ЧЕТЕНЕТО – ПОТРЕБНОСТ И ПРИКЛЮЧЕНИЕ

четенето – потребност
Време за четене: 5 минути

Всяка година международното изследване PISA (Програма за международно оценяване на учениците ) публикува данни, които сочат, че голяма част от българските ученици не притежават умения за разбиране, осмисляне и използване на писмени текстове. Истината е, че този проблем е следствие на един друг проблем – голяма част от българските деца четат лошо или имат сериозни затруднения. Причините са много и те няма да са предмет на настоящата публикация. Намерението ми е да помогна на учениците да заобичат четенето, а на техните родители и учители – да ги подкрепят в подобряването на четивните им умения.

Защо е важно да четем добре? Защото т.н. четивна грамотност е европейски показател за качествено образование, а то е главна цел на българската образователна система. Критерий за споменатата четивна грамотност е извличането на информация, разбирането, използването и осмислянето й. Предпоставка за такива умения е да могат да четат добре. И тъй като вече стана дума, че за затрудненията при четене, както и за последствията от лошото четене съм писала в предишни мои публикации, няма да се връщам на тази тема. Но ще обобщя, че липсата на четивни умения у една голяма част от учениците е факт. За да се справим с проблема, ще трябва да върнем интереса на децата и учениците към четенето. Подобна стратегия се нуждае от идеи и подходи, които да им помогнат да заобичат практикуването на четене. Затова реших да се обърна с тази моя публикация към учениците, но чрез техните учители и родители. Надявам се самите те да я прочетат внимателно и да я използват като послание към техните ученици и деца, или им я препоръчат за самостоятелно четене. Затова следващите редове са във формата на обръщение към самите тях

Първата стъпка е да осъзнаете четенето като потребност. Всяко дете трябва да разбере доколко владее това умение. Може да се обърнeте към някого, когото уважавате като авторитет – учител, родител…Ако оценката е неудовлетворителна, не бива да губите време. Признайте си, че имате проблем, което само по себе си не е толкова страшно. Страшното е да отлагате неговото решаване. В такъв случай, да побързаме!

Определете си допълнително време за четене на книги, вестници, списания, независимо на какъв носител са – електронен, хартиен. Постепенно увеличавайте времето и обема на прочетеното. Отначало ще ви липсва увереност. Ориентирайте се към теми, които ви интересуват, свързани са с вашето хоби или с други ваши потребности. Така няма да усетите как изпълненото с несигурност задължение да четете, ще се превърне в приятно занимание. Едновременно с добрите резултати, ще опознаете удоволствието от четенето. Още след първите малки успехи, свързани с подобрения в четивните ви умения, ще придобиете ново самочувствие. Решението ви да предприемете нещо за себе си, ще е една възможност да проверите колко е силна мотивацията ви за успяване. Ще си повярвате, че в бъдеще ще можете да поемате и други отговорности, отнасящи се до вашия живот.

Ако сте малък ученик и все още сте в начален етап на ограмотяване, трябва да осъзнаете, че през първите години на обучение е задължително да се научите да четете добре. В противен случай, когато по-късно ще трябва да четете, за да учите, вие ще срещнете много затруднения. Не е случайно, че в началните класове се набляга на различните техники за четене. Възползвайте се пълноценно от това време, прекарано в училище. Иначе в бъдеще затрудненията могат да се задържат трайно и да продължат да се задълбочават. Затова не се спирайте пред първото препятствие. Не захвърляйте учебника или книгата! Не го правете, защото вината не е в тях. Опитайте да си помогнете сами – в началото е добре да четете пред слушател, който да е от семейството. Думите на подкрепа от негова страна ще ви помогнат да привикните към постоянство и търпение. А може би трябва да си отговорите на въпроса дали сте достатъчно убедени в ползата от четенето? Или искате да постигнете бърз резултат без достатъчно усилия? А нямате ли нужда от допълнителна педагогическа помощ в училище? Не губете надежда, защото старанието ви скоро ще бъде възнаградено. Като с рибарска мрежа ще можете да прихващате не просто букви и думи, а истински съкровища, дошли от дълбините на океана на знанието

