ШЕСТТЕ РАМКИ НА МИСЛЕНЕ

шестте рамки на мислене
Време за четене: 6 минути

Избирам тази тема, защото смятам, че усвояването на умението за възприемане на информация, без това да го затруднява, е особено важно за ученика и има пряко отношение към четенето с разбиране. Предвид голямото количество информация, с която е засипан съвременния човек, това умение придобива все по-голямо значение. А и самото четене е дейност за възпремане на информация, която като достигне до съзнанието на ученика се превръща в негова представа за околния свят. Наблюденията ми през годините показват, че учениците се справят по-лесно с възприемане на конкретното. Самото учебно съдържание изобилства от термини, факти, числа… Учениците срещат затруднения най-вече при преработването и анализирането на текстовете, но също и при отсяването на информацията. Допълнителни затруднения създава и академичният стил, на който продължават да са написани много от учебниците, макар че през последните години Министерството на образованието предяви нови изисквания към авторите на учебно съдържание.

Умението за по-активно преработване на информацията и нейното по-лесно възприемане трябва да започне да се развива още в ранна ученическа възраст. И в тази връзка, техниката Шестте рамки на мислене може да помогне. Разработена е от професор Едуард де Боно („Шестте рамки на мислене, Locus, 2011) и се усвоява много лесно, защото той използва познати модели (форми) – на триъгълник, квадрат, кръг, сърце, ромб и правоъгълник. В тях авторът на латералното мислене влага конкретно значение, свързано с възприемането на информация – каква е целта да търсим информация, точна ли е, каква е авторовата гледна точка, какъв интерес предизвиква у нас, какви ценности се съдържат в нея и дали ни удовлетворява. Още повече, че в съвременния свят – свят на информационен бум, най-важно е да притежаваме умения за извличане на повече стойност от информацията, да използваме техники за по-бързо и по-ефективно достигане до онова, което ни е нужно.

Чрез техниката Шестте рамки на мислене, авторът на латералното мислене и този път ни предлага един достъпен формален метод, свързан с начина да реагираме на информацията, която достига до нас чрез различни източници и по различен повод Де Боно създава тази техника, защото е убеден в нуждата да подготвим и настроим нашия ум да забелязва различните аспекти на информацията – точност, интерес, стойност и т.н. Самата техника предлага шест възможности за извличане на информация. Шестте рамки са с формата на триъгълник, кръг, квадрат, сърце, ромб и правоъгълник (табла). Те се запомнят лесно и служат за насочване на вниманието при възприемане на дадената информация. Помагат да не се объркаме. Не позволяват на информацията да ни затрупа, и така да не успеем да стигнем до това, което търсим или което ни трябва. Според професор Едуард де Боно тези Шест рамки са като сигнални лампички, които може да включваме, когато работим с информация. Като лидер на когнитивната психология, Де Боно тръгва от обективните характеристики на тези четири геометрични фигури, но им дава друго субективно значение – с оглед на целите на метода.

При работа с текст или с конкретно съдържание винаги се започва с “Триъгълната рамка” и с въпроса: „А каква е нашата цел да търсим информация?” Представяме си, че върху всеки един от върховете на триъгълника са разположени трите въпроса: ”Какво? Защо? Къде?” Чрез тях съзнателно насочваме вниманието си към това, което търсим, защо го търсим и къде го откриваме. Означава, че трябва да можем да формулираме много ясно това, което е необходимо да забележим и да изтеглим. Търсената информация може да я открием много бързо, а може да ни се наложи да я търсим по-дълго. Има случаи, в които интересът към определен текст може да е най-общ, а в други да е съвсем конкретен. Когато са зададени конкретни въпроси и отговорите трябва да са конкретни. Понякога се отговаря само с “да” или c “не”. При въпросите с отворени отговори, освен че преглеждаме, ще трябва и да анализирате.

“Рамката на кръга”ни насочва към проследяване точността на информацията. Защо кръг? Защото формата на кръга е центъра на мишената, т.е. да уличим целта. Без съмнение ние нямаме основания да не се доверяваме на учебното съдържание – учебниците са авторитетен източник. Не бива да забравяме обаче, че това е гледната точка на тези автори. Но това не изключва възможността да посетим библиотеката или да влезем в Интернет, за да потърсим и други мнения. Така ще можем да се ориентираме по-добре в точността на информацията, да научим нещо допълнително, а и да формиране нашата гледна точка, подкрепена с допълнително издирени факти. И тъй като днес източниците на информация са много и разнообразни, понякога може да има несъответствия. В такива случаи винаги препоръчвам да се преглеждат повече източници, но непременно да са такива, на които се доверяваме. Съветът на автора е да се стремим “да потърсим директно изначалната стойност на информацията.”

