Запитвали ли сте се какво лежи в основата на вземането на определено решение? Ще ви помогна като ви припомня за ролята на ценностите, които са онова, което смятаме за важно, т.е. това са стойностите. Затова методът “Шестте медала за стойност” и навикът “Ценности”, разработени от автора на латералното миселне професор Едуард де Боно, са свързани. Те са важни за насочване на нашето мислене, защото ако не предвидим предварително кои са стойностите (ценностите) във връзка с осъществяването на някаква наша идея, това ще обезмисли намеренията и целите ни още в самото начало. Усвояването на този метод ни помага във всеки един момент да определяме посоката на нашето мислене във връзка със стойностите, подтиква ни към вземането на едно или друго решение. И не само това – също като Метода на Шестте мислещи шапки, можем да помолим и другите да направят това при обсъждане или при вземане на решения по време на т.н. ролеви игри.
Но защо авторът избира медала като символ за стойност? Обяснението може да е само във факта, че медал се връчва за заслуги. В тази връзка, прилагането на метода включва оценка на стойностите, които ще постигнем с определена идея. Каква е класификацията, която професор Де Боно ни предлага? Той разделя стойностите на човешки, организационни, свързани с качеството, с творчеството, с околната среда и с възприятието.
Златният медал за стойност е свързан с човешките ценности. Ако решим да им направим списък, то той би бил достатъчно дълъг. Според професор Де Боно, на първо място ще включим основните човешки нужди от храна, подслон, здраве, образование, уважение… Ще добавим и особено важните психологически нужди от признание, оценка и благодарност, доверие, поощрение, човешко достойнство, свобода от агресия и насилие и т. н.
Сребърният медал авторът отнася към организационните стойности. За по- голяма яснота ще се позова на пример, свързан с училището, т.е. колко добре то постига своите цели и как работи като институция.
Стоманеният медал за стойност е свързан с качеството. Отново примерът ми ще е свързан с училището, т.е. говорим за качество на училищното обучение – в каква степен учениците са овладели материала, колко качествено се използва времето, определено като учебно, достатъчно ефективни ли са подходите за работа с различните групи деца (с проблеми в общото си развитие, със специални образователни потребности и др.), качествен и иновативен ли е училищния мениджмънт.
Стъкленият медал се занимава с творчеството. Истина е, че всяко подобрение и всяка промяна са плод на творческо мислене. В този смисъл, Стъкленият медал оценява стойностите, които произтичат от дадената промяна. Чрез него проследяваме настъпилите подобрения. Например, какво се е променило, след като МВР предприе мерки за засилено полицейското наблюдение в районите на училищата, в пред вид зачестилите примери на детско насилие. Прилагането на Стъкления медал има връзка с мисловния инструмент СиР (Следствия и резултати).
Дървеният медал се занимава с околната среда, чието опазване е глобален проблем. Затова професор Де Боно въвежда този подход за насочване на мисленето по посока на чиста природна среда. Приучва хората да са критични и самокритични по отношение на онези действия, които са с отрицателен ефект върху природата. Дървеният медал ни напомня на Черната шапка за мислене.
Месинговият медал касае възприятието, т.е. как изглежда това, как то ще бъде възприето или по какъв друг начин можем да го видим. Важното е да отчетем различните гледни точки. Има връзка с мисловните инструменти ГТД ( Гледната точка на другите) и АВИ (Алтернативи, възможности, избор).
Професор Де Боно смята, че ние трябва да станем по-чувствителни към стойностите в дадена идея. Така ще развием творческото мислене, а приучването към него, според мен, е особено важно да се случи още в училищна възраст. Задача на българското училище е да изгражда навици, включително и за преглед на стойностите, като учениците бъдат научени да свикват да си задават въпросите: “Какви са стойностите на златния (сребърния, стоманения и т.н.) медал?” или подканяйки останалите хора с въпроса: “Опитайте се да определите всички стойности!” Но има случаи, при които не се налага да се търсят всички стойности, а само тези, които са приоритетни. Между другото, в много компании в Западна Европа, в които има експерти по иновативно мислене, този метод се използва като базов работен подход при старта на всеки проект.
За по-лесно практикуване на този метод, авторът на латералното мислене предлага една много проста визуална пирамидална система т.н. Триъгълник за стойност. Той е съставен от шест еднакви кръга, всеки от които съответства на медалите. На върха е Сребърният медал, под него в горния ляв ъгъл на реда – Стоманеният и в десния ъгъл на реда – Златният медал. В основата – в левия ляв ъгъл е Месинговият медал, в средата – Дървеният, а в десния ъгъл на реда – Стъкленият медал.
Оценяването на стойностите се изразява с числа от 1 до 4. При негативни стойности се използва знак “минус”. Всяка оценка се вписва в съответния кръг. Оценката 4 е т.н. “Силна стойност”. “Звучната” стойност е оценка 3, оценката 2 е “Слаба стойност”, а оценка 1 е “Смътна стойност”. След като се направи съответния анализ на дадената идея, във всяко кръгче се поставя оценката. По същия начин постъпвате и когато оценката е негативна – от 1 до 4, но този път пред цифрата поставяте минус. После спокойно можете да направите извод коя е стойностите е водеща и на тази база да обобщите и да вземете решение дали и как да реализирате тази идея.
Достатъчно е да формулирате една идея и да започнете да я сканирате по отделните стойности. Лесно е, предвид на това, че в началото на публикацията аз ви посочих значението на всяка една от стойностите. Практически това означава, че Сребърният медал ще го свържете с целта, Стоманеният – с качеството, Златният – с човешките стойности, Стъкленият – с креативността и иновациите, Дървеният – със съображенията за опазване на околната среда и Месинговият – как изглежда това за възприятията на другите и как се свързва с тяхната гледна точка.
Методът “Шестте медала за стойност” е много практичен като подход за вземане на управленски решения, свързани с прилагането на проекти. Той е лесно приложим в обучението по предприемачество в училище и реализирането на дейността в учебна фирма. Помага да се отчете баланса между инвестираните средства и стойността на пазарния ефект. Ще се убедите, че чрез този формален, но лесен подход, разработен от професор Едуард де Боно, може да бъдат отчетени базовите ползи и да се прогнозират най-общо негативните резултати от реализирането на определена идея или проект. Това е т.н. първи етап от вземане на едно решение, като заключенията от него са повод за по-нататъшна дискусия и експертни оценки.
Ако в края трябва да обобщим, то методът “Шестте медала за стойност” e основен метод за насочване на мисленето и помага за вземане на решения. Когато усвояването му се превърне в навик, той развива уменията за латерално мислене. Повече за прилагането му можете да прочетете в едноименната книга на професор Едуард де Боно (Шестте медала за стойност, С., Локус, 2010).