да ги задълбочи и те да станат непреодолими. Важно е да сме наясно – какъв е проблема и какво трябва да се прави оттук-нататък. Нищо, свързано с развитието на децата ви, не трябва да бъде неглижирано..Започва се оттам – да признаете пред себе си, че имате дете със СОП. Не изпитвайте нито неудобство, нито страх, нито срам. Помнете, че го правите в името на вашето дете. Най-често в диагнозите на децата, насочени за ресурсно подпомагане, става въпрос за специфични увреждания, разстройства и затруднения в ученето. Консултирайте се, за да разберете към коя група e вашето дете.Кои аспекти на училищните му умения са засегнати? Кои са обучителните затруднения, които ще възникнат? Какъв е редът за търсене на специализирана помощ? Каква роля е отредена на училището и какви са конкретните институционални възможности на училището, което детето посещава? Колкото по-рано го направите, толкова по-добре. Необходимо е  и вашето участие, а не само това на училището и на специалистите. Правилно постъпват родителите, които от самото начало дават на детето да разбере, че те са до него и ще му партнират при преодоляването на затрудненията и в решаването на проблемите.

Ако вече сте предприели необходимите стъпки и сте наясно с проблемите и затрудненията, които ще срещнете – това е началото. А сега ще трябва да влезете в ролята си на добър родител, приемайки, че сте част от един екип. В него са детето, вие, учителят/учителите, ресурсният учител и другите специалисти. Не забравяйте, че водещ е интересът на детето. На вас е отредено мястото да обединявате всички в усилията им. Никой не е по-заинтересован от крайният резултат, както вие и детето ви. В тази връзка трябва да сте наясно с вашите лични ангажименти, насочени към общото му развитие и специфичните му потребности. Не отлагайте нищо във времето, защото това може да се отрази негативно върху очаквания краен резултат. Разпределете задачите между всички членове на семейството, защото така детето ще ги приема като свои партньори, a това вече е знак за подкрепа, от която има нужда. Не позволявайте то да усети безразличие.

Във ваша помощ, ще се опитам да систематизирам усилията ви в тази посока. И ще започна с развитието на познавателните способности, което непременно е свързано с опознаването на заобикалящия ни свят. Подходите и методите са различни при различните увреждания и разстройства. Следвайте указанията на специалистите. Заедно с това разширявайте личния опит на детето. Винаги намирайте време да развивате уменията му за устно изразяване. Много достъпен начин за преодоляване на проблеми, свързани с говора, е рисуването, както и моделирането. За обогатяване на словесността, oтделяйте време за диалозите и словесните игри. Потърсете помощта на логопед за отстраняване на говорните смущения. Наблягайте и на развитието на понятийната система, което е част от мисленето. Информирайте се текущо от преподаващите учители и от ресурсния учител за напредъка или за изоставането.

Много важна част от работата с дете, което има СОП, е отстраняването на проблеми, свързани с четенето, мисленето, писането, смятанетo, творчеството и поведението .

* По отношение на уменията за четене, важат общите изисквания, свързани с техниката – звуково-сричков анализ и синтез, осмисляне на думата и изречението. Но заедно с това трябва да се развива езиковия усет, както и възможностите за общуване и постепенно овладяване на родния език.

* Мисленето играе особена роля за развитието на познавателната дейност на детето. Умението за мислене фокусира в себе си всичките достижения в останалите придобити умения. Преразказването и четенето с разбиране  съставляват върха на пирамидата,наречена справяне с ученето. Съществуват различни методи и подходи за тяхното овладяване и усъвършенстване. Имайте предвид,че самият мисловен процес при тези деца протича по различен начин, и е предопределен или ограничен от типа увреждане или нарушения в общото развитие. Разчитайте на съветите на специалистите.

*Уменията за писане са свързани с техниката, с усвояването на основните правописни правила и с оформяне на изречение и текст. Подготовката за писане трябва да започне още в предучилищния етап. Това можете да го правите непринудено, като го стимулирате да рисува. Така спомагате за развиването на двигателната страна на писането, т.e. стимулирате графомоториката.Затова не го ограничавайте – нека да рисува! Или може заедно да изберете книжка за оцветяване. Разнообразявайте рисуването, като го редувате с моделиране.

*При придобиването на умения за смятане, особена е ролята на въображението и пространствените представи. Важно е системното упражняване на основните аритметични действия. Впоследствие се преминава и към решаване на текстови задачи. Това е по-трудната част, която ако е включена в индивидуалната програма, e в зависимост от увреждането или типа разстройство.

*Не трябва да пренебрегваме възможностите за включване в творчески дейности. При някои от тези деца, то се оказва положителен метод за преодоляване, например, на хиперактивостта по време на учебен час. Индивидуалният подход към всяко едно от тях, прави възможно прилагането и на различни алтернативи за поощряване на инициативата и възпроизвеждащото въображение чрез творческа дейност.

*Поведението и поведенческите реакции на детето може да бъдат оценявани, както от медицинска гледна точка, така и от позицията на неговите комуникативни умения и на емоционалната му интелигентност. Съобщавайте на съответния специалист за всичко, което ви е впечатлило – кога се проявява, с каква честота, то е резултат на съзнателна или несъзнателна ответна реакция, в каква степен е застрашило неговата безопасност  или тази на околните.

И накрая, искам да отбележа, че детето ви подлежи на периодично диагностициране, с оглед на учениковите умния и навици, както и във връзка с бъдещи задачи, свързани с  развитието му. Отчитат се всички успехи и пропуски в индивидуалната програма.Трябва да се  анализира и демонстрираната от детето работоспособност и издръжливост – особено важно за децата с хиперактивно поведение. Отчита се  и интереса към самостоятелно изпълнение на възложена задача, както и желанието, с което се включва при работа в екип. Не бива да се пропуска и волевото усилие, което проявява при изпълнението на определена задача, както и какви са проявите му на ориентация и съобразителност. Обект на диагностицирането е и начина, по който обшува с останалите,  какви са поведенческите му реакции. Водещото в диагностиката не трябва да е обстоятелството, че на децата със СОП гледаме само като на деца с различни или с ограничени възможности за покриване на задължителните и общовалидни образователни стандарти, и в резултат на това да ги категоризираме като изоставащи. Важно в работата с тях е проследяването, по-скоро, на кривата на промяната в способностите и уменията им за овладяване и покриване на изискуемия за тях миниум, заложен в индивидуалната им програма.Оптимистичното е във възходящата степен, независимо от темповете, с които това се случва. И важен е принципът на  системност в усилията и устойчивост в резултатите.

    Напишете коментар

    Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

    error: Свържете се с автора за разрешение!!