ЦИГАНСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

циганската интеграция
Време за четене: 3 минути

От десетилетия всички стратегии и инициативи, свързани с българските цигани, не e нищо повече от заобикаляне на проблема. А това е един тежък проблем с негативна екстраполация с оглед на бъдещето. Стигнахме до там, че и тези социални групи, и ние, свикнахме с техните нагласи само да получават, но в същото време да продължават да не полагат лични усилия, присъщи за всеки български гражданин – да учи, да работи, да изпълнява задълженията си по отношение на децата и семейството, да спазва законите.

Проявих интерес и реших да проуча къде по света държавните политики по циганската интеграция вече са дали резултати. Попадна ми опита на Испания. По публично оповестени данни, там живеят около един милион цигани, но само по-малко от 5% населяват гета. Почти половината имат собствени жилища, а 75% работят и сами си осигуряват стабилни доходи чрез лагална работа. Посещението на училище е задължително, а 85% от всички цигани са грамотни.

Казват, че сегашните резултати от циганската интеграция в Испания са резултат от изключително успешните политики на държавата. Испания започнала от образованието и от прилагането на рестриктивни мерки, свързани с достъпа до обществените фондове. Циганите могат да имат достъп до обществени жилища и да получават финансова помощ при условие, че изпращат децата си в училища и посещават здравни заведения. В същото време ромските деца са обучавани по допълнителни програми на основни социални и битови умения. Държавата е абсолютно безкомпромисна към спазването на правилата от страна на циганите. Насилието над дете, непосещаването на училище или лошите условия на живот водят до глоби, отнемане на родителски права или дори затвор за родителите. В действие са и много целеви програми за приобщаване на циганските деца към учебния процес и извън него.

Има целеви програми за привличане и на младите безработни цигани. Целта е те да придобият умения за полагането на определен труд, като на този етап от обучението се гледа като на еквивалент за придобиване на гимназиална образователна степен. Eстествен завършек на този етап от обучението им е, че те сключват споразумения с работодатели и веднага започват работа. Испанските цигани от десетилетия не се занимават с просия. Eдна от водещите политики е придобиването на социални умения, на познания за правата и задълженията на гражданите. За периода 2007-2013 г. Испания е усвоила близо 42 млрд евро от европейските фондове за целите на циганската интеграция. Испания се сочи като единствената страна, която през последните три десетилетия провежда най-успишните политики в тази посока. Прави го с прагматизъм и системност в идентифицирането на всички проявления на този проблем, свързан с интегрирането на циганите в испанското общество.

Интеграцията на българските цигани се оказва един труден проблем, защото е дълго затлачван. Имаше години, когато проблемът се изразяваше в кампании с помпозни слогани – десетилетия, петилетки… Eфект – никакъв! Впрочем ефектът май си остана за онези, нароили се цигански фондации, чрез които средствата – знайно и незнайно къде, потъваха. Мисля, че с настящите усилия на правителството да реализира успешни политики за обхват и задържане на циганските деца в училище, се предприема реална и успешна стъпка за стартиране на ефективна стратегия за интеграция на българските цигани в обществото. Но очакването за реални резултати в тази посока, трябва да се съпътства и от целенасочени програми за придобиване на социални умения и допълнителни часове за практически български език.

В обхвата на политиките трябва да попаднат и младите представители на циганския етнос, като например, включването им в различни форми за ограмотяване и за придобиване на професионални умения за полагане на нискоквалифициран труд. Това трябва да се обвърже с ограничаване или изключване от достъп до социални помощи в случаите, когато лицата не се включват в предложените форми на обучение. По отношени на момичетата и младите жени трябва да се активизира медико-социалната дейност с помощта на медиатори от същата етническа среда. Време е държавата да използва възможностите на онези представители на циганите, които са образовани и могат да бъдат сочени за пример на останалите. Привличането им като медиатори за работа на терен в циганските квартали, както и популяризирането на техните професионални успехи, е много важно за промяната в нагласите на онези, които познават само провала и неуспеха в своя живот. Но най-важното е сред циганите да започне една целенасочена информационна кампания за правата, задълженията, отговорностите и мерките, които държавата предприема и прилага спрямо тези, които не спазват законите и не изпълняват гражданските си задължения.

Старата концепция за циганската интеграция, за която партиите се сещат винаги, когато дойде време за избори и която се свързваше единствено с наливане на средства или със “затваряне на очите” пред золумите им, не само не дава резултат, но и отдавна вече е неблагонадеждна с оглед на нейната неефективност и очакването за бъдещи проблеми. Алтернатива на сегашното положение е потвърдената вече готовност на държавата да предложи на обществото цялостна концепция за циганската интеграция и да се направи оценка на очакваните резултати. Тя трябва да включва и ползите, които ще компенсират натрупаните през годините негативни проявления. Важно е и какви други алтернативи ще бъдат генерирани – законодателни, социални, културни и други.

error: Свържете се с автора за разрешение!!