Целта на всяка информация е да ни впечатли. Това, което трябва да научим задължително, е да можем да се впечатляваме от гледната точка на автора. Подсказва ни го “Квадратната рамка”. Защото формата на квадрат? Защото квадратът има четири равни страни и това означава, че от която и страна да подходим като гледна точка, трябва да сме безпристрастни. Ако ни е ясна гледната точка на автора, бихме могли да формулираме и нашата гледна точка. Познавам традицията в българското училище да формира у ученика шаблонното изразяване, но аз съм за баланс между личното мнение и онова, което другите мислят. Квадратната рамка ни приучва точно на това – да търсим балансираното мнение, но самите ние също трябва да се стремим към него. Затова препоръчвам на учителите да стимулират проучването на допълнителни източници по темата. Така ученикът ще се запознае и с други гледни точки и ще може да ги сравнява. В този случай Рамката на квадрата ще му напомня да формулира и да даде лична оценка за дадената информация.

“Рамката на сърцето” символизира “интерес”. Тя ни насочва към въпросите, които ни интересуват, т.е. вземаме онова, което ни е нужно. Източник на нашия интерес може да са любопитните факти, развитието на фабулата (излагане на случката, събитието), интересните обстоятелства¸ лексикалните или граматически особености на текста, определени твърдения, изразени позиции. Сами разбирате, че става въпрос за търсене на нещо, което към този момент не ни е било известно, или противоречи на нашите досегашни познания или опит. Нашият интерес може да бъде провокиран и от конкретен повод – възложено ни е да проучим факти, свързани с определена тема. При Рамката на сърцето се налага да направим т.н. “претърсване” на източници, “претърсване” на факти, “претърсване” на конкретно съдържание. Съществуването на определен интерес означава, че търсенето на определена информаця е във връзка с конкретната й приложимост.

Всяка информация съдържа стойности, т.е. ценности. Рамката на ромба ни напомня за тях и ни насочва към преглед на тези ценности, защото те имат значение за развитието на интелекта, за усъвършенстване на социалните умения, за успяването в училище. Да се преценява доколко една информация е стойностна е умение, което се придобива. А тя е стойностна, ако може да удовлетвори нашето търсене или да добави нова стойност към нашето познание. Ако трябва да се позова на професор Едуард де Боно: „Всяко допълнително късче осъзнатост има потенциална стойност”, а какво друго е познанието освен осъзнатост? Имам предвид, че информацията обогатява личното познание, което ни служи цял живот. Затова Рамката на ромба е много важна, защото се научаваме да разграничаваме ценностите, които винаги са свързани със същественото. Колкото до ценностите и как Де Боно ги класифицира, можете да прочетете за тях в книгата му “Шестте медала за стойност”(С., Locus, 2010 ), както и в моя статия със същото заглавие.

„Рамката на правоъгълника (таблата)” насочва вниманието ни към крайните изводи, обсъждане на резултатите, и дали тази информация ни удовлетворява. Защо правоъгълник? Защото напомня табла или платформа, върху която можем да поставим резултата. А този резултат може да е свързан с отговорите на няколко въпроса – удовлетворени ли са нашите нужди, доволни ли сме от точността на информацията, имаме ли нужда от допълнителна информация, как това ще повлияе на нашите намерения и т.н. Тази рамка ни напомня, че трябва да направим необходимите заключения за резултатите от нашите действия при извличане на информация.

Опитах се да представя темата за Шестте рамки на мислене така, както професор Де Боно съветва – опростявайки я, представяйки я пестеливо и разбираемо, с оглед възрастта на тези, за които е предназначена, както и предвид практическата насоченост на настоящата публикация – формирането у ученика на умение за възприемане на информация. Тази техника ще му помогне да разбере, че зубренето няма нищо общо със същинското възприемане на дадена информация. Ще стимулира процеса на изразяване със свои думи. Важен ще е резултата, свързан с умението да структурира информацията и да открива в нея същественото, т.е. ценностите. Приучването към изразяване на лично мнение има значение за формирането им като проактивни личности. А да дават оценка на дадена информация е знак за интелектуалния им потенциал, за ценностните им нагласи, за техния социален опит.

Шестте рамки на мислене e техника, еднакво полезна и за учениците, и за техните преподаватели. Тази техника формира активно отношение у учениците при работа с текст, като се отчита интереса и потребностите. Имайки предвид характера на сегашното учебно съдържание, тази техника помага и на учителя да го преструктурира за целите на преподаването и да се освободи от излишното, като отдели онова, което му трябва и го адаптира за конкретните ученици. А това означава – разграничаване на информацията и нейното анализиране. Техниката е полезна и за всички, които четат и ползват информация всекидневно – не само ученици, учители и студенти, но също и за хората, които професионално са обвързани с поднасянето на информация – журналистите от средствата за масово осведомяване, PR-специалисти, социолози и рекламни агенти.

error: Свържете се с автора за разрешение!!