Стара Загора на фона на историческите събития, свързани с обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 година.
В навечерието на 22 септември 1908 г. От Русе за Търново тръгва влак, в който пътува цялото българско правителство начело с княз Фердинанд I. По пътя влакът спира на гара Две могили и там премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста за Независимостта. Под него се подписват всички министри, както и княза. Същият ден в старопрестолния град Търново, в строената от цар Иван Асен ІІ църква „Св. 40 мъченици“ княз Фердинанд прочита Манифеста, с който провъзгласява Княжество България за независимо царство. Тодор Хлебаров, един от присъствалите на историческото събитие, разказва: „… при дълбока тишина Н. В. извади изпод мундиря си една хартия – ръкопис и спокойно с тих и бавен тон тъкмо в 12 часа прочете следния подписан от него саморъчно и приподписан от всички министри манифест… Всички присъстващи останаха приковани на местата си – всички гледаха втренчено и като че ли светкавичен огън ги бе сковал, та останаха дълго време неподвижни… Издигането на Княжество България в независимо царство напомня за средновековното й величие, което прелетя вековете на бездържавност и възвърна смелите надежди за бляскаво бъдеще”. Наистина впечатляващ исторически миг! И на този фон личността на княз Фердинанд, въпреки противоречивостта си, се свързва с най-градивния период в историята на Третата българска държава. А неговата роля при обявяването на Независимостта на България заслужава огромен респект.
Какво е мястото на Стара Загора в историческите събития от онова време? И как името на княз Фердинанд, а от 22 септември 1908 година – цар на България, се свързва с града? За това се пазят много исторически данни, свързани най-вече с няколко посещения и срещи на царя със старозагорци. За първи път той посещава Стара Загора през лятото на 1877 година в рамките на предприета от него обиколка за опознаване на страната. Тогава към княз Фердинанд се приближава делегация от старозагорки, начело с жената на Атанас Илиев – учен и общественик, проучвател на миналото на Стара Загора и инициатор на създаването на местен музей. Тя му връчва писмо с искане да бъдат освободени съпрузите им, които са обявени за противници на Стамболовото управление. След няколко месеца мъжете са освободени.
Княз Фердинанд преминава през града на липите още няколко пъти. Първият път, когато пристига тук с престой е през 1908 година, само три дни след обявяване Независимостта на България – на 25-и септември. Новината, че царят ще пристигне от Казанлък в Стара Загора, стига до старозагорци още на обяд същия ден. Кметът Йовчо Хитров изпраща поздравителна телеграма до Негово Величество цар Фердинанд. В нея оповестява решението на Градския съвет да именува Станционната градина на цар Фердинанд и да бъде поставен възпоменателен обелиск за събитието, което обаче по неизвестни причини не се случва.
Фердинанд е посрещнат с почести и с хляб и сол. Градът е празнично украсен с цветя и българския трикольор. Музикалното дружество „Кавал“ изпълнява химна „Шуми Марица“. Митрополит Методи Старозагорски отслужва молебен в храма „Св. Димитър“. За събитието спомени е оставил старозагорецът Иван Салабашев, министър на финансите в правителството на Александър Малинов. Вечерта във Военния клуб е дадена тържествена вечеря. Видният политик и общественик даскал Петър Иванов произнася реч, в която се обръща с „Царю честити”, а министрите нарича „славни велможи“, каквато е била традицията от средновековието. По време на събитието е представена „Ода в чест на Н. В. Българский цар Фердинанд I”, чийто автор е старозагорецът Петър Иванов (1847 – 1927), който е известен поет и общественик. Одата е публикувана в ръкописното списание „Изкуство“, което по това време е списвано в Стара Загора от младия Георги Касабов (Гео Милев).
Другото официално посещение на Фердинанд в Стара Загора е, когато на 5 октомври1912 година в града е обявено началото на Балканската война. Тогава той пристига предния ден. Посрещнат е тържествено от жителите на града. Вечерта спи в царския влак, а през деня за негова квартира е предоставен новопостроения дом на търговеца Анастас Хаджиангелов. Тази къща днес е известна като „Бухчевата къща“. В нея за нуждите на царя временно е монтиран телеграф, за безпрепятствена връзка с военното командване. На сутринта, същият ден, митрополит Методи Старозагорски отслужва тържествен молебен в присъствието на царя, синовете му – князете Борис и Кирил, българските генерали и министри, военни аташета и много старозагорци. След църковната служба цар Фердинанд чете Манифеста за обявяване на войната срещу Турция. След това кортежът и шествието преминава през улиците „Цар Фердинанд“ – днешният „Цар Симеон Велики“ и „Цар Освободител“ – днешният бул. „Руски“, и стига до Димчевата къща. Там царят приема тържествения марш на 12-ти „Балкански пехотен полк“ под звуците на полковия оркестър и начело с полковото знаме. Войниците се отправят към Харманли, в посока на българо-турската граница.
Честит Ден на независимостта!
Източник: По публикувани данни от Райна Антонова – уредник в РИМ, Стара Загора
Снимка: youtube.com
