След редицата публикации, които написах по темата за четенето с разбиране, този път искам да предложа структура за самооценка на умението за четене и разбиране на текст. Няма да кажа нищо ново, извън това, което съм писала до сега. Само ще го систематизирам в една не лоша структура, която да улесни личната решимост на ученика да се пребори с проблема. А проблем има, защото през последните години в мониторинговите доклади на Европейската комисия сектор ”Образование“ се посочваше, че България е с най-висок процент на ученици с ниски постижения по четене, измежду държавите-членки на Европейския съюз. Всяка година международното изследване PISA публикува данни, които също сочат, че голяма част от тях не притежават умения за разбиране, осмисляне и използване на писмени текстове. Затова избирам в статията да се обърна директно към учениците, защото както казах в началото, искам да ги мотивирам да пожелаят сами да разберат колко важно умение е четенето с разбиране.
Четивната компетентност включва освен четивната техника, още и умения за работа с текст, неговото разбиране, използване и осмисляне. Става въпрос за един когнитивен процес с всички елементи на четенето с разбиране. За неговото успешно реализиране водещи са нагласите и мотивацията на самия ученик. Затова в няколко точки ще формулирам равнищата, областите, посоките – както искате ги наречете, с което ще помогна на ученика да се ориентира и да насочи мисленето си към самооценка на четивната компетентност.
Учениците добре знаят какво е софтуера за компютрите – казва им какво да правят във всеки един момент. Без него те не могат да работят. Ако вие или вашите ученици сте редовни читатели на страницата “Училище за идеи” в Детски сайт, навярно ви е направило впечатление, че идеите, подходите и методите, които предлагам на учениците са всъщност съвкупност от различни работни стъпки при придобиването на едно или друго умение. Нещо повече, тези знания, поднесени по подобен начин са своеобразна структура, програма, софтуер. Те всеки път казват какво трябва да се направи, помагат за ориентирането в собствените възможности – какво можем или не можем, кои са пропуските и имаме ли затруднения при четене, писане, интерпретиране. Стимулират съставянето на пътна карта за преодоляване на проблема чрез определена стратегия. И този път ще използвам същия подход, като предложа една своеобразна структура за самооценка на умението за четене и за разбиране на текст.
1.ЧЕТИВНА ТЕХНИКА. Нейните елементи са: бързина, точност, изразителност, разбиране.
Известно ли ви е каква е вашата скорост на четене? Съществуват примерни норми, за които можете да се информирате от вашия учител. Ако той скоро не е правил подобно състезание във вашия клас, сами засечете време и ще разберете каква е бързината, с която четете.
Знаете ли, че точността при четенето е от определящо значение в етапа на разбиране на текста? Една погрешно прочетена дума може да промени смисъла и да ви подведе. Четете внимателно, за да можете да диференцирате информацията.
Владеете ли звуковите особености при изговора на някои гласни и съгласни – озвучаване и обеззвучаване, редукция на гласните? Тези знания имат значение не само за правописа, но и за произношението при четенето на глас.
Оценявате ли ролята на интонацията и на препинателните знаци? Важни са за това дали усещате смисловите връзки в изречението. Съблюдаването им не е само критерий за изразително четене.
2. ЦЕЛИ НА ЧЕТЕНЕТО. Наясно ли сте с целите на четенето? Те може да са свързани с естетическите ви потребности и опознаване на художественото творчество на един или друг автор, със събирането на различна информация, с възможността да формирате своя гледна точка или да се запознаете с гледната точка на другите, с удовлетворяване на познавателните ви потребности или с цел учене и др. Конкретната цел ще предопредели методите за четене и подходите за работа с текста.
3. УМЕНИЯ ЗА РАБОТА С ТЕКСТ. На какво ниво са вашите умения? Трябва да можете да улавяте основната мисъл и да структурирате текста смислово и на части. Да маркирате последователността и да сте в състояние да прегрупирате информацията. Да обръщате внимание на видимото и много бързо чрез т.н. претърсване, да намирате факти, дати, събития. Без затруднения, и чрез логически връзки и съждение да откривате онова, което се подразбира. Може да се наложи да извършите и някои допълнителни действия, свързани с изчисление или разчертаване на диаграми и графики. Опитвайте се при среща с непозната дума да се ориентирате за нейното значение в контекста. При всички случаи ще преминете през три етапа – на осмисляне на текста, на активно осмисляне на текста и на запомняне по определена система с оглед на бъдеща интерпретация.
4. ЕЗИКОВОТО БОГАТСТВО НА УЧЕНИКА И НЕГОВИЯ АКТИВЕН И ПАСИВЕН РЕЧНИК. Срещате ли много непознати думи в обичайни текстове? Трябва да разбирате думите в текста и да не бъркате значението им, поради непознаване на богатството от синоними, омоними, пароними и антоними. Сведете до минимум неразпознаването на думи в учебните текстове, които при всички случаи съответстват на настощата ви опитност и степен на придобитите знания. Обогатяването на активния ви речник с нови думи е начин да преодолеете успешно бъдещ сблъсък с непознатото.
5. ОПИТЪТ И ЦЕННОСТИТЕ, КОИТО РЪКОВОДЯТ ЖИВОТА И ПОВЕДЕНИЕТО ВИ. Убедени ли сте, че притежаваните от вас ценности съответстват на тези, които тряба да притежава всеки на вашата възраст? Това можете да разберете, ако срещате сериозни затруднения при създаването на собствени ученически работи – есета и интерпретативни съчинения. При създаването им водещи са ценностите и умението да разсъждавате и да правите умозаключения. Това означава да гледате на предизвикателствата, свързани с ученето като на възможност за ценностно развитие и трупане на опит. Както казва професор Едуард де Боно – не е нужно да чакаме да остареем, за да помъдреем, защото мъдростта може да се преподава. И четете, много четете!
6. КОНКРЕТНИ ПОСТИЖЕНИЯ ОТ ЧЕТЕНЕТО С РАЗБИРАНЕ. Известни ли са ви конкретните постижения, които биха се отразили на резултатите ви по четене? Ако е да, вече ми е ясно от къде идва мотивацията ви да прочетете тази статия. Аз само ще припомня най-важните от тях – безпроблемно ще разберете какво е казано в конкретния текст, ще можете да извличате необходимата ви информация и бързо да се ориентирате във фактите, да подразбирате онова, което е само подсказано, да изразявате своята гледна точка, да формулирате обосновани отговори или да правите изложение, което ще е собствена ученическа работа или ще възпроизвежда чужд текст
Стигайки до края, вече мога да кажа, че вашата решимост да прочетете горните редове е първата стъпка да предприемете конкретни действия по отношение на вашите ученици. Приложете структурата вие самите по отношение на тях, или им предложете те да го направят като се самооценят, отговаряйки положително или отрицателно на зададените от мен въпроси? После нека всеки състави пътна карта с разположени във времето задачи за преодоляване на пропуските или на проблема като цяло.
