ПОЛИТИКАТА НЕ Е ХАЛТУРА

Не веднъж в мои статии съм писала за халтурата и за чалгата в политиката, имайки предвид все повече какви хора влизат в нея и как променят същностния й характер. Когато кажем халтура, се сещаме за работа, която е извършена небрежно и без нужните познания – единствено за пари или облаги. Не рядко – странична работа за осигуряване на допълнителни средства
Обикновено политиката я свързваме изцяло с политическия процес. Нормално е, когато един човек реши да се занимава с подобна дейност, неговите ценностни възгледи да са вече публично известни и той да е успял да спечели доверието на определени групи или слоеве от населението. Вярно е също, че политиката и властта са като сиамските близнаци. Не съществува друг начин да докажеш, че си успешен политик, ако не се стремиш да влезеш във властта, като печелиш на избори.
Разбирането ми за политиката е свързано с изискването, че в нея, както и във властта, трябва да влизат подготвени хора. “Ще се научи”, подхвърляно като оправдание за дефицита на компетентности и познания у определен кандидат, е повече от опасно. Другата страна на това ми разбиране е тенденцията, титулованите за “политици” да се осланят единствено на спекулиране с истината. Такъв е вчерашният случай, когота кандидатът за “политик” Слави Трифонов – водещ на доскорошно ТВ шоу по БТВ, си позволи да спекулира с три “истини”, чията цел е – с огласяването на негови три “извода”, да направи неверни внушения с политическа цел, за да може накрая да обобщи “Няма такава държава”. По този повод само ще кажа, че спекулирането е начин на мислене, за постигане на внушение. Като се пропуска истината, причините, обосноваността на определени действия или като се правят необосновани “логически връзки”, спекулирането има за цел незабавния ефект – заблудата. Това е целта и на въпросното изказване – чрез спекулиране да се настройват необосновано гражданите срещу държавата. Това прозира и зад трите т.н. извода.
Първият “извод” на Шоумена е свързан с кандидатурата на Мария Габриел и евентуалния й ресор на еврокомисар. След като “изтече” информация, че това може да е “образование и култура”, въпросният кандидат за политик реши, че може да спекулира с подготовката на нашия кандидат. Видите ли, НАП беше хакнат, а Бойко Борисов бил поискал от ЕК, да й поверят отговорността за киберсигурността на цяла Европа! Пришиването на едно престъпление, за което ще се произнесе закона, а извършителите ще трябва да бъдат наказани, като внушение за комепетенциите на Мария Габриел, e спекулативно. Целта е дискредитиране на българския кандидат. Оставям ви сами да си направите заключението..
Вторият извод, е по повод на публикуваните снимки, свързани с приятелката на един от кандидатите за кмет на столицата. Без да съм адвокат на ПИK, изразеното мнение, че „ПИК си позволи гнусотия, която отврати тези, които му плащат”, може да ми напомни само за гнусотиите, които от години са се ръсели от екрана на БТВ чрез неговото шоу. И докато “изразните средства” в него далеч са преминавали всички граници на художественото изразяване в подобен жанр, във въпросното медийно отразяване смисленият акцент е в истината за хората, които искат да са наши ментори и напират да влязат във властта. По този повод ще кажа само две неща. Едното е, че част от мотивацията да си публична личност е да мислиш добре, когато твориш личната си история. Иначе идва момент, в който ще се наложи да се къпеш в собствения си катран. А другото – представяте ли си, ако този човек наистина бъде избран да управлява столицата, и в същото време някой притежава злепоставящо го видео или снимки? Колко много хора биха се възползвали, за да го изнудват, заради облаги и извличане не ползи. Кой тогава ще е измаменият – всички граждани, и то не само тези, които са го избрали. Eдна истина с документи, е винаги по-добрия варианнт.
Третият “извод” на кандидат-политика Трифонов е свързана с НАП, която “само за една година е отписала 10 млрд дългове”, като целта на внушението е, че държавата не си е свършила работата по отношение на събираемостта. Маргиналът, в когото се цели подобна спекулатция веднага ще каже:”Така ли, аз ще си плащам данъците, а на друг ще му ги опрощават!” Но просветеният българин веднага би се се заинтересувал, защото не е от онези, които в подобни случаи реагират първосигнално. И аз като него си зададох няколко въпроса – какви са тези дългове, несъбираеми от кой период и при кое упавление, с каква давност са и т.н. Щом са отписани от НАП, вероятно давността им е десет години и тези несъбираеми дългове ни връщат във времето, преди 2009 година, когато ГЕРБ не го е имало. Свързвам го с ГЕРБ, защото сами разбирате – целта на внушението е ГЕРБ и това правителство. Аз обаче, въпреки че отдавна не се занимавам с администриране на процеси, свързани с управлението, това не ми пречи да се информирам за всичко, свързано с него. Така например, ми е известно, че от 2016 -та година съществува Разпоредба 173 ал. 2 от ДОПК, която касае служебно отписване на дългове с изтекла давност повече от десет години. Предполагам, че сред тези несъбираеми дългове има и такива, които са с давност повече от десет години. Те сега попадат в обсега на тази разпоредба и могат да бъдат отписани служебно като несъбираеми. Към този момент те са продължавали да съществуват в системата на НАП, защото не е имало основание да бъдат заличени. Вероятно става въпрос за изпълнение на закона, свързан с администрирането и одитирането на системата на НАП. Разбирам, че проучването и изричането на истината няма как да обслужва нечие намерение да се спекулира и манипулира общуствено мнение.
Нямаше как да отмина това публично изявление на Трифонов, защото съм противник на спекулирането в политиката и на “мъртвата реч”, известна като популизъм. Политическата спекулация е “жанра”, който най-много ме интерeсува като характеристика на публичното говорене. Защото то може да стане много опасно, предвид въздействието му върху обществените нагласи и промяната на възприятията. Няма как да не го коментирам, тъй като ефекта му се търси най-вече по отношение на необразовани и непросветени граждани, както и маргиналните групи. Няма как и подобно говорене да не нанася големи поражения върху техните възприятия, а оттам – директно на политическите избори, които им се налага да правят.