Реалните резултати от посещението на Си Дзинпин в Москва
Артур Левченко, Zahid.net
Въпреки бравурните изявления на руските пропагандисти, реакцията на политическото ръководство на Руската федерация относно преговорите с Китай далеч не е оптимистична.
Посещението в Русия на преизбрания за трети мандат Си Дзинпин – лидер на Комунистическата партия на Китай и на Китайската народна република, не сбъдна очакванията, свързани с основното за Москва политическо събитие в началото на годината. Руската държавна пропаганда традиционно прави добра игра от лошата игра, но липсата на сериозни сделки, с които Кремъл би могъл да се похвали по повод това посещение, е повече от красноречива. Но, както се оказа, това беше само началото.
Един от двата документа, които руснаците успяха да съгласуват с китайската страна, беше изявление за задълбочаване на отношенията между Москва и Пекин. В него има един момент, който на фона на цялата история на руско-украинския военен конфликт, може да се нарече ключов за Китайската народна република. Тази клауза се занимава с ограниченията върху разпространението на ядрени оръжия.
Китай, който през целия период на пълномащабната война се ограничаваше до общи фрази относно необходимостта от прекратяване на огъня и установяване на мир, винаги е изразявал ясна и конкретна позиция в едно от своите искания. Това искане се отнася до възможното използване на ядрени оръжия във войната в Украйна. Това съобщение се отнасяше, разбира се, до Русия, тъй като Украйна не разполага с тези оръжия за масово унищожение, а западните партньори няма да предоставят такива оръжия на въоръжените ни сили, a и самите те не планират да ги използват срещу Русия.
Ето защо ядрените оръжия бяха споменати в съвместното руско-китайско изявление, подписано от Си и Путин. По-конкретно за невъзможността за разполагане на ядрено оръжие, извън притежаващите го държави. Тази клауза в договора съвсем очевидно е продиктувана от разбирането за руско-украинската война като локален конфликт, който не застрашава интересите на Китай. Нищо – освен възможното използване на оръжия за масово унищожение, което ще бъде пряк път към Третата световна война и от която КНР вече няма да може да се измъкне.
Накратко, споменаването на ядрени оръжия в изявлението, което Си Дзинпин донесе у дома от Москва, може да се счита най-малко за локален външнополитически успех на Китайската народна република. Ако не беше изявлението на Владимир Путин, което всъщност се превърна в истински демарш.
Руският диктатор заяви преди няколко дни (по-малко от седмица след като самолетът с китайския лидер напусна въздушното пространство на страната-агресор), че е готов да разположи ядрено оръжие на територията на съюзническа Беларус. Разбира се, за Путин бяха измислени цяла поредица от оправдания. Първо, неговият васал от Минск Александър Лукашенко отдавна искаше това. Обичайно е управляващите в Кремъл да оправдават престъпните си действия с чужда инициатива. Примери много….Работниците винаги „питаха“ за повишаване на цените. Интервенцията в Афганистан е извършена „по искане“ на местните власти. Агресията срещу Украйна е предизвикана изключително от „призивите на свободолюбивия народ на Донбас“. И Русия – видите ли, действа само реактивно във всички случаи, отговаряйки на тези многобройни искания. Като втора достатъчна причина за нарушаване на новите споразумения Владимир Путин посочи факта, че беларуските войски няма да имат достъп до ядрените заряди.
Разбира се, тези аргументи не успяха и не можаха да убедят никого. Западът ще бъде недоволен от всякакви манипулации с оръжия за масово поразяване, а Китай… И Китай вече реагира на изявлението на кремълския диктатор. Говорителят на китайското външно министерство Мао Нин, отговаряйки по време на пресконференция на въпрос на една от чуждестранните медии за идеята на Путин да изнесе ядрени заряди в Беларус, беше традиционно сдържан, но не по-малко и красноречив. Прессекретарят на външнополитическото ведомство на Китайската народна република напомни, че през януари лидерите на петте официални ядрени сили направиха съвместно изявление за невъзможността да се стигне до ядрена война и за необходимостта от избягване на стратегическите рискове, свързани с този нея.
Говорейки направо, Пекин изрази недоволство от факта, че само за няколко дни Москва наруши споразуменията, постигнати по време на визитата на Си. Китай не само е категорично против превръщането на сегашната война в ядрена, но се оказва, че Кремъл е превърнал лидера на китайските комунисти в посмешище. С нарушаването на установения ред за управление на партията и държавата, Си Дзинпин стъпи на тънък лед, тъй като той отчаяно се нуждаеше от видими успехи – особено във външната политика. И се оказа, че той с цялата си сила и влияние не може да защити региона и света от евентуална ядрена война. Защо Владимир Путин предприе толкова драстична и рискована стъпка?
Това изявление на лидера на Кремъл не е нищо повече от отговор на другаря Си. Отговорът, по-специално, за неподписаното газово споразумение, за което се писа в контекста на московското посещение на лидера на Китайската народна република в световните медии. Русия сега – на прага на сериозни икономически проблеми, свързани със западните санкции и загубата на голям европейски пазар, се нуждае от средства за по-нататъшното продължаване на войната. И Руската федерация може да вземе тези средства само от едно място – от газовите и петролните кладенци. Но нито нов договор за доставка на газ, нито споразумения за изграждането на газопровода „Силата на Сибир”- 2 ,не бяха одобрени.
Русия не е получила никаква сериозна финансова подкрепа от Китай – само традиционни танци с тамбура около „мирния план“ на Си, които са малко повече от ритуални поклони (и никакви преговори между лидерите на Китай и Украйна, които се очакваха след московската среща на двама азиатски диктатори). И след като не получи нищо съществено, освен две общи изявления за нищо, Кремъл реши да прибегне до шантаж в характерния си стил. В случая с Китай – с ядрена заплаха. Защото Путин много добре разбира две неща. Първо, Китай наистина не иска ядрена война. Второ, ядреният арсенал на КНР е по-нисък от руския, така че тази сфера е единствената в руско-китайските отношения, където условията могат да бъдат диктувани от самата Москва. И Владимир Путин много добре помни това.
Но изглежда е забравил, че икономически и политически Русия е тази, която зависи от Китай. Нека си представим какво ще се случи, ако изведнъж тези държави-членки на ООН, които са ориентирани към КНР, започнат да гласуват на заседанията на Общото събрание на ООН за антируски резолюции или решат да подкрепят хипотетичното изключване на страната-агресор от Съвета за сигурност. И украинските дипломати вече говориха за такъв вариант на развитие на събитията, като единствен реален в настоящата ситуация. Какво можем да кажем за зависимостта на руската икономика – в частност на нейния военно-промишления комплекс, от китайски части и оборудване.
Владимир Путин е недоволен от ситуацията, която се развива във войната срещу Украйна (и Запада). Недоволни от позицията на Китай, която, за разлика от ясната проукраинска позиция на САЩ, изразяваща се в мощна военно-финансова и санкционна подкрепа, не е нищо повече от декларация. И затова Русия вдига залозите, опитвайки се да окаже натиск и върху Китай. Но само времето ще покаже как ще завърши този опит за натиск. Но първата реакция на китайските власти не вещае нищо добро за Кремъл.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие:Ядерний демарш Кремля. Справжні підсумки візиту Сі, Артур Левченко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
