МОЯТ СПОМЕН ЗА 11 СЕПТЕМВРИ 2001 ГОДИНА

Време за четене: 4 минути

В живота не всичко е изпъстрено в светли тонове. Понякога гъсти облаци надвисват над света и сенките им ни плашат. Ние сме малки, много малки…. Толкова малки, че когато на 11 септември 2001 година бе атакуван Световния център – двата небостъргачи, известни като “Близнаците”, не само САЩ, а целият свят се стресна. Нападението по въздух бе потресаващо за поколенията, непреживели никога война. Когато чух новината, точно се готвех да излизам за родителска среща, преди откриването на новата учебна година. Гледах по телевизията кадрите с рухващите и димящи небостъргачи в Ню Йорк  и не можех да повярвам на очите си. Случващото се ми подейства светкавично. Бях потресена и изведнъж се уплаших за бъдещето на човечеството. Впечатлението беше страшно и подтискащо. Не помня как съм изминала разстоянието от дома до училище, но когато пристигнах, малко бяха онези, които вече бяха чули за случилото се. Като непреживели военни събития – и родители, и учители, бяхме  обладани от тревожни предчувствия. Усещането, че някъде умират хора заради агресивните действия на други хора, върна позабравените страхове, свързани с войната. Уплахата от неизвестността и стресът се усещаха по лицата на всички ни. На психологическо ниво това беше съвсем нормално и очаквано. Гледката от разпространените кадри и информацията подействаха на всички ни шоково и болезнено.

А както по-късно се разбра, всичко е започнало сутринта (по американско време), когато 19 терористи от Ал Кайда отвличат 4 пътнически самолета. Похитителите разбиват два от тях в двете кули – близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. За по-малко от час те се сриват до основи. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона – седалището на Министерството на отбраната на САЩ, намиращо се в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият самолет се разбива в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива, преди самолетът да достигне целта си във Вашингтон. Никой от пътниците в отвлечените самолети не оцелява. Основната част от жертвите са цивилни лица от 90 държави. Загиват и голям брой полицаи, пожарникари и други спасителни работници.

Усещането за случилото се беше за удар срещу световния мир и беше естествен шока, който светът преживя. Едно зловещо покушение срещу цялото човечество, отнело живота на 2 974 души, без 19-те терористи. Най-мащабната и кървава атака, извършвана някога на територията на САЩ. Най-документираното и подлагано на всевъзможни интерпретации събитие в света! Според проучвания на CNN и New York Times от 2006 г. над половината американци смятат, че правителството крие истината от обществеността. Части от официалния доклад на американското правителство за атентатите са засекретени с години. Информация все още липсва?! Достатъчен повод за раждането и разпространението на редица конспиративни теории и догадки, опитващи се да се противопоставят на официалната версия на правителството. А тя е за 4 самолета, отвлечени от „Ал Кайда“.

Особено голяма популярност митовете за атентата придобиват и заради няколко книги и филми. „Новият Пърл Харбър“ излиза през 2004 г. – в него преподавателят по религиозна философия и теология Дейвид Рей Грифин обвинява американското правителство в съучастничество в атентатите. Първата част от филмовата поредица Loose Change на Дилън Ейвъри дебютира през 2005 г. – теорията за вътрешен заговор отново стои в основата на сценария. Vanity Fair ги нарича „първият интернет блокбъстър“. Филмите привличат милиони зрители, споделят се на пиратски DVD, в Google Video и в интернет форуми. Поредицата е толкова масово достъпна, че копие от нея беше открито и в скривалището на Осама бин Ладен след залавянето му през 2011 г. През 2016 г. се появява документалният филм от Великобритания „Съмненията в официалната версия за смъртоносния 11 септември в Ню Йорк “. Междувременно, оттогава роднини на жертви, висши политици и бивши агенти на разузнаването споделят различни мнения, теории и нови факти.

Винаги съм мислила, че писането помага много, за да си върнем жизнеността и вярата. Самото писане е бавен процес и ни позволява да мобилизираме мисленето си така, че да натрупаме достатъчно положителна енергия, за да продължим нататък. Може да звучи странно, но чрез написаното всяко събитие се превръща в история и към нея можем да се връщаме още много пъти. Така може да се съхрани и онова, което рискуваме да се изгуби във времето и в …главата ни. А и  когато започнем да пишем, усещането за объркване изчезва и много лесно го превъзмогваме чрез думите, с които си служим. Формулата да не забравяме е като оставим преживяното за другите след нас. А да си спомним за случилото се на 11 септември 2001 година е възможност да си припомним, че мирът върви заедно с надеждата, че все някога ще настъпи един момент, в който ще свалим всичките си брони и ще тръгнем един към друг – без омраза и агресия. Всеки ще има свободата да преживява това, което сам избира, но никога няма да го прави за сметка на нечий друг живот….

(Из неиздадената ми биография “Отлетели птици” )

error: Свържете се с автора за разрешение!!