Така бих определила Брекзит, след като британците се събудиха. Един милион протестират по улиците на Лондон. Четири и половина са подписали онлайн петиция за отмяна на Брекзит. Приятели съобщават, че англичаните са като в очакване на всеобщ хаос и бързат да се презапасяват всякак. Голяма част от онези, които гласуваха за Брекзит, сега казват, че не били знаели какво всъщност ги очаква. Водещо в избора им било да се освободят от контрола на Брюксел, което ме навежда на мисълта, че у тях са избуяли кълновете на старото имперско самочувствие. Явно е, че същите тези британци не са отчели как през всичките тези години се е отразило на Великобритания членството й в Европейския съюз, че допуснаха мотива срещу мигрантите да е водещ за вота има на референдума. С усещането, че правителството на Тереза Мей ги води към всеобщ хаос, у британските поданици се засилва вълната на недоволство. У онези, които помнят съпротивата на ИРА със сериите атентати в Белфаст и уличните боеве, се появява страх от връщане към онези времена на 70-те и 80-те години на миналия век. Те сепитат дали проблемът за границите няма да засегне чувствително католическото население на Северна Ирландия, с чиито стремежи да е част от република Ирландия, бяха свързани действията на ИРА. Голямото разочарование обаче е най-вече заради начина, по който правителството не успява да излезе от сегашния забавен каданс, който води единствено към скъсяване срока за вземане на всяко разумно решение. Противниците на Брекзит проявяват същия инат като Тереза Мей, но в обратна посока – те искат отлагането му и насрочване на нов референдум.
Всъщност те са прави, че Тереза Мей пропиля много ценно време – време за решителни действия, така че да им остане един период до европейските избори, когато ще могат да адаптират законите си, след последната крачка към Брекзит. Засега хората излизат на улицата, демонстрирайки отказ и настоявайки за оттегляне на молбата за напускане съгласно &50 от европейските договори. Това би означавало да заявят участие в предстоящите евроизбори през месец май, като поискат отсрочка на Брекзита. Но неяснотите около най-неизбежните действия на Тереза Мей, се пренасят вече върху самата нея и евентуалното й сваляне от власт. Политически наблюдатели, близки до управляващите, са склонни да допуснат, че проблем съществува и около избора на подходяща кандидатура за евентуален нейн наследник.
Британците са неспокойни, защото сами се набутаха в този тунел без изход. Те може би най-добре и най-дълго се възползваха от движението без граници. И както всеки път се случва – свикването с удобствата започва да се възприема като статукво, което искаш да промениш. И в мига, когато си казал “да” на промяната, разбираш, че всъщност си предпочел клетката пред свободата. Само ние, които живяхме дълги години от тази страна на “Желязната завеса”, можем да кажем какво означава това. Далеч съм от мисълта да сравнявам съдбата на Великобретания след Брекзит с нашата, защото и дума не може да става за някаква съотносимост. Имам предвид новите усещания, които ще споходят всеки британец, ако те останат извън съюза. Не че Великобретания не е имала влечения да е самостоятелен играч или че не е предприемала самостоятелни действия за налагане на глобална британска външна политика. Но няма съмнение, че напускането на ЕС си е самоизолация, защото там е мястото, където ще се решават всички важни европейски въпроси. И като се отказва от гласа си в Брюксел, Великобритания се отказва от един важен лост за влияние и за лидерство.
Британците ще платят най-високата цена. Но сега най-краткосрочната цел е постигането на успешни преговори с ЕС. След окончателното й излизане, пред нея стои задачата да разработи и да реализира при нови условия вътрешната си политика, но и да осъществи ефективна външна политика и политика на сигурност. В никакъв случай, нито тя, нито държавите-членки на ЕС, имат интерес от изолационизъм. За британците Брекзит засега е само чудовището с неясен силует, но продължава да събира недоволните и да ги извежда на улицата. Но когато то се изправи с цял ръст, не само британците, но и ниеще трябва да сме готови за последствията, които неменуемо ще засегнат и нас – независимо дали е Брекзит със или без сделка.