Още един повод за обективна оценка на управлението на Борисов
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е създадена през 1961 година и е със седалище в Париж. Нейни предходници са Организацията за европейско икономическо сътрудничество(ОЕИС), както и плана “Маршал” за възстановяване на следвоенна Европа. Отначало държавите- членки са 18, а в момента – 37. Нейн настоящ генерален секретар е Матиас Корман. Според Конвенцията за създаването й, всяка страна-членка има задължението да стимулира политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване на жизнения стандарт и финансова стабилност. Организацията е и форум за дискусии и обмен между правителствата с фокус обществените политики. ОИСР изработва стандарти и насоки за икономическо развитие и за преодоляване на негативни явления като прането на пари и бягството от данъчни задължения. Стимулира икономическия растеж и разширяването на търговските връзки. Правомощията на организацията обхващат всички сфери на политиката, без отбраната. Дейността на ОИСР е мащабна и заради това тя разполага с над 200 специализирани органа, както и няколко автономни – Център за сутрудничество с икономиките в преход, Център за изследвания в областта на образованието и новите технологии, Център за развитие, Международна агенция за атомна енергия. Във всички тях работят представители на страните-членки, които основно се занимават с изследване на прогреса в отделните области. Членството винаги се предхожда от обстоен преглед на състоянието на кандидатките за присъединяване. Най-важно е те да докажат, че се придържат към принципите за отворена пазарна икономика, демократичен плурализъм и зачитане на човешките права. След като държавата-кандидат изрази желание за присъединяване, Съветът на ОИСР започва процедура, чиято цел е да се гарантира готовността на страната да поеме всички правни и политически ангажименти. Окончателното решение се взема след задълбочена оценка и с мнозинство на страните-членки. В случай, че се постигне кончателно споразумение, то се внася за одобрение в Парламента на съответната държава. Членството влиза в сила след като всички документи бъдат депозирани пред френските власти, които са депозитари по Конвенцията за създаване на ОИСР. Организацията се финансира от вноски на страните-власти, т.е. от данъците на съответната държава.
България заявява официално желанието си за членство в ОИСР през 2007 година, като потвърждава своето намерение през всичките тези години, като България си сътрудничеше с ОИСР чрез тематични инициативи и специфична за страната програма още от началото на 90-те години. Държавата ни беше активна в регионалната програма за Югоизточна Европа и участваше в системи за статистическа и информационна отчетност, сравнителни анализи, публикации и преглед на политики. Първият преглед е от 1999-а година и неговата цел бе България да бъде подпомогната от ОИСР във формулирането, приотизирането и провеждането на реформи в ключови области на икономическата политика. По време на управлението на правителствата на Бойко Борисов държавата ни продължи линията на присъединяване. През 2018-та година, на среща между министър-председателя и генераалния секретар на ОИСР са обсъдени отново действията на България. Тогава Анхел Гурия посочи, че България продължава да се придържа към основните принципи на отворената пазарна икономика, демократичен плурализъм, воля за реформи и зачитане на човешките права. Високо бяха оценени ускореният икономически растеж, ниската безработица, ниският външен дълг и почти нулев дефицит. (Как ви звучи това на фона на управлението на служебните правителства и настоящото?) Тогава Анхел Гулия приветства и приетата от кабинета Борисов пътна карта, в която бяха заложени дейностите по ускоряване подготовката за присъединяването, тъй като по думите на българския премиер това е един от важните външнополитически приоритети, около който има пълен консенсус между всички политически сили и работодателските и синдикални организации.
За първи път през януари 2021 година – след повече от 20 години, постиженията на българската икономика бяха във фокуса на вниманието на най-развитите и влиятелни държави в света, членуващи в ОИСР. Тогава организацията излезе с втория Икономически преглед на България, който е част от OECD Action Plan (План за действие на България за присъединяване към ОИСР от 2019 г.). Съгласно този план за действие ОИСР подкрепи приоритетите на България за реформи в 21 области на политиката, което включва и провеждането на политики, приемане и прилагане на стандарти, като същевременно увеличи участието си в комитетите на ОИСР в области като корпоративното управление, цифровата икономическа политика и публичното управление. А на официална церемония страната ни бе приета като 34-ти член на Асоциацията за ядрена енергия и към нейната Информационна банка. В Асоциацията за ядрена енергия участват държавите, опериращи почти 90% от инсталираните ядрени мощности в света. Това беше отново висока оценка за страната ни и солиден аргумент, че тя стриктно спазва правилата за ядрена енергетика. По време на организираното тогава онлайн събитие с участието на премиера Борисов и Анхел Гурия – генерален секретар на ОИСР, българският министър-председател каза:”След приемането на България в чакалнята на еврозоната и в банковия съюз, днес имаме също повод за оценка и празник.”
