ХАРТИЕНАТА МЕЧКА*

Време за четене: 5 минути

Основната ценност за Москва е износът на страх, лъжа и измама

Петро Герасименко, Zahid.net

За да предизвикаш страх и безпокойство в други страни по света, не е необходимо да си силен, мощен и непобедим. Можете просто да създадете подходящ образ в общественото въображение и успешно да го рекламирате. Няма значение дали става въпрос за граждани на собствената ти държава или за жители на други държави и на цялата планета.

Москва научи тази истина перфектно. Кремъл има дългогодишен опит в манипулации, заплахи и лъжи в световен мащаб. Митът за силата и привидно легитимните геополитически амбиции на Кремъл, неговото право да определя съдбата на цели държави и континенти, се основава на измислени истории за несъществуващи изключителни победи. Подправено със смесица от имперско величие, арогантност и месианство. Щедро финансирано с големи парични ресурси, подкупване на чужди политици и игра на световните енергийни пазари.

Русия постигна сериозни успехи в световната пропаганда на имиджа на несъществуваща държава. Москва е империя, която търгува не само с нефт или газ. Основната ценност за нея е износът на страх, лъжа и измама. След това те се превръщат в геополитически бонуси и дивиденти. Те позволяват разрушаване на основите на световния ред, промяна на граници, завземане на територии и унищожаване на други нации.

Създаването на атмосфера на страх на фона на ужасни престъпления и безпрецедентна жестокост отдавна е любимо занимание на Москва. Между масовите екзекуции на новгородци, извършени от опричниките** на Иван Грозни през 1570 г., и убийствата днес на украинци в Буч, Ирпен, Гостомел, Изюм и други градове и села има разлика от няколко века. Но всичко това са прояви на един и същи симптом на „тайнствената руска душа“. Което се усети в поредица от престъпления, извършени от руснаци срещу други народи. И значителна част от тях се падат именно на Украйна. Зверствата на Москва не са ексцесии на изпълнителя. Това е една от чертите на характера на империята, нейната основна същност.

Блъфирането на ръба на фаула*** е друг любим геополитически трик на Русия. Но този път агресорът не е преценил. Факт е, че както обикновените руснаци, така и самият Кремъл, след дълги години на отровна пропаганда за собственото си величие и правото да прекрояват границите на други държави, повярваха в тяхната сила и непобедимост. Със силата на своята армия. При наличието на модерни оръжия и технологии. В независимост от западните компоненти за производство на оръжия. Най-добрите в света ракети, танкове, самолети, системи за противовъздушна отбрана и кораби. В елитни военни части, които не съществуват в действителност. В гениални командири, които всъщност са корумпирани и без особени таланти. В мощна икономика, която всъщност е изградена върху износа на суровини.

Оттук и тази дива ирационална вяра в превземането на Киев за три дни. В триумфалния марш през Европа и излизане на Ламанша. В това, че Украйна няма да се съпротивлява, а ще сложи оръжие след първите удари и появата на руските танкови колони. Че Западът ще изрази нова дълбока загриженост и ще се примири с реалността. И няма да рискува да помогне на Украйна, за да не дай си Боже, да не ядоса голямата руска мечка, която искаше нова кръв.

Говорейки преди началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, Путин вярваше в своя гений и руската мощ. Той вярваше в мит, който подхранваше и подкрепяше, по-специално, самият той. Както за вътрешна, така и за външна употреба, за да заблуди голяма част от света. И сега, заедно с всички руснаци, той стана негова жертва. Преди 24 февруари президентът на държавата-агресор беше сигурен, че един заплашителен поглед ще бъде достатъчен, за да парализира украинската съпротива. Едно грубо устно предупреждение към страните от НАТО ще бъде достатъчно, за да изпрати САЩ и Европа в състояние на вцепенение. Реалността се оказа различна от очакваната в Кремъл.

Страхът да не бъде ядосана руската мечка, която изглежда има голяма сила и може да се противопостави достойно на целия блок НАТО заедно със САЩ, неведнъж е замъглявал трезвото мислене на много политици. Пося паника и отчаяние. Причинява летаргия и самодоволство. Провокира курс за успокояване на агресора и флирт с него. Принудени да живеят в плен на илюзии и предубедено възприемане на реалността. Да лъжеш себе си и да можеш само да изразиш дълбока загриженост от агресивните действия на Русия. Така беше по време на агресията в Грузия през 2008 г. Ситуацията се повтори след анексирането на Крим и нахлуването на руски военни части в Донбас.

