Атаката на Хамас срещу Израел е урок за НАТО
Ярослав Коцишевски, Zahid.net
В Близкия изток избухна война, която беше изненада за мнозина – особено за самите израелци – и отклони вниманието в нашата част на света от случващото се в Украйна. Дали подобни събития са същата изненада за организацията, която трябва да се грижи за общата ни сигурност – НАТО? Журналистът Ярослав Коцишевски пита генералa от резерва Ярослав Струзик, експерт на StratPoints Foundation и бивш заместник-началник на разузнаването на НАТО.
Интересно е какво се случва в разузнаването и щаба на НАТО, когато се получи информация, подобна на тази за атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Първо клането, после ескалацията, която много бързо бе определена като война в Средиземноморския регион. В съседство е Турция, важна страна – членка на НАТО.
– Както всички знаем, това беше изненада за всички, за НАТО, но и за Израел, въпреки доброто му гражданско и военно разузнаване. Може би се е оставила да бъде хваната неподготвена, може би не е убедила правителството, че има заплаха. Командирите на основните израелски формирования – военното разузнаване „Аман“ и „Шин Бет“, казаха, че поемат отговорност за този провал. Ще отговарят ли за това след войната?
– Да, но засега войната трябва да бъде спечелена.
– Игнорирането на подобно нещо също ли се счита за поражение на НАТО? Това събитие толкова далеч ли е, че може да бъде игнорирано?
– Наистина, до известна степен е провал. Близкоизточният регион е доста сложен, защото нека не забравяме, че САЩ трябва да носят пълна отговорност за него, но по политически причини Израел е подчинен на европейско командване. Така че отговорността за тази посока е разслоена. Мисля, че регионът на Близкия изток е донякъде забравен след войната в Ирак, но все още има потенциала да предизвика безредици и да окаже силно въздействие върху Европа.
– Не беше ли съвпадение, че Украйна отклони вниманието и ресурсите на НАТО толкова много, че просто казано, други потенциални направления се пренебрегват?
– Разбира се, да. Украйна като конвенционален конфликт също ни отклонява от потенциалните хибридни заплахи. Знаем и кой печели в случая. Владимир Путин със своите действия, отклоняване на вниманието и отклоняване на ресурси, дори военни ресурси, които са пренасочени към Израел, има дългосрочен ефект върху Украйна. Това увеличава опасността за много години.
– След като знаем, че е допусната грешка, недоглеждане, естествено е да попитаме за по-нататъшни действия. Ако сме пропуснали нещо, ако няма достатъчно ресурси да се справим с два театъра на война едновременно, какво мислите, че може или трябва да се случи, може би в близко бъдеще?
– Извличането на поуки от конфликтите винаги е трудно, а прилагането им на практика е още по-трудно. Може би най-големият урок е следният: да очакваме атаки там, където не търсим, където пренебрегваме интересите си, където даваме по-малко ресурси. Цялата история на разузнаването се обяснява с грешки на разузнаването.
Урокът, който също трябва да накара политиците да се замислят, е да разчитат на разузнаването, вместо да го отхвърлят, защото ръководителите на израелските разузнавателни служби със сигурност ще подадат оставка, но вероятно и премиерът. Може би най-добрият урок е мнението на експертите да стане задължително за политиците. От друга страна, най-големият провал на ръководителите на службата е, че не успяха да убедят политиците в тяхната версия на събитията. Поуката за политическата класа е следната: политиците трябва да се възпитават във военно-дипломатическо направление, за да не са случайни хора, а подготвени. Т.е. искаме да призовем политиците да се научат на нещо различно от политически машинации. Единственото, което могат да направят, е да вложат повече средства в тази дейност, за да успокоят съвестта си или да създадат впечатление, че нещо се случва.
– При такива огромни инвестиции в отбраната, свързани с войната в Украйна, има ли все още възможност страни като Полша да инвестират пари в привличане на вниманието към Близкия изток?
– Не знам бюджетната ситуация, може би ще научим повече за това в близко бъдеще, но е трудно. Нека си припомним, че някъде има лимит на разходите за отбрана, така че държавата да балансира или да се развива симетрично. Разбира се, примерът с Израел показва, че не само армията играе роля, но и други елементи, които се пренебрегват в Полша, например гражданската отбрана, която на практика не съществува, и известно взаимодействие между администрацията и гражданското общество . И това са направленията, които трябва да развиваме и на ниво НАТО.
