От вчера, 4 април, Финландия официално е член на отбранителния Северноатлантически алианс. Това се случи в деня на 74-та годишнина от създаването на НАТО – 4 април 1949 година. Тогава във Вашингтон няколко държави – САЩ, Франция, Великобритания, Белгия, Канада, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия и Португалия подписват Вашингтонския договор, който за Алианса е основополагащ документ. Предшественик на НАТО е Договорът от Дюнкерк между Великобритания и Франция от 1947-а година, предназначен да предотврати евентуална германска атака след края на Втората световна война.
ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ
Във вторник, около 15:45 часа министърът на външните работи на Финландия Пека Хаависто предаде подписания документ за присъединяването на страната към НАТО на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен. „Това е наистина исторически ден, когато приветстваме Финландия в Алианса. Изкушавам се да кажа, че това е нещо, за което трябва да благодарим на господин Путин, защото той още веднъж направи това, за което твърди, че иска да предотврати с агресията си, а всъщност накара още държави да повярват, че трябва да направят повече за сигурността си и да отблъснат възможна руска агресия”, коментира държавният секретар на САЩ.
Състоя се и съвместна пресконференция на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и финландския президент Саули Ниинисто. А на специалната церемония бяло-синьото знаме на Финландия бе издигнато край централата на НАТО – редом със знамената на останалите държави-членки. Така страната стана 31-та членка на Алианса. По този повод Йенс Столтенберг каза:“Путин искаше да затвори вратата към НАТО, но получи нещо друго в замяна. Нашата врата е отворена. А по-предишния ден той заяви, че „с членството си Финландия ще получи желязна гаранция за сигурност. Член 5, който е нашата клауза за колективна отбрана: един за всички, всички за един – от днес вече ще се прилага и за Финландия”. Впрочем, според експерти, от гледна точка на процедурата по приемането, това беше най-бързия процес на ратификация в историята на НАТО.
ПЪТЯТ НА ФИНЛАНДИЯ КЪМ НАТО
Ще припомня, че през май 2022 година – след пълномащабното нахлуване на Руската федерация в Украйна, Финландия и Швеция официално подадоха заявления за присъединяване към НАТО. След това страните членки на Алианса – както изисква процедурата, започнаха да одобряват техните кандидатури. Проблемът обаче възникна с Турция и Унгария, които спъваха движението им към блока. Въпреки това, ако Финландия все пак успя да получи одобрение от Будапеща и Анкара, Швеция все още чака ратификация от тези две страни.
ГРАНИЦАТА НА РУСИЯ С НАТО СЕ УВЕЛИЧАВА
Трябва да се отбележи, че както предупреди генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, след като Финландия се присъедини към Северноатлантическия алианс, дължината на границата на НАТО с Русия се увеличава. Страната-агресор, която се „уплаши от НАТО по границите“, получи още допълнителни 1340 км граница с Алианса. Да добавим, че Кремъл приема подобна стъпка доста сериозно. Преди време Русия заплаши Финландия с „отмъщение“ в случай на присъединяване към Алианса и обяви, че това уж „няма да донесе сигурност на Европа“. Руската федерация обяви също, че присъединяването на Финландия към НАТО ще се отрази негативно на отношенията между двете страни и заплаши с „контрамерки“ в отговор на разполагането на военно оборудване, виждайки в това „посегателство“ върху нейната сигурност.
НАТО Е КОЛЕКТИВНО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА СИГУРНОСТ
В заключение ще кажа, че в основата си НАТО действа като колективно обединение за сигурност, чиято цел е да предостави обща защита с военни и политически средства, ако някоя от страните-членки е заплашена от друга държава. Основополагащ е член 5 от Северноатлантическия договор, в който се казва: „Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или в Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото си за индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН, ще помогне на нападнатата страна или страни, като незабавно предприеме индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора такива действия, каквито смята за необходими, включително използването на въоръжена сила за възстановяването и поддържането на северноатлантическата област“.
