COVID-19 предизвика безпрецедентна криза, която няма как да се управлява с „петилетки” или с двегодишни планове, както вероятно ни препоръчват от президентството. Такива кризи се управляват на принципа “движение напред”. Причините са много лесни за разбиране – факторите, които ще продължат да я провокират и в бъдеще са с неясни и непрогнозируеми и неочаквани проявления. Икономиката няма как да се развива по ясни пътища на спад или на растеж. Така мисля аз, защото това ще е следствие на липсата на ваксина и оттам – на невъзможност да се управлява разпространението на заразата. Докато тя бъде открита и стане възможно нейното масово прилагане, най-сигурното лекарство ще е физическата дистанция. Остава и още една възможност – да се надяваме вирусът, след като е попаднал в човешката популация, да премине в нов щам, както много други, с които вече живеем и имунната ни система се справя с тях. А защо не и да изчезне така внезапно, както се и появи.
Кой каквото ще да говори, но моето мнение е, че България посрещна тази неочаквана криза в кондиция на финансова и икономическа стабилност. Капацитетът на системите, които постоянно бяха обругавани, се справиха и се справят по-добре от онези на най-хвалените европейски държави. Финансовата стабилност, в която ни завари кризата ми дава основания да кажа, че ще я преодолеем по-бързо от очакваното. Най-важното е правителството да продължи да съвместява разхлабването на мерките с развитието на епидемиологичните тенденции. Без съмнение, трябва да се продължи и с оптимизиране капацитета на здравната ни система, производството на защитни материали, c инвестирането на средства в българската наука за разработването на ваксина и за научни изследвания върху проявленията на вируса, със специализираните мерки по опазването живота на онази част от гражданите, които са най-уязвими на атаките на заразата, както и да продължи тестването на групи от населението.
Тази криза се отрази много тежко и шоковo на националните икономики – особено на онези държави, които и без това са били с нестабилни икономики и висока дългова задлъжнялост. Това за страната ни не се отнася, но не бива и да ни отпуска. Българската икономика е отворена и тя ще продължи да понася последствията от мерките и ограниченията в другите държави, с които е свързан производствения цикъл на фирмите ни или сме в търговски отношения с тях. Предвид социалната изолация и физическото дистанциране най-пряко отражението на тази безпрецедентна ситуация обаче е върху туризма, ресторантьорството и другите услуги, свързани с т.н. пряко потребление – сега възпрепятствано от ограниченията на социалната и физическа дистанция. В същото време държавата трябва да помогне и за преструктурирането на онези отрасли, които при новите условия няма да могат да реализират досегашната си дейност. Особено на онези, за които това е основен поминък. Но кризата даде и положителни резултати, като подейства стимулиращо и по отношение темповете в реформирането на отделните системи. Беше даден ход на дълго забавяни или отлагани процеси, свързани с дигитализацията в училищното образование, в управлението и в прякото използване на услуги от гражданите.
Справянето със здравословната криза в България е резултат на навременната реакция на правителството и на нейното експертно овладяване. Всъщност става дума за управленски процес, свързан с една нова реалност, в която ние ще трябва да продължим да живеем и в бъдеще. Тя е новата нормалност на битието ни, докато този вирус не бъде озаптен. На държавата – чрез нейните системи, ще й се наложи да прилага в движение нови мерки, да забавя едни или да отменя други, предприемаайки съответстващи на тях действия. Водещи ще са политиките по преодоляване на негативните ефекти върху населението – безработицата, социалния статус и жизнения стандарт, нормалното финансово обезпечаване на цели системи като образование, пенсии, култура, държавни структури и общини, и т.н. В този контекст, и към този момент българското правителство се възползва от всички възможности за икономическо “въздигане” и за социална подкрепа чрез държавния бюджет и чрез пренасочване на средства от европейските програми.
Целта е да бъдат обхванати най-ощетените – и фирми, и социални групи, заплашени от неравенство. Свидетели сме как правителството използва различни финансови лостове и работещи програми – както за социална подкрепа, така и за възстановяване на икономиката. Сега е важна информационната кампания, така че за тези възможности да бъде информиран всеки български гражданин и икономически субект. Заиграването с т.н. безвъзмездност е чиста политическа спекулация и гъделичкане по струната – да получаваш, без да даваш! Спекулация е твърдението, че средствата, които се отпускат по различни програми и чрез различни финансови инструменти през фирмите, не отивали при хората. А къде отиват, когато такова финансово подпомагане ще ги задържи на работните места, ще облекчи заплащането на наемите на фирмите или ще неутрализира щетите от ограниченията в експлоатацията на транспорта и т.н. Не се коментират всички мерки и програми за социална подкрепа или го правят спекулативно. Пропуска се директното стъпаловидно безвъзмездно финансиране, което правителството започна да прилага за най-малките и малки фирми. Тенденцията, според вчерашния брифинг, e тази мярка постепенно да обхване средните и по-големи фирми. Като манипулативни бих определила интерпретациите по темата за банковото кредитиране. Върху нея се упражняват противниците на правителството, търсейки ниша за политическо манипулиране. Истината е, че това е една допълнителна възможност, от която вече се възползват много фирми и граждани.
COVID-19 показа нещо много важно – може да разчитаме на българската държава и гражданите могат да са спокойни, че след като правителството предприе навременни мерки и прояви висока политическа отговорност за справяне с тази безпрецедентна ситуация, ще се справи и с икономическите мерки. Впечатлението ми е от един успешен старт на политиките за социална подкрепа и икономическа стабилизация. В оперативно отношение дъжавата продължава да реагира адекватно и в синхрон с европейския опит. А как се случва това, достатъчно е всеки да следи информацията и статистиката, които единствено може да очертаят конкретност на действителността. Затова, следете и се информирайте! Сред най-достъпните източници са и правителствените брифинги. Така няма да позволите на никога да ви манипулира и ще можете да преценявате кога някой спекулира с политическа цел. Да не забравяме, че черногледите край нас никак не са малко. Те са склонни, ако видят сред ято бели лебеди един черен, да започнат да твърдят, че ятото е от черни лебеди. Научете се да разпознавате логично вярното от логично невярното. Това е единственият и най-успешен подход да не се оставите в ръцете на хейтърското публично говорене.
Ще преодолеем кризата ….. с общи усилия и като заедно станем част от една нова хуманност. Защото докато коронавирусът е край нас тя ни е необходима, тъй като битката с COVID-19 ще продължи. И затова искам да ви припомня нещо казано от един човек със смислен живот като Атанас Буров: ”Животът е една борба. Не само борба, не! Животът на всеки човек е едно Ватерло, една страхотна битка.” А в нея, както казва той, победители са само оптимистите, защото “оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото…”.