– Връщайки се към Близкия изток: Турция е страна, разположена много близо до него. Би било изкушаващо да се използва Турция като такъв напреднал плацдарм на НАТО в Близкия изток.
– Политиката пречи на тези планове, защото Турция има проблеми с демокрацията и правовата държава. Тя е авторитарна държава и доскоро приютяваше лидерите на Хамас. Когато избухне конфликт, човек би искал да използва страна членка на НАТО, но тя е малко неподходяща за задачата. Перифразирайки вашите думи, Турция винаги стои на едно място. Спомнете си войната в Либия, близостта също позволяваше действие, но Турция винаги е встрани и чака. Не предава разузнавателна информация на НАТО. Всичко се прави на принципа „нещо за нещо“, така беше с членството на Финландия и Швеция. А дали Турция е демокрация в НАТО – ще бъда брутално откровен – на никой не му пука особено. В Алианса няма място за тези демократични нагласи. Турция ще остане труден партньор. Отношенията й с Москва също ще се развиват, вероятно в различни посоки. Така че Турция ще остане член на НАТО, от който може да се очаква всичко.
– Говорихте за собствените си интереси в отношенията между Запада и Турция. След началото на сегашната война в Израел Анкара се съгласи на влизането на Швеция в Северноатлантическия алианс. Има ли споразумения, които дават нещо на Турция в контекста на тази война, че тя се съгласи да приеме Швеция в НАТО?
– Мисля, че тези събития не са свързани. Разбира се, имаме редица договори за оръжие, може би участието на някои турски компании в повече американски договори. Мисля, че съвпадна с по-дълъг процес на преговори с администрацията на Байдън, но със сигурност е добър ход и очакваме допълнителни искания от Турция в бъдеще, когато я използваме за операции в Средиземно море. Турция е пример за това как елегантно и ефективно да останем в НАТО. И как да използвате наличните инструменти, защото няма защо да се обиждате, просто трябва да видите как държавите, които са ефективни и имат тези инструменти, ги използват.
– Американците изпратиха две бойни групи самолетоносачи. Това е сила, с която никой не може да се мери. Те стабилизират региона, това също е ясно видимо, дори само защото беше възможно да се предотврати нападение от Йемен срещу Израел. Доколко подобни действия са едностранно американски, доколко американците разчитат на сътрудничеството на съюзниците?
– Мисля, че в случая става въпрос за напълно едностранни действия на САЩ. Имаше твърде малко време за съставяне на коалиция. Освен това силата на групите самолетоносачи е такава, че подкрепата им от съюзниците би била само символична, което също понякога е важно за американците, но в конкретния случай тези американо-израелски отношения и необходимостта от стабилизация, Посещението на държавния секретар Блинкен, президента Байдън в региона помогна за стабилизиране и евентуално предотвратяване на ескалация на тази война на този етап. Но все пак, разбира се, на този втори етап е проблем някой да се съгласи на операция в района на Израел на форума на НАТО. Това би било още една крачка напред в дейността на НАТО, на която много страни трудно могат да се съгласят в зависимост от убеждаващата сила на американците. Демонстрацията на американска ефективност е може би най-важният резултат от тази война досега.И това също е урок за руснаците, които виждат, че американците все още могат да участват в два конфликта, като не е задължително да споделят ресурси, а по-скоро да увеличават своя принос.
– Способно ли е НАТО да не се намесва в една част на света за сметка на друга?
– Вероятно ще видим това, тъй като конфликтът в Близкия изток, дори и да не се прехвърли в региона, няма да приключи в близко бъдеще.
Прев.от укр.
*Оригиналното заглавие на украински език: Перевiрка войсковiй спроможности. Напад ХАМАС на Ізраїль є уроком для всього НАТО
Текстът е публикуван в рамките на проекта за сътрудничество между ZAXID.NET и полското списание Nowa Europa Wschodnia .Оригиналното заглавие на статията на полски език: Werifykacja odstvosti militarnych Europy
https://zaxid.net/statti_tag50974/
