За съпротивата, независимостта и оръжията
Преди 1000 дни Русия започна пълномащабна война в Украйна. Един народ се изправи да защити териториалната си цялост и национална независимост. От първия час, рано сутринта на 24 февруари 2022 година, когато Путин обяви т.н. „специална военна операция“, агресорът се сблъска с готовността на украинците да се бият докрая. Кремъл беше изненадан, че по време на преговорите в първите дни на войната, Украйна не се съгласи на предложението за капитулация. А Кремъл се надяваше, и затова вражеските войски се бяха насочили към столицата Киев. Настъпателните им действия бяха придружени от редовни масирани ракетни удари по летища, позиции на украинската ПВО, военни части, както и обекти на гражданската инфраструктура във всички региони на страната.
За оръжията и за хората
През първите няколко седмици от войната Украйна започна да използва турските дронове „Байрактар”. В хода на войната дроновете се оказаха едно ефективно съвременно средство. И днес Украйна ги използва за да атакува обекти извън нейните граници – на руска територия, атакувайки рафинерии, оръжейни заводи и летища. Много скоро и Русия започна атаки с дронове – т.н. “шахади”, закупени от Иран.
Санкциите срещу Русия
Колективният Запад засили антируските санкции. Сред най-значимите мерки са замразяването на активите на руската централна банка и други финансови ограничения, като изключването на руски банки от системата SWIFT, търговски ограничения, отказ от руски енергийни ресурси, забрана за доставка на технологии и др. Срещу Русия бяха въведени някъде около 14 пакета санкции. Те бяха акт на солидарност с украинския народ.
Настъплението на агресора към Киев
Агресорът имаше една цел – подхода към Киев. Той успя да се приближи до покрайнините на столицата от север и запад. Повратната точка в битката за столицата беше около 15-20 март 2022 година. През това време, откъдето и да минат, окупаторите извършват множество отвратителни престъпления срещу местното население – убийства, изтезания, побои, насилие. Последните войски на окупаторите напуснаха Киевска област на 2 април. След като руснаците започнаха да се оттеглят от района на Киев, целият свят видя множеството доказателства за зверствата, извършени от руските войски по време на окупацията на Бучи. По данни на Генералната прокуратура в града са загинали 637 цивилни. Военните престъпления, извършени от Москва на подстъпите към Киев, промениха представата на западния свят за руско-украинския конфликт и го подтикнаха към по-активна военна помощ на Украйна.
Обсадата на Мариупол
До края на февруари 2022 г. Мариупол, където преди Голямата война са живеели почти половин милион души, е обкръжен. Отбраната на града при пълна обсада продължава 82 дни. През това време окупаторите го подлагат на ежедневни атаки с артилерия и авиационни бомби. Унищожени са комунални съоръжения, болници, а градът остава без водоснабдяване, електричество и отопление. Руснаците ударят родилен дом и драматичен театър, където се крият няколкостотин души. В същото време окупационните сили блокират възможността за евакуация на цивилни граждани. А до края на април заводът Азовстал се превръща в епицентър на украинската отбрана. Нашествието на руснаците и техният геноцид довежда до смъртта на най-малко 22 000 жители на Мариупол. Но реалният брой на жертвите може да е много по-голям.
Промяна на играта във войната
Тази промяна става възможна благодаерние на това, че в хода на войната украинските войски получиха от съюзниците нови оръжия, по-подходящи повече за партизанска война: гранатомети, противотанкови комплекси, бронежилетки и каски и др. Гаубицата стана един от първите видове западни оръжия, които можеха да се използват в голям мащаб не само за отбрана. Появи се и първата MLRS HIMARS. Насочените и точни удари на HIMARS помогнаха на въоръжените сили на Украйна да поемат инициативата или поне да забавят врага, променяйки значително картината на бойното поле.
Украйна получи статут на кандидат за членство в ЕС
Още на петия ден от пълномащабната инвазия Украйна официално подаде в Брюксел молба за присъединяване към Европейския съюз. Киев настоя за незабавно членство в ЕС по „специална процедура“ поради изключителни обстоятелства. Незабавното присъединяване не се случи според очакванията, но европейската интеграция на Украйна наистина набра изключителна скорост. Още на 23 юни 2022 година. Украйна получи статут на страна кандидат за присъединяване към ЕС.
Начало на успешно и бързо контранастъпление
То започва в района на Харков. Силите за отбрана успяха да освободят за седмица 2500 квадратни километра. Цели руски части са разбити, много от тях набързо напускат позициите си и се оттеглят, изоставяйки артилерия, боеприпаси и оборудване.
Украйна кандидатства за членство в НАТО
На 30 септември 2022 година Украйна подаде заявление за ускорено присъединяване към НАТО. Впоследствие официален Киев публично призна, че пълноправното членство в Алианса е невъзможно преди края на военните действия, съсредоточавайки усилията си върху получаването на „политическа покана“ за членство в НАТО. На двете срещи на върха на НАТО във Вилнюс и Вашингтон обаче такава покана не беше отправена.
Русия анексира четири украински области
На 5 октомври 2022 година Путин подписа закони за т.н. „присъединяване“ на четири украински области към Руската федерация – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска. В същото време нито по това време, нито днес окупираните региони са напълно превзети от руските войски. Руската конституция гласи, че границите на регионите се определят от границите, „съществували в деня на приемането им в Руската федерация“. Включването на регионите в конституцията на Руската федерация беше предшествано от „референдуми“, които се проведоха в условията на окупация в края на септември 2022 г. и продължиха пет дни. Нито „референдумът“, нито включването на окупираните територии в Руската федерация бяха признати от други държави.
