Държави в Азия, Африка и Латинска Америка пряко или косвено финансират престъпния режим в Русия
Петро Герасименко, Zaxid.net
Свикнали сме по инерция да обвиняваме Запада за факта, че руската военна машина все още функционира с пълен капацитет, а руската хазна никога не остава без пари за война. Наистина има причини да бъдем недоволни от половинчатата позиция на Европа и Америка. Но не Западът, а страните от Глобалния Юг носят основната отговорност за факта, че Путин успява да продължи агресията си срещу Украйна вече три години и половина.
Изглежда, че агресивният и несправедлив характер на войната на Русия срещу Украйна е очевиден. Но не за всички това е така. Може би затова по-малко от 50 държави по света са се осмелили да наложат санкции срещу агресора. По интересно съвпадение в този списък почти няма държави от Азия, Африка или Латинска Америка. Въпреки политическото разнообразие, различните форми на управление, географското разстояние и различните исторически съдби, всички страни от Глобалния Юг са обединени от снизходително отношение към Москва. А някои дори смятат, че „Путин води справедлива война срещу западните империалисти на територията на Украйна”.
Разбира се, обикновените граждани на азиатските, африканските и латиноамериканските страни може да не са запознати със сложността на световната геополитика. И може да имат погрешно или повърхностно разбиране за същността на руско-украинската война. Заслужава да се отбележи, че Москва преди това е положила големи усилия да се утвърди като защитник на всички народи по света, „поробени от западния колониализъм”. Но същото не може да се каже за политическите им елити.
Си Дзинпин, Нарендра Моди или Лула да Силва са добре запознати с факта, че Кремъл е започнал и води империалистическа агресивна война срещу Украйна и има за цел да унищожи украинската нация и държавност. Те несъмнено притежават разузнавателни данни и имат достъп до секретна информация. Те знаят много нюанси за това как е било подготвено нахлуването в Украйна. Те също така получават анализи за престъпленията на агресора и убийствата на украинското цивилно население. Си Дзинпин, Нарендра Моди и други също знаят много за уязвимостите на Русия. Откъде Кремъл получава пари за войната и как е успял да се адаптира към западните санкции. Те са добре запознати с това колко печели Русия от продажбата на петрол и газ. Но осъзнават, че ако тези приходи бъдат спрени, Кремъл неизбежно ще се сблъска със сериозен проблем. Може би Путин наистина ще трябва да прекрати огъня.
Индия и Китай сега колективно купуват около 80% от руския петрол. Други 10% от черното злато на държавата-агресор се внасят в Турция. Делът на другите страни, желаещи да купуват руски петрол, опръскан с кръв, е незначителен. Приходите от петрол и газ сега осигуряват 30% от руския бюджет. През 2024 г. Русия е спечелила над 11 трилиона рубли от продажби на петрол и газ. От януари 2023 г. до края на юли 2025 г. Индия е купила петрол от Путин за общо около 120 милиарда долара. Въпреки че още през 2021 г. Ню Делхи спокойно се е справял без руски енергийни ресурси. Но след като петролът от Русия започна да се продава с отстъпка на световните пазари, Индия не можа да устои на изкушението. Що се отнася до Китай, той е внасял много руски петрол и газ още преди войната. А за периода от началото на 2023 г. до края на юли 2025 г. Пекин е платил на Москва 159 милиарда долара за черно злато. Това са сериозни суми, които редовно захранват руската икономика и военно-промишления сектор. Моралният релативизъм и безпринципността на Глобалния Юг, а не само слабите западни санкции, позволяват на Русия да финансира агресивната си авантюра срещу Украйна вече няколко години.
Политическите лидери на Индия и Китай не могат да не осъзнаят къде отиват парите, които плащат на Москва за вносен петрол. Те знаят, осъзнават, но се съгласяват да купуват. Така те пряко или косвено финансират режима, който води агресивна война. Изглежда обаче Моди и Си Дзинпин не изпитват никакви угризения на съвестта за това. Трудно е и да ги заподозрем в дълбоко съчувствие към жертвата на агресията. Останалите лидери на Глобалния Юг, с редки изключения, в най-добрия случай мълчат. Или заемат неутрална и безразлична позиция. В най-лошия случай протягат ръка за подкрепа на агресора. Купуват руски енергийни ресурси, доставят технологично оборудване и стоки с двойно предназначение. А в най-лошия – както се случва в случая с КНДР – изпращат своите войници, боеприпаси и оръжия на Руската федерация.
