Великото се руши от омразата
Тръгвам от тази латинска сeнтенция, без да съм убедена, че този протест, забъркан от политико-олигархично задкулисие и от чужди интереси като “отровен коктейл”, заслужава точно този мой фокус. А може би трябва, защото това е повече от проблем, отнесен към хората, които виждаме да протестират. Изследването на темата, свързана с тях отваря широко ветрило към истината за българското гражданско общество и имитациите на осъзнато гражданско поведение. Защото този протест не е онова, което се опитват да ни внушат неговите “идеолози”, ментори, „социолози” и “бащици”. Повтарянето на един и същи рефрен много бързо изхаби техните настоятелни опити за пореден път да подведат българските граждани. Защото в голямата си част там са излезли само “пешките”. Изричам го със съжаление, но това е истината. Тях винаги ги е имало през това тридесетилетие, но днес на площада са останали наистина само те. Впечатлението е все същото – за “тълпата”, “лентяите”, “лумпените” (по определението на главния им логист), глашатаите (в прекия и в преносния смисъл), “безделниците”, които са избрали жълтите павета, за да плажуват през лятото. И накрая – за актьорите-самодейци, наети за второстепенни роли в една опасна пиеса, чийто обичаен завършек сценаристите очакват да е като в древноримските комедии: ”Acta est fabula, plaudite!”, т.е.“Пиесата е изиграна, ръкопляскайте!”
Теорията, съчинена и прокарвана от известните като “шаманите на прехода”, че това са „деца на протеста”, “млади готини хора”, “образовани млади българи”… много бързо се провали. А причината е елементарна! Тя е в разминаването между тяхното публично говорене кои са протестиращите и какво искат, с онова, което те всъщност представляват. Свидетели сме, че повече от двадесет дни протестът остана в своята фаза на битак за стари вещи, които някой иска да ни пробута за нови. Панаир за евтина имитация на “спонтанна гражданска енергия”, изяваваща се с писъка на вувузели и странни, неграмотни и противоречащи си надписи върху плакатите. Като добавим към това и готовността за упражняване на насилие и агресия, вербализирана и визуализирана като във филми на Хичкок, химните на “трубадурите”, възпяваши протестиращите като „млади хора, които се разхождат и се веселят в зоната на Триъгълника, а след края на протеста отиват да пият бира в софийските заведения”, вече не ме изпълва само със смут…. Опитът на този протест да му се придаде някакъв светски характер, приключи с крах още в началото, когато стана ясно, че в основата му са метежнически амбиции. Те се целят в разтурянето на държавата и на конституционния ред, който ясно казва, че има разделение на властите, които са три и те са независими. И най-важното – във властта се влиза през избори, и управлява този или тези, които успеят да привлекат с доверие преобладаващ народен вот.
Да режисираш сценарий по начин, който да манипулира възприятията на българските граждани, разчитайки единствено на внушения и спекулации как нищо в държавата ни не е наред или да настройваш чувствата им, усилвайки тревогата и страха, едва ли е разумен начин за изразяване на гледна точка в двайсетте години на XXI век. Да използваш сюжет, в който аватарите са бегълци, преследвани от правосъдието или това да е президент, разпищолил се като недосегаем до самозабрава… В такива случаи, като във филмите на Хичкок, няма как да не мине без насилие и криминален подтекст. Бесилки, черни чували, крясъци и вувузели…мъст и заплахи за саморазправа. Alta candunt odiis, т.е. великото се руши от омразата, която е много силно оръжие в ръцете единствено на слабите. Тя е като коронавируса и като него също се разпространява по въздушно-капков път. А после мутира, за да продължи да живее в гостоприемника – онзи, който е уязвим и най-лесно се поддава на заразата, защото неговата “имунна система” е слаба, за да се противопостави на популизма в политиката.
Днес популистите са на площада в ролята на особена категория “граждани”. Защото политиката, освен всичко друго е и това – гражданите да бъдат лъгани, за да получи някой техните гласове. Този “някой” днес са маргиналните политически субекти, свили се до голямото Его на особи, самообявили се за лидери. Бъдете убедени, че тези хора мразят другите, защото първо те не обичат себе си. Омразата им изразява единствено страх, че тях ги няма не само в настоящото политическо поле, но собствената им маргиналност ги осъжда да ги няма и в бъдеще. Те допуснаха много голяма грешка, разчитайки да се измъкнат от блатото на тази маргиналност, като се опитат да подменят истината къде всъщност да търсим мутрите и олигарсите. Да викаш „Мутри, вън”, а точно тези “мутри от прехода” да те спонсорират и да те използват, за да избягат от правосъдието… Няма как да казваш, че ако трябва ще спиш на площада, но ще изгониш олигарсите, a те да са вдъхновители на протеста, в който ти участваш. Парадоксално е да призоваваш за законност, а да нарушаваш законите, обществения ред, правата на другите и…. конституцията.
Тази омраза, породена и насъсквана от един президент, радикализирал се до степен да поставя егото си над националния интерес е поведение, което наистина е “достойно” за Гинес. През тези четири години от неговия мандат той изпадна в перманентен конфликт с демократичната държава, а сега иска да разбърка и конституционния ред. Опитва се да представя себе си еднолично като някакъв център на власт, но президентската институция не е власт и правомощия за това той няма. Конституцията иска от него да “олицетворява единството на нацията”, т.е. да е посредник за нейното обединяване, а не да я разединява като насажда омраза и призовава за мъст.
България е добре уредена в конституционно отношение парламентарна република. Днес тя не е онази гладна и бедна държава (въпреки ограбеното), когато проблем беше даже да си купиш хляб. Ако трябва да говорим за някаква необходимост от релегитимация, по-скоро тя се отнася за българската опозиция. Българската политическа система има нужда от легитимна опозиция, каквато БСП не е, предвид тресавището, в което е затънала. И ако все пак тя се идентифицира в някаква степен, заедно с останалите парламентарно представени опозиционни партии, то онези които не са представени парламентарно са по-скоро някакви групи по интереси, които нямат ясни идеологически писти,
Проблемът на България продължава да е и маргиналното мислене и безотговорността на онези български граждани, които са избрали да преминат през своя живот като пешки, без да успеят да осмислят кое е това, което трябва да направлява живота им. Много пъти в моите публикации съм цитирала Жан Пол Сартър:” Човек сам твори себе си!”. Твърде простичко е и не подлежи на съмнение. Но има нещо много унизително в това да не осъзнаваш, че това, което може да промени твоя живот си ти самият. Нашето съзнание е това, което направлява нагласите и действията ни. Докато всички не го разберем и но го променим, ще има хора, обречени да тъпчат на едно място и да чакат някой да им нарежда от някоя топла страна:”Сега тук, а после натам тръгнете!”
В края искам да ви припомня, че омразата е като коронавируса. Затова и за да се предпазите от нея, важат същите три “Д” – дисциплина, дистанция и дезинфекция. И мислете! Обяснявайте си нещата, които са и отвъд видимото, защото там са корените и на Доброто и на Злото… Оставям на вас да изберете….