„Кризата с COVID-19 удари България в период на силен икономически растеж и нарастващи доходи. Преодоляването на кризата и благоприятното излизане от нея ще изисква непрекъсната подкрепа за хората и бизнеса, както и инвестиции и реформи за стимулиране на производителността и повишаване на жизнения стандарт на всички българи“, посочи тогавашният генерален секретар на ОИСР, представяйки въпросния икономически преглед в рамките на онлайн събитието, проведено с участието на министър-председателя Бойко Борисов. Той каза също, че преди пандемията поредицата от структурни реформи, успешната интеграция на български производствени фирми в глобални производствени вериги и стабилни макроикономически политики са довели до петгодишен растеж, надхвърлящ 3%, бързо покачване на реалната работна заплата и спад на безработицата до исторически минимуми. Икономическият преглед предвиждаше 3,3% растеж на БВП през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. след спад от 4,1% през 2020 г.
На 25 януари т.г. ОИСР съобщи, че започва преговори за членство с шест държави, сред които и България. Това стана ясно и от съобщение на сайта на организацията. Заедно с нас процес по членство започват още Аржентина, Бразилия, Хърватия, Перу и Румъния. С оглед на казаното от мен преди това, означава, че следва процедура на “внимателно обсъждане” на базата на рамката за прием на нови членове, както и „напредъкът, постигнат от шестте страни“, откакто е подадена първата им заявка за членство.. В този контекст искам да акцентирам на „напредъкът, постигнат от шестте страни“, откакто е подадена първата им заявка за членство. Защо го правя ли? Защото вече прочетох проправителствени публикации и изявления, в които спекулативно се прави опит да бъдат приписани несъществуващи “заслуги” на сегашните управляващи. Сами разбирате, че е смешно даже да се помисли, тръгвайки дори от етимологията на понятието “напредък”, т.е. движение, преуспяване, успех, напредване, постъпателно движение напред, прогрес. Това провокира у всеки нормален човек един въпрос – кога, и най-вече при чие управление бе постигнат този напредък, така че той да дава достатъчно основания – след 15 години от внасянето на искане за членство, към България да бъде отправена официална покана?
Приемането на България в ОИСР не е еднократен акт, който се изчерпва с подаването на искане. Надявам се това да е станало ясно от изложението ми дотук. А означава един постъпателен и систеен процес на положени усилия за постигане на стандарти – върховенство на правото и правова държава, работещи регулатори и институции, конкуренция, антимонополно право, борба със сивия сектор, ниско ниво на корупция. Това не е работа, която може да бъде свършена за един или за девет месеца. Това се постига със силна политическа воля, в продължение на дълги години и чрез успяващи обществени политики. Факт е, че правителствата на Борисов работеха системно за изграждане на европейския образ на България и следваха европейските критерии за стандарт. Резултатите – макроикономическа и финансова стабилност, възходящ жизнен стандарт, ограничаване на сивия сектор и на прането на пари, привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското, изграждане на цялата система от регулатори и т.н. Става въпрос за ясно артикулирани и осъществени политики за подобряваше инвестиционния климат и повишаване на жизнения стандарт. Затова и международните агенции постоянно качваха рейтинга на страната ни – колкото и това да не се харесваше на някои. А истината е, че числата са тези, които удостоверяват колко успешно е било едно държавно управление, а не бръщолевенето на “плевелите” в българската политика.
”Започването на разговори за членство на страната ни в ОИСР е висока оценка за икономическото, политическото и общественото ни развитие през последните десетилетия и казва много, ама много повече от всякакви класации за корупция, свобода на словото и т.п. индекси. Това писмо (б.а. има предвид писмото на ОИСР до министър-председателя Петков) на практика прави всякави тиради за мафии, диктатури, автокрации и т.н. не просто несъстоятелни, а жалки напъни за слабоумна пропаганда и бутафорен PR. Всякакви оценки на хванати от къра пишман политикани получават конкретен и ясен контрапункт, без необходимост от дискусии. Който иска да дискутира, че земята е плоска, а пиенето на разредена белина лекува белодробна недостатъчност и пречиства “кръвта от вируси” – прав му път към дълбините на тъпоумието. И не, това е признание за постижения, които нямат нищо общо с Харвард, село Славяново или пловдивската антикорупционна експертиза.”(доцент Стойчо Стойчев, Фейсбук)
Който разбрал, разбрал…А аз ще продължавам да съм обективна.
Използван източник: Сайта на ОИСР
