Вчера светът отбеляза края на големия разлом, свързан с падането на Берлинската стена – в буквално, и в преносно значение! На 9 ноември 1989 година символично беше сложен края на Студената война – най-страшния период от историята на човечеството, когато атомната заплаха висеше постоянно над главите ни… Очаквах българският президент да проговори вчера, но той избра да го направи днес от Фейсбук. Не беше изненада като не открих и следа от споменаване на “комунистическия режим”, на “края на тоталитарната и авторитарна държава на Живков”, на “измамните понятия социализъм и комунизъм”… Нещо повече, с този текст той е избрал да зачертае онези реалностите в днешна европейска и демократична България, които са постигнати с лишенията, изпитанията и усилията вече не на едно поколение. Не че ни е непозната тази му фиксация да се цели в демокрацията и в настоящето управление, което не му е по угодата. Определено подло и коварно е да продължава да зачертава реалностите и всичко, което българската демокрация постигна. Но и за това народът ни има поговорка: “Чекурлив като глогов прът”, което означава – на когото с нищо не може да се угоди, опък човек.
Без съмнение, българската демокрация, както всяка друга по света, е развиваща се и в нея не всичко е наред. А и още Чърчил е казал: “Твърди се, че демокрацията е най-лошата форма на управление, след онези, които вече са били изпробвани.” Но негови са и думите: ”Фанатик е човек, който не може да промени ума си и не иска да промени обекта, за който мисли”. Това го казах между другото, ей тъй! А истината е, че няма начин това да се случи с “вълшебна пръчица”, защото във всяка промяна (а смяната на социализъм с капитализъм е в дълбочината на обществените отношения) винаги водещ е човешкият фактор. Затова не съм изненадана, че в текста на президента не се споменава нито едно постижениего на българската демокрация. Но да прецените дали e коректно, конституционно балансирано и държавническо, оставям на вас.
Независимо Кой и Как беше го режисирал този български 10 ноември, но нямаше как “бурята” да не ни застигне. Това щеше да се случи – рано или късно. Но “сътресенията”, за които българският президент споменава, но не посочва, ни ги натресе пак неговата партия – на няколко пъти след Десети ноември. Кой окраде банките, а чуждите пари сложи в джоба си? Кой стоеше на входа и на изхода на тогавашните предприятия? Кой извърши грабителската приватизация, а след себе си остави оглозгани скелети след разпродаването за скраб… Но това не попречи и продължава да не й пречи на същата тази партия да продължи със заблуди да се стреми да влезе във властта. Днес те са най-големите собственици и като милионери са завладяли икономиката ни. Това не ги възпира да се представят като “закрилници на бедните” и продължават да искат властта, предлагайки с обещания от “същото”. Там е работата, че преодоляването на “материалната и духовна бедност” не е в това да чакаш държавата да ти поднесе всичко на тепсия. Към това приучват само социалистите, защото вождовете им правят така… Истината е във всекидневната битка да удовлетворяваш все по-добре потребностите си, а държавата да ти осигурява условия за това. Ако някой си мисли, че друг може да му обещае “успокоение”, то това е лъжа. Смисълът на човешкият живот е във вдъхновението да създаваш стойност за другите. А това непременно, и винаги е свързано с придобиването на умения и знания, които са лична отговорност и задължение.
България направи своя важен геополитически избор. Демократичното ни развитие отдавна е необратим процес. Обратното е свързано с ретроградните сили на БСП и онова задкулисие, което не се е отказало “да дърпа конците” и да изважда “политически кукли-пионки. Затова избрах към края да се обърна към вас с думите, които вчера каза германският канцлер Ангела Меркел по време на възпоменателната церемония в параклиса на Помирението – ценностите, на които се основава Европа – свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и съблюдаване на човешките права не са даденост – те трябва да се изживеят и да бъдат защитавани. В тази връзка, да знаете, че спекулира всеки, който си позволява като българския президент да обобщава, че „днес политическите констатации продължават да се разминават с реалността на мнозинството граждани”. Защото само непросветените от нас могат все още да не разбират колко много се е променил живота ни и с колко много възможности разполагаме, за да подобрим качеството на живота ни. Нашите конституционни права ни позволяват да се изразяваме свободно (нещо, което аз правя и в този момент), да пътуваме безвизово, да работим и да учим в Европейски съюз и където още си поискаме. Никой не е ограничен да прави и да демонстрира свободно ценностните си избори.
На този ден аз искам да ви припомня казаното от великия Сервантес чрез неовия герой Дон Кихот: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“ Ние опитахме и от едното, и от другото. Днес ние притежаваме свободата да избираме. Изборът е ваш, аз моят съм го направила… И умната!