Разбира се, способността на Кремъл e да усеща фино психологията на обществата, да разбира уязвимите слаби места на целия съвременен Запад и отделните политици. Не силата на Русия, а слабостта и нерешителността на световните политически елити позволиха на Москва да осъществи своите агресивни авантюри. Но всичко измамно и фалшиво рано или късно ще бъде развенчано. Така се случи с образа на страховитата руска мечка.

Руските пропагандисти изградиха на нестабилна основа своите митове за военната мощ и непобедимостта на руската армия, за мощта на руската икономика и глобалното влияние на Москва. Веднага щом някой се осмели да отвърне на поредните агресивни планове на Кремъл, образът, създаден от пропагандата, бързо започна да се руши. Нищо не допринесе за развенчаването на мита за руската военна мощ повече от агресията на Русия срещу Украйна. Кръвожадната мечка, която претендираше да бъде „втората армия на света“ и щеше да се бие с НАТО и да стигне до Ламанша за две седмици, се оказа хартиена.

Авторитарните режими и империи често страдат от комплекси за собственото си величие и избраност. Империя като Русия може да се придържа към лъжливи идеи дълго време. Всявайки страх и блъфирайки всеки път, търси нови отстъпки. Но щом жестоката реалност напълно разбие измислените митове за сила и непобедимост, тя рухва. Защото лъжите, които бетонираха империята отвътре, вече не работят.

Доскоро значителна част от населението на планетата Земя възприемаше Русия като авторитарна, недемократична, но достатъчно силна държава. Един от геополитическите играчи, с които трябва да се съобразяваме. Мнозина сериозно се страхуваха от руските войски и вярваха, че Москва наистина разполага с „втората армия на света” по мощ. Някои наивни западни политици дори сериозно планираха да създадат съюз с Русия срещу Китай, тъй като много се страхуваха от сближаването между Пекин и Москва.

Те може и да не харесват Русия, но гледаха с пренебрежение на нейните престъпни дейности и агресивна реторика. Те се отнесоха със странно снизхождение към новите действия на агресора за подкопаване на световния ред и глобалната стабилност. И твърде лесно забравиха греховете от миналото. Но дали това отношение ще се запази, след като светът най-после види истинската лъжлива, кървава и грозна същност на Москва? Видяха нейната слабост и нещастие. Садизъм и жестокост. Усещане за безпомощност и нелепи опити да се прикрият собствените поражения и провали в Украйна с басни от руския Генерален щаб.

Няма нищо по-ужасяващо за една империя, която се преструваше, че има право да бъде сред водещите сили на света, от това да демонстрира своето нещастие пред цялата планета. Всеки ден от войната срещу Украйна разсекретява истината за Москва. Понижава я все по-надолу в световната класация на влияние. Тя унищожава авторитета си дори сред малките държави в Централна Азия и Кавказ.

Преди това само президентът на САЩ можеше да закъснее за среща с Путин. Днес президентите на Турция и Киргизстан го правят лесно и непринудено. А руският лидер се оплаква на индийския премиер, че Украйна не е съгласна на преговори.Ненапразно американските генерали призовават света да се готви за възможния крах на Русия. Голямата, страховита мечка се оказа хартиeна.

Прев от укр.

* Оригиналното заглавие е „Паперовий ведмідь.Основну цінність для Москви створює експорт страху, брехні та обману”, Петро Герасименко, Zahid.net

**Опричнина – част от Русия, управлявана директно от руския цар Иван Грозни, държавна политика, която включва масови репресии, публични екзекуции и конфискация на земя и имущество. Опричники се наричат представителите на действащата тогава първа политическа полиция в Русия, т.е. прословутата организация от шест хиляди опричники.

*** Hарушение на правилата във футболната игра, което се изразява в блъскане, удряне, препречване, задържане и т.н. и може да се извърши във всяка част на терена (с изключение в двете наказателни полета). Нарушителят получава жълт или червен картон.

https://zaxid.net/statti_tag50974/

 

error: Свържете се с автора за разрешение!!