Всъщност войната на Русия в Украйна започна преди 12 години с незаконната окупация на Крим на 20 февруари 2014-та година. Но и днес се намират експерти и коментатори, които в оценката си за началото на пълномащабната война на 24 февруари 2014-та година, пропускат предшестващите я събития. Попитайте, и всеки втори украинец ще ви каже също, че войната в Донбас е последствие от анексирането на Крим. Още тогава политическите наблюдатели акцентираха на руските подривни и хибридни действия, които целяха да подкопават политическата стабилност в източните и южните части на Украйна. Руската хибридна война не беше измислица, а тя се водеше на територията на Украйна като се реализираше с прякото участие на многото тогава руски и проруски украински медии. Открай време се знаеше, че най-силно и целенасочено бе влиянието им в Източна Украйна. Не бяха тайна и многото сепаратистки действия, организирани в източните и южните градове на Украйна, които по тогавашни медийни публикации, не бяха инициирани от местното население, а са подстрекавани, направлявани и финансирани от Москва. Целта на Русия беше да остави впечатление у външните наблюдатели, че става въпрос за някакъв вътрешнодържавен, а не за началото на международен конфликт, който непременно щеше да се развие до пълномащабна война. А целенасочените крачки бяха окупирането на Крим и “гражданската война в Донбас”. По това време прозорливи анализатори заговориха за „пренебрегваното нашествие на Русия”. Основания за това имаше, и тогава те се потвърждаваха с публикуваните емперични изследвания за участието на Кремъл в провокирането на конфликти в различни райони на Украйна, вкл. в Донбас. В този контекст е и твърдението ми, че пълномащабната война на Русия срещу Украйна започна още през 2014-та година. След окупирането на Крим, събитията, които се случиха след това в Донбас – в периода до 24 април 2022- година, не са вътрешноукраинска гражданска война, а междудържавна, която още тогава Русия започна срещу Украйна.
Днес всички украинци очакват да чуят кога ще завърши войната? А четвъртата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна се превръща и в памет, и в почит към жертвите и героите. Повод е и да се обърнат назад – към преживяното и към онова, което изгубиха – близки хора и свързаните с тях мечти, дом, бизнес и кариера. Днес във всяко семейство има най-малко един празен стол. И никоя семейна история не прилича на останалите. Но си приличат по оптимизма на живите, че все някой ден ще дочакат края на тази война. И всичко, за което мечтаят децата им, ще се сбъдне. И това е така, защото те вярват в украинската армия, част от която са техните бащи, братя, сестри, майки, роднини и приятели. Истината е, че Въоръжените сили на Украйна достигнаха бойни способности, които я правят една от най-силните армии. И въпреки помощта на евроатлантическите партньори, най-важни остават бойния оптимизъм и духовния ентусиазъм на украинските бойци. И както и да се променяше парадигмата на войната, те и сага продължават да не губят надежда за скорошния край на войната, въпреки турбуленциите в световния ред. И докато умните се наумуват, и докато лудите се налудуват ….
А дали Кремъл иска мир? Не съм убедена. Русия продължава да поставя невъзможни условия, които Украйна трябва да изпълни. Преди всичко – териториални, но не само.В същото време тя с нищо не показва, че е готова да извърви пътя към мира. A в настоящата сурова украинска зима, престъпната тактика на агресора Путин цели да унищожи не просто енергийната инфраструктура, той се цели в нещо много важно – в духа и в оптимизма на украинците. И когато хиляди от тях днес преживяват в невиждани студове без ток и отопление, тази тактика на машабен геноцид, поражда единствено ярост у всеки украинец. Защото каквото й да говорят, украинската армия остава все така неумолимо силна, а украинците са готови да защитават родната територия. Нека не забравяме, че още от първия ден на войната, беше накърнена репутацията на „непобедимата” руска армия. Заявката Кремъл да осъществи контрол над Украйна за десетина дни се оказа безнадеждно наивна, а и днес жертвите и загубите на Русия умишлено се крият от управляващите. Някъде четох, че числото на загиналите и ранени руснаци надвишава милион и двеста от началото на войната. В това е и обяснението за компенсиране на човешките загуби с набирането на ресурс по всякакви схеми за привличане на “доброволци”, вкл. и от чужди държави. Прибавете към този проблем и ефекта от санкциите, галопиращата инфлация, военните разходи и военната икономика, които с продължаването на войната ще трупат още признаци на настъпваща финансова и икономическа криза. И това е неизбежен резултат след тези четири години пълномащабна война, която е с тежки последици и за двете държави – Украйна и Русия.
И така, с какви чувства и надежди навлизаме в петата година от войната? Оптимистично? По-скоро окуражаващо. Европа полага усилия да се превърне в новия център на силата и това има отношение към Украйна, защото на европейците им е ясно, че бъдещето на Европа няма как да не е свързано с опитната и закалена в битките украинска армия. Междувременно бе създадена “Коалиция на желаещите”, която откри нов етап в сътрудничеството между Украйна и Европа. В Абу Даби текат украинско-руско-американски мирни преговори. Чуват се възгласи за “успехи” и за „решаване на 90 % процента от проблемите“. Но все още не се говори за минималния шанс за „прекратяване на огъня”, което би било предпоставка да се премине към един следващ етап, който да сложи на масата реалистичните очаквания на Украйна. Защото трябва да признаем, че всяка война изтощава. Но за компромис с територията, украинците не биха се съгласили. Засега. А и кой може да им гарантира, че Русия ще спре на границата на Донбас? Или че ще спре с натиска върху Украйна, която доброволно да се откаже и от други области, които Кремъл да включи в административните си граници в т.н. тяхна конституция, както направи с Херсон, и Запорожка област? Защото крайната цел на диктатора Путин е Русия да получи целия Донбас – и той,и Крим, и останалите окупирани територии, да бъдат международно признати и да се считат за легитимна част от Руската федерация. Но дали удовлетворяването само на интересите на едната страна – тази на окупатора и на агресора, ще доведе до край на войната? Съмнявам се. Не очаквайте Кремъл да се откаже от т.н. “Новорусия”.
Украйна оцеля и не се предава след четири години жестока пълномащабна война. Остава ни да се надяваме, че в петата година ще сме свидетели на края й. Тогава милионите украинци, разпръснати по света, ще се завърнат по родните места, за да построят новите си домове. Но и за да реализират мечтите на онези, които вече няма да са между живите. А вие спомняте ли си за убитата осемнадесетгодишна Дария от Лвов, за която писах преди две години? Тя също като много други имаше мечти и планове, но войната прекъсна живота й и живота на цялото й семейство – майка й и двете й сестри. Оцеля само баща й. Тя учеше втора година по програмата „Културология“ във Факултета по хуманитарни науки на Украинския католически университет (УКУ). Тя беше активна и енергична, целеустремена и отговорна, занимаваше се с доброволческа дейност и имаше много планове за живота. Тя беше написала в дневника си:„С войната дойде осъзнаването, разбирането на това, което наистина се случва, ценностите и принципите се промениха. Но най-важното е, че разбрах колко е важно да познавам историята на моята страна. Благодарение на упоритата работа ще мога да постигна успех и да допринеса за развитието на Украйна“. Дария я няма. След войната други ще трябва да продължат и да реализират мечтите й…
<<<Все пак аз продължавам да твърдя, че агресорът Путин можеше да бъде спран преди 12 години, но западните политици продължаваха да вярват, че Русия все още може да бъде интегрирана в цивилизования свят…
