Следвайки практическата насоченост на изложението, което направих в моята публикация “Детето ми има проблеми с четенето“ във връзка с четенето като техника, ще кажа, че четенето с разбиране е сложна умствена операция и като такава може да бъде обяснена от специалистите. Това, което трябва да знае всеки родител е, че разбирането включва умението да се предават чуждите мисли и идеи със свои думи и според умствените възможности на всеки. Има деца, които още след първия прочит на определен текст го разбират и усвояват. При други – не може да го разберат и след многократен прочит. Те се нуждаят от помощ, а и се налага да положат повече усилия.
Сьществува разбиране, че най-добре се усвоява това, което най–често се повтаря. Резултатьт е, че в такива случаи се наизустява. Тази практика е особено ефективна в първи клас, когато малкият ученик наистина трябва да запомни буквално голяма част от учебния материал. Но с преминаването от клас в клас учебното съдържание се усложнява и се увеличава по обем. Ако детето владее само метода на дословното запаметяване, то ще започне да среща затруднения. В един момент този единствен метод се превръща във вреден навик. Но той ще продължи да е приложим при наизустяването на стихотворения, заучаване на дефиниции и формули и т.н. Едновременно с това детето трябва да бъде обучено и подпомагано в усвояването и на другия учебен метод – четене с разбиране. В противен случай, за него “научаването” ще продължава да е дословното запомняне. С помощта на учителя и на родителя, на детето трябва да му стане ясно, че за да възпроизведе определен текст, означава да го разбере.
Кога затрудненията на малкия ученик стават особено осезателни? Практиката ми показва, че те се проявяват още във втори, но най-вече в четвърти клас, когато трябва да се усвояват знания по всеки отделен предмет. Тогава са необходими повече усилия и самостоятелна работа с учебниците, което може да отдръпне някои деца не само от четенето, но и от ученето. Наблюдава се при тези от тях, които имат по-слаба познавателна активност и бедни интелектуални възприятия. Обяснимо е, защото при четенето с разбиране преобладава нагледно-образната форма на мислене – детето оперира само с образи и излиза извън непосредственото възприятие. А излизането извън видимото е форма на мислене, която в самото начало го затруднява. Изискването за логически осмислено запомняне на материала не бива да е изненада за детето. Ако то остане неподготвено, ще продължи да наизустява дословно. Наблюдава се най-често при децата със затруднения при четенето с разбиране. Те се разпознават по това, че преразказват с готовите фрази от учебника. Трудно сами конструират изречения. Ако поискаш да преразкажат един текст, се усеща липсата на последователност. Прекъснеш ли ги с уточняващ въпрос, не могат да отговорят, нито да продължат по-нататък. Това навежда на мисълта, че липсва и умение да се анализира, обобщава и сравнява.
Къде е ключьт? Той е в навика да се работи активно над прочетеното, за да се осмисли. Тогава може би ще дойде и запомнянето. Детето трябва да се научи да работи активно над текста. Активната работа над текста включва: да улавя основната мисъл чрез отделните фрази, разделянето на части, да обръща внимание на думите и да ги разбира, да маркира последователността в изложението, да прегрупира смислово информацията, да определи т.н. опорни точки – факти, дати, събития.
В практически план бих разделила процеса на четене с разбиране на три етапа: осмисляне на текста, активно осмисляне на текста и запомняне по определена система. Осмислянето на текста включва: за какво се говори в него и разделянето му на части (свързани по смисъл). Активното осмисляне на текста изисква: водене на записки, подчертаване и поставяне на знаци в бялото поле (ако се разрешава, или книгата/учебникът са лични), записване на най-главното, онагледяване със схеми, записване на факти, дати и др. Запомнянето по определена система означава, че детето трябва да е в състояние по всяко време да възпроизведе усвоеното знание, вкл. и когато го изпитват в училище. Не са малко случаите, когато то обяснява на родителите си, че не е отговорило на зададените му от учителя въпроси, защото забравило наученото.
Четенето с разбиране е свързано с умението да се възпроизвеждат чужди мисли и идеи. Един процес, който се развива едновременно с усъвършенстване техниката на четене и с умението да се преразказва. Ако детето не владее добра техника, не би могло и да разбере прочетеното. В такива случаи то бавно срича думите, забравя прочетеното и не може да схване смисъла на изречението, а оттам – текста като цяло. Една неправилно прочетена дума може да промени смисъла, и обратно – неразбирането на смисъла нарушава правилното четене, особено когато в текста има много непознати думи. В същото време се предполага, че неговият речник трябва да се развива и обогатява, за да се увеличава и речниковия му запас. По-разнообразният речник ще му позволи да си служи с повече думи и да разчита на взаимозаменяемостта им от гледна точка на значението. А с натрупването на познания по български език, то може да избира по-свободно словесната форма, с която да изрази съдържанието и неговите отделни части. Активната работа над текста ще му даде възможност да избегне излишните подробности, но няма да се отклонява и ще се придържа към логическата последователност. Започва да структурира изказа си като знае, че всяко твърдение трябва да бъде подкрепено с доказателства или с посочване на резулати и примери, последвани от извод или обобщение.
Четенето с разбиране има отношение към развитието на потенциала на всяко дете. Самото четене стимулира познавателната му активност, развива мисленето и въображението. Четенето с разбиране е елемент на грамотността, който се превърна в нов компонент за оценка на учениците. Става въпрос за т.н. функционална грамотност. Диагностиката днес се реализира с текущо оценяване на входа на учебната година, междинно и заключително годишно оценяване на постиженията. Проверката на умението за усвояване на текст с разбиране има отношение към индивидуалната графика на грамотността на всеки ученик. Това е една възможност за проследяване на неговото развитие – проблемите и успехите, които го съпътстват. Затова родителите трябва да наблюдават децата, а при констатирано изоставане да се опитат да изяснят причините, консултирайки се с учителя или с друг специалист.