Ядрената истерия на Русия
Успешното контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна в Харковска област през септември 2022 г. предизвика истерия в руското ръководство. От Москва постоянно звучаха заплахи за използване на ядрено оръжие. Традиционно Русия се опита да проведе „операция под чужд флаг“, като обвини Украйна в създаването на „мръсна ядрена бомба“, за което, разбира се, нямаше потвърждение. Както ще стане известно много по-късно. САЩ оцени рискът от ядрен конфликт като 50/50.
„Украинската формула за мир”
На 15 ноември 2022 година Володимир Зеленски публикува 10 точки от „украинската формула за мир“ в обръщение към срещата на Г-20. Формулата отразява максималистична визия за края на войната и следвоенната система, по-специално възстановяването на границите от 1991 г., изплащането на репарации и др. Оттогава „формулата на мира“ официално е единствената и незаменима основа за всякакви преговори, която се счита от украинските власти.
Изгонване на окупаторите от Черно море
Изгонването на окупаторите от част от Черно море беше възможно благодарение на освобождаването на Змийския остров и постоянния „лов“ за руски кораби. По официални данни на ВМФ силите на отбраната са успели да унищожат 29 кораба и ракетоносеца на руския флот. Сред тях са крайцерът „Москва“, подводницата „Ростов на Дон“, „Котив“, „Ивановец“, „Васил Бех“.
Битката за Бахмут – една от най-кървавите
Русия започна да атакува Бахмут през лятото на 2022 година. След поредица от неуспехи окупаторите променят тактиката си и започват да атакуват този град отново през януари 2023 година. От края на януари до края на май украинските военни се опитват да задържат позиции в града под огромен натиск от редовната армия на Руската федерация и ЧВК „Вагнер“. По времето, когато отбранителните сили трябваше да се изтеглят от Бахмут, окупационните сили бяха унищожили почти всички къщи и инфраструктура на града. По оценка на Белия дом Русия е загубила около 100 хиляди души убити и ранени в боевете за този град. След превземането на Бахмут „вагнерианците“ се оттеглят от войната поради огромни загуби.
Глад за оръжия 2024 година
Февруари-април Украйна буквално остава без патрони. Украинските въоръжени сили разчитат най-вече на дроновете. Няма достатъчно ракети за системи за противовъздушна отбрана.
Първа „Среща на върха на мира“
Юни 2024 година се проведе първа „Среща на върха на мира” в която вземат участие около сто държави и международни организации. Основната декларирана цел на Украйна като организатор на срещата е да започне преговори за прекратяване на руско-украинската война въз основа на „формулата на мира“ на президента Володимир Зеленски.
Начало на преговорите за присъединяване към ЕС
След като получи статут на страна кандидатка за присъединяване към ЕС, Брюксел постави на Украйна седем изисквания за продължаване на евроинтеграцията: съдебна реформа, приемане на закона за медиите и др. След изпълнението на тези изисквания, на 14 декември 2023 г., въпреки съпротивата на Унгария, беше взето решение за започване на преговори за присъединяване, които официално започнаха на 25 юни 2024 г.
Курското настъпление
На 6 август 2024 г. силите за отбрана навлизат в района на Курск, като през първите две седмици успяха да окупират около 1250 квадратни километра руска територия и повече от 100 населени места на Руската федерация. Украинската армия показа, че след неуспешното контранастъпление през 2023 г., с подходяща подготовка, все още може да провежда успешни операции. Кремъл проведе няколко етапа на контранастъпление. Но досега, според приблизителни оценки, те успяха да освободят само около една трета от територията, контролирана от въоръжените сили на Украйна. За да подкрепи офанзивата си, Москва дори изпрати севернокорейски войници в района на Курск.
Плана за победа на Украйна
В края на август Володимир Зеленски обяви „Плана за победа на Украйна“ – документ с няколко точки, които биха могли значително да засилят позицията на Украйна в потенциални бъдещи преговори за прекратяване на войната. Сред точките от плана са поканата на Украйна в НАТО, укрепването на отбранителните способности, допускането на западни партньори до добива на украински природни ресурси и др. Преди официалното представяне на плана Зеленски го представи при закрити врати пред лидерите на ключови държави в Европа и САЩ, включително Доналд Тръмп, който по това време все още беше кандидат за президент. Днес той вече е новоизбранят президент на САЩ, който обеща да „прекрати войната за 24 часа”.Неговият план за прекратяване на войната в Украйна все още остава в неизвестност, но според Володимир Зеленски „войната ще приключи по-бързо благодарение на политиката на екипа, който сега ще ръководи Белия дом“.
Разрешение за използване на ракети ATACMS по руска територия
Западни медии съобщиха, че администрацията на Байдън е разрешила на Украйна да използва ракети ATACMS с голям обсег за удари по руска територия. По-късно бе уточнено, че приложението им, според решението на Вашингтон е за района на Курск . А Силите за отбрана на Украйна съобщи днес за първата украинска атака с ракети ATACMS в района на Брянск.
Хиляда дни на съпротива, героизъм, болка, смърт и на безсмъртие….
P.P. Като източници при подготовката на статията са използвани материали от РБК-Украйна, Zahid.net и мои предишни публикации по темата.
