На 16 април 1879 година в Търново е приет основния български закон – Първата конституция на България. Тя е резултат на ожесточени прения и разпалените речи на 229 депутати – представители на либералите и на консерваторите в бурния тогава следосвобожденски политически живот. Повечето от тях са били избрани от народа. Численото преимущество принадлежало на либералите, които с конституционните си идеи застъпват интересите на селяните и на дребните стокопроизводители. Консерваторите – висококултурни особи, придобили образованието си в европейски университети, макар и да представлявали малцинство, изразявали интересите на заможните кръгове в българското общество.
Търновската конституция е отражение на либералните политичесски възгледи и в нея са прокарани демократичните идеи на Великата френска революция и либерализма на английския парламентаризъм. В съгласие с Търновската конституция на 17 април 1879 година е свикано и Великото народно събрание, което продължава само един ден. В духа на буржоазнодемократичното разбиране за държавно устройство, Търновската конституция гарантира еднокамерен парламент и всеобщо избирателно право на всички българи от мъжки пол, навършили 21 години. Основният закон осигурява широко местно самоуправление и дава непознати към момента граждански свободи. Конституцията защитава неприкосновеността на личността и собствеността, и формира всички останали юридически предпоставки за европейско развитие. В България пристига княз Александър, за да поеме историческата отговорност за съдбата на младата българска държава, след като вече са създадени всички политически условия за нормален държавен живот.
Из Търновската конституция
57. Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.
67. Правата на собствеността са неприкосновени(…)
69. Всякой поданик на Българското княжество, без изключение, длъжен е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи тегобите(…)
73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежний съд, която вече е добила законова сила(…)
77.Частни писма и частни телеграфни депеши съставят тайна и се броят за неприкосновени(…)
78.Първоначалното обучение е безплатно и задължително за всите поданици на Българското княжество(…)
79.Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите(…)
82. Жителите на Българското княжество имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение.
83.Българските граждани имат право да съставляват дружества без всякакво предварително решение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавний и обществен порядок, на религията и добрите нрави.
Cлед като депутатите са обсъдили и приели един след друг отделните членове на основния закон, председателят на Учредителното събрание Екзарх Антим I казва: „Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа и за народа.“