Тактиката на Доналд Тръмп за налагане на тарифи срещу страни, които купуват руски петрол, е правилна. След няколко месеца неуспешни опити да убеди Путин да прекрати войната, изглежда, че Белият дом наистина е решил да навреди на руския диктатор. Но практическото прилагане на тарифния план на американския президент не изглежда толкова ясно. Дори Индия, която се смята за относително прозападна и умерено демократична държава, не показва никакво намерение да се откаже от закупуването на евтин руски петрол. Това е ярък пример за принципите, от които се ръководи страна, претендираща за статут на водеща сила в Азия и Глобалния Юг. Какво можем да кажем за Китай, който възнамерява да се бори за мястото на световен хегемон. Пекин веднага решително отхвърли искането на САЩ за ограничаване на закупуването на руски енергийни ресурси.
Първоначалната реакция на Индия на допълнителните мита от Вашингтон беше нежелание да промени политиката си. Министерството на външните работи на страната заяви в изявление, че американските мита са „несправедливи, неоправдани и нелогични“. Индия обеща да предприеме необходимите мерки за защита на националните си интереси. Заслужава да се отбележи и планираното посещение на премиера Моди в Китай, което би могло да сигнализира за затопляне на отношенията между двете страни, считани за политически съперници.
Глобалният Юг е свикнал да оплаква тежкото наследство на колониализма и „лошия, несправедлив Запад“. Той изисква специални преференции, разбиране и състрадание. Стреми се да промени статуквото в международните отношения и да играе по-голяма роля в глобалното вземане на решения. Но не е в състояние да види и осъди империалистическата война на Кремъл срещу Украйна. Това напълно опровергава тезата, че страните от Азия, Африка или Латинска Америка имат някакви морални цивилизационни предимства пред Запада.
Ако политическите елити на Глобалния Юг са толкова безпринципни и безразлични към страданията и несправедливостта на другите, тогава може би е твърде рано за тях да претендират за световно лидерство? Ако свят, доминиран от Запада, не е идеален, то какъв би бил свят, в който водещите роли се играят от държавите от Глобалния Юг? Опасявам се, че това не би било много удобно и безопасно място.
Когато говорим за факта, че целият свят е единен в подкрепата си за Украйна и категорично осъжда руската агресия, забравяме за някои не толкова приятни факти. Към момента около 75% от държавите в света не са наложили никакви санкции срещу Русия за нахлуването ѝ в Украйна. С редки изключения, страните от Глобалния Юг не показват признаци на активно съчувствие към Украйна. Те не признават факта на руската агресия, вместо това използват различни евфемизми. Те помагат на руската икономика и руската военна машина да функционират, криейки се зад собствените си национални интереси. Ако целият свят се беше присъединил към натиска върху Москва и ако бъдат ограничени възможностите на Путин да заобикаля санкциите и да печели пари от продажбата на суровини, войната вероятно щеше да е приключила досега.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие – ЦИНІЗМ ГЛОБАЛЬНОГО ПІВДНЯ. Країни Азії, Африки та Латинської Америки прямо чи опосередковано фінансують злочинний режим.
https://zaxid.net/statti_tag50974/
ЙХр Моето мнение е, че народите от Глобалния Юг живеят свой собствен живот. И за тях руската агресия срещу Украйна е нещо далечно, безразлично и непонятно. Не подценявам факта, че Русия никога не се е отказала от позицията си да влияе политически в този голям регион и да укрепва връзките си тамошните правителства. Не е случайно, че не чуваме остри изявления от лидерите на Бразилия, Китай, Индия, Южна Африка, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия и други водещи държави от региона. Впечатлението ми е, че избягват прякото осъждане на руската агресия. Вместо това предпочитат да използват абстрактни формулировки за „ограничаване на военната ескалация” и за „мирно уреждане на войната”. Това се отнася преди всичко за Китай и Индия, претендиращи да са световен геополитически фактор.