С времето ще заобичате не само четенето, но и думите. Ще започнете да се впечатлявате от обичайното и необичайното в текста. Ще пожелаете непознатото да стане познато и ще ползвате възможностите на библиотеката или на Интернет, за да издирите допълнителна информация. Ще ви впечатлява езика на авторите и ще поискате да научите нещо повече за тях и творчеството им. Другите ще забележат промяната в речника ви и в уменията ви за общуване, защото те са свързани с развитието на уменията за четена. Самите вие ще усетите новото си отношение към езика, записвайки си думи, цели изречения или абзаци, които смятате за ценностни или отправни за вашия избор и при вземането на решения. Това е доказателство, че се е променило не само вашето отношение към четенето. Променило се е и ценностното ви разбиране за света и смисъла на собствения ви живот.

Втората стъпка е да започнете да се забавлявате по време на четенето. Превърнете четенето в приключение. Измисляйте си упражнения, които изискват “претърсване” на текста. Аз го правех още докато бях в първите класове на началното училище. Тогава сама си поставях задачи и в хода на изпълнението се налагаше да препрочитам отново цели части от текста. По-късно, вече като учител, прилагах такъв подход при обучението на по-малки и на по-големи ученици. Днес много учители възлагат на първокласниците да търсят букви, срички или думи в различни текстове, оцветявайки ги. А професор Де Боно има своите “Упражнения с вестници”. За пример предлага да се търсят прилагателни, които са употребени “като обективно състояние и кога – за да изразят “чувство”.(Научете детето си как да мисли, С., 2001 ). Задачата е да се види колко бързо може да се намерят определен брой прилагателни. В края на изпълнението изборът се обсъжда.

Методът е много лесен.. Служи за насочване вниманието на ученика по някакъв конкретен начин, т.е. той избира какво да забележи в текста. По време на изпълнението се постига не само концентрация, но и с избора си да забелязва определени неща, той изтегля от конкретния текст необходимата информация. Неменуемо е след това да се породят въпроси, размисли и заключения. Описаният подход ни напомня за т.н. Триъгълна рамка на мислене, която професор Де Боно ни предлага като техника за насочване на вниманието (Шестте рамки на мислене, С., 2010).

С усъвършенстването на умението ви за четене ще се разширява и вашия интерес към все по-широк кръг от знания. Ще се налага да отделяте все повече време в търсене на информация, за да намерете това, което има значение за вас и е свързано с вашите потребности. Ще трябва да прегледате огромно количество източници. Няма да усетите как желанието за четене ще ви застигне като пълноводна река, излязла от коритото си. Колкото повече четете, толкова по-лесно ще преодолявате страха си от четенето, привлечени от океана на знанието. За голямо съжаление, през целия си живот ние успяваме да се зарадваме само на капките в него. Въпреки че знаем това, не се отказваме и продължаваме да четем, надявайки се да загребем поне една шепа от безкрая му.

Третата стъпка е да се научите да четете внимателно, за да можете да диференцирате информацията. Рискът да допуснете неточност в информацията е по-голям в случаите, когато четете с пренебрежение и отгоре-отгоре. Така може да объркате главното с второстепенното и обратно. Тренирайте редовно умението си като “претърсвате” избран от вас текст. Стремете се да откриете нещо интересно, търсете смислови връзки, проучвайте фактите, цифрите, графиките. Проявете упоритост и дисциплина в тези си занимания. С времето системният подход при работа с текст ще се превърне в навик. .

Да се усвои умение за четене е много важно, но за целта са необходими търпение, настоятелност и системни усилия, както и креативност в търсенето на възможности да се упражнява четенето. Дори ако четенето се практикува като начин за запълване на времето или за отвличане на вниманието, това вече е възможност за упражняване на четенето като потребност. Може да направим така, че всяко дете да заобича четенето и само да пожелае да се научи да чете добре. Важни в случая са освен усилията за събуждане на личната мотивация на детето или на ученика, но също и водещата роля на родителите и на учителите. Индивидуалните различия трябва да бъдат констатирани, а проблемите и индивидуалните потребности – конкретизирани, защото умението за четене е предпоставка за функционалната грамотност, която е един съвременен показател за успешна педагогика и за качествено училищно образование.

error: Свържете се с автора за разрешение!!