ЧИНОВНИКЪТ – 2

чиновникът
Време за четене: 2 минути

Когато преди години написах “Чиновникът” – публикация, която намери място и в този сайт, имах предвид моите непосредствени наблюдения, свързани с чиновническия манталитет – да поставят себе си и държавата над гражданите. Толкова сме свикнали с обърнатата пирамида, че вече не ни впечатлява как институциите са се превърнали в крепости. И за да стигнете до чиновника, ще ви се наложи да преодолеете доста прегради. Вие влизали ли сте скоро в някое кметство на някой голям град? Жалко, че едва в хода на административната реформа, чухме вицепремиерът Томислав Дончев да възкликва: „В някои администрации се извършват истински безобразия.“.

А безобразията са свързани все с този пуст манталитет! Не е лесно извъднъж да излезеш от кожата на човек, за когото източник на самочувствие е гражданите да се строяват и да се равняват по това как на него му е удобно (само перифразирам!). А това, че те са там, заради гражданите и работното им време е осем часа, им изглежда навярно  като “недоглеждане” или като “недоразумение”! Как иначе, щом са се уредили с приемно време и то в опредеделени часове!

Та думата ми е за тези местни администрации! Ще кажеш, че това е по-скоро местообитание за чиновници-монаси, които никой не бива да безпокои. А се знае, че всяка публична администрация работи с граждани и заради гражданите. Значението на публичност е от народа за народа, а понятието администрация  означава служа на… Публичната администрация е задължена да дава отговор на гражданите и юридическите лица за отправени запитвания, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес. Коректното е да предположим, че в нея работят хора, които добре знаят, че те са посредник между държавата и гражданите в решаването на проблемите им. Затова и обслужването трябва да бъде реализирано прозрачно и без прегради – в буквалния и в преносния смисъл.

Реформата, която правителството провежда е свързана не само с намаляването на административната тежест, което неменуемо довежда и до преструктуриране в самото обслужване, но и до промяна в начина на мислене и поведение на служителите. На полето на административната практика, този въпрос изглежда сложен. При това – гражданите се научиха да не премълчават и да обявяват публично констатираните от тях нарушения и грешки в обслужването. За разлика от близкото минало, сега има повече възможности за неформален и формален контрол. И тези възможности се оказват много важен фактор за въздействие върху административната етика.

Освобождаването на гражданите от редица досегашни формалности, които удължават времето за получаване на услугата или възпрепятстват нейното качествено изпълнение,  е само една брънка от същинската работа – промяната в манталитета на административните служители. Тенденцията трябва да е обвързана и с определени  ценности и етични критерии в обслужването. Не знам доколко успешно се реализират онези стандарти, които аз открих в текстовете на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и дали не трябва да говорим за засилване контрола по спазването му с пряко отражение в заплащането и предприемането на дисциплинарни мерки. Известно е, че предизвикателствата за всяко управление възникват точно там, където съществуват условия за сблъсък на интереси при досега на гражданите с различните нива на упражняване на власт. Затова проблемите на етиката и стандартите на поведение на служителите в публичната администрация трябва да бъдат решавани своевременно и в никакъв случай – кампанийно.

error: Свържете се с автора за разрешение!!