“ДЕФИНЛАНДИЗАЦИЯ” НА ФИНЛАНДИЯ И ШВЕЦИЯ*

Финландия и Швеция
Време за четене: 4 минути

На фона на руската агресия западният свят формира нова архитектура на глобалната сигурност

Любко Петренко, журналист в Zahid

На 18 май се случи международно събитие, което не е за подценяване: Финландия и Швеция подадоха молба за присъединяване към НАТО