Теми

Популярни

ЩРИХИ КЪМ ЕДИН ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН – 1

политическият инженеринг

Удари последния парламентарен звънец за този политически сезон. Осиротя залата, станала свидетел на много депутатски страсти. Но извън сградата, на която пише “Съединението прави силата”, “термометърът” на обществените настроения ще продължи “да качва градуси”. Предизборният котел – отначало тихо, а после бурно ще заклокочи. Ще е по Алековски – Бай Ганьо прави избори! Но засега това време изглежда далече, макар че то е като поканен гост, който сме оставили пред полузейналата врата на нашето нетърпение.

По времe на нашето европредседателство върнахме в брюкселското говорене темата за Западните Балкани. България даде много силен тласък на присъединяването на Македония към НАТО и ЕС. След като преди години първи признахме Македония за държава, сега първи я подкрепихме по пътя към евроинтеграция. Македония и нейното бъдеще са много важни за нас, но и за мира на Балканите. Ние сме два братски народа с един корен, а македонците са наши съседи. Затова толкова важно бе да заработи комисията за изчистване на всички проблемни места, отнасящи се до общата ни история. Знаейки колко добре това ще се отрази на народите от двете страни на общата ни граница и особено на българското малцинство в Македония, правителството активира двустранните отношения и разшири връзките си с останалите страни от Западните Балкани. Българският парламент ратифицира Протокола за присъединяване на Република Северна Македония към НАТО. Своята подкрепа дадоха 139 депутати на първо гласуване и 140 “за“ и един “въздържал се” – на второто. В залата отсъстваха депутатите от парламентарната група на БСП.

Няма съмнение, че проблемът на хората с увреждания, в т.ч. и на децата с подобна съдба, е реално съществуващ. Но той бе използван от политическото задкулисие. Това е мое мнение, защото през цялото време “създаваха казус”, отстоявайки единствено собствения случай и собствените си виждания за политики. Те дълго време отказваха да поемат протегнатата ръка на правителството, което по конституция е длъжно да търси и предлага симетрично решаване проблемите на всички хора с увреждания. Решението бе да седнат един срещу друг, докато постигнат съгласие. Усещането бе, че те действат с политически намерения и по поръчка. Ако бяха решени да защитят своите деца, осигурявайки им правото на нормален живот, това можеше да стане само с дебат в работните групи и в сътрудничество с депутатите. След като в определен момент се стигна до координирани усилия с правителството и стартира активна работа на експертно равнище, те останаха в образа на политическа агитка.

По време на лекция пред студенти от Пловдивския университет, президентът Радев заяви, че обществото имало проблем не само с користта, но и с опростачването на политическия живот. Кулминацията в речта му бе онова сравнение с ”блатото, в което сме заседнали от години.” Той поиска и смяна на системата, но не разбрахме с коя от тях – тоталитаризъм, авторитаризъм или теокрация? Наложи се близки до президента политолози да ни обясняват от ефира, че той нямал предвид смяна на политическата система, а…(следва недоизказаност). Новогодишото му слово предизвика възмущението на много хора. Те очакваха да чуят добри думи за българското европредседателство, за затвърдените позиции на държавата като лидер на Балканите и фактор в Европейския съюз. Но остана усещането, че той отдавна ни бе отписал от там. С постоянното демонстриране на конюктура и с опитите многократно да представя някаква друга външна политика, Радев оставяше впечатлението, че не му се нрави евроатлантическата ни принадлежност. Така президентът заставаше срещу народа и срещу правителството. А неговото конституционно право на вето вече се родее с жанра на скеча, от което не ни става весело, а много тъжно. Той стигна и по-далеч с променливата си позиция за Крим, както и заставайки на страната на диктатора Мадуро и сравни България с Венецуела.

В същото време, cпоред класацията на Good Country Index (Най-добри страни), която се изготвя от екипа на независимия британски политически консултант Саймън Анхолт, България се нарежда на 11-то място. Преди нас са Финландия, Ирландия, Швеция, Германия, Дания, Швейцария, Норвегия, Франция, Испания, Канада. Eкипът използва данни от 35 световни организации, в т.ч. и от ООН и Световната банка. Водещ показател е приноса на всяка държава за общото благополучие на човечеството, спрямо собствените й възможности – брутен вътрешен продукт, население и т.н. Въпросната класация се отнася за 2018 година и в нея са включени 153 страни.

Тъжна българска действителност, в която позволихме на “черни лебеди” и на крадливи приватизаторки, на обвиняеми за “пране” на пари, на подплашени олигарси и на купувачи на гласове…да ни казват как държавността била заплашена. По същото време антикорупционният орган извади на фокус много интереси и внушението за “делегетимираната” държава. А истината беше, че хищниците искаха да посегнат и на държавата, и на независимите власти. Сюжетът за ветата бе доразвит с темите за преференциите, машинното гласуване, “левчето” и даренията от юридически лица, сделката за F-16… юридически гювеч, неуспешни опити за смислено свързване на “червени” опорни точки в литературен сюжет.

В обществения ни живот продължи всяването на страх от политически “чучела”, които щели “да разбъркат картите”. Редяха се пасианси кой кога ще дойде на власт и кой щял да спечели поредните избори. Познати шамани продължиха с нарочното и изкуствено рейтингуване на Шоумена и на ММ, за да ни пакетират отново в нечий задкулисен проект. Бързо ще се сетите за “Системата ни убива” и за безуспешния опит да се появи движение на “жълтите жилетки” и в България. Много бяха лицата на популизма, но най-яркото беше на ММ. Абсурдите са свързани не само с нейното говорене – да се хареса на повече хора, превръщайки се в техен “флагман” и забравяйки, че е омбудсман, а не организатор на протести. Cеденето на столче при палатките на протестиращите, слизането в подземните рудници или отиването й в района на африканската чума по козите са все примери за “работа на терен”…

Няма съмнение, че последният мониторингов доклад на ЕК бе положителен за България. Временно бяха свалени три важни ключови сфери, което категорично потвърди, че по тях е работено интензивно, като са спазени критериите и са постигнати резултати – гарантиране на независима съдебна власт, законодателната рамка, ефективност в борбата с организираната престъпност. Затова и те отпаднаха от механизма за проверка и контрол. Много близо до окончателно покриване на критериите са другите три – корупция по високите етажи на властта, външни граници и продължаване на съдебната реформа. В доклада за първи път бе отбелязано “значително влошаване през последните години на медийната среда в България, което рискува да ограничи достъпа на обществото до информация и може да има отрицателно въздействие върху независимостта на правораздавателната система чрез атаки в някои медии срещу конкретни съдии.”

Продължение…

error: Свържете се с автора за разрешение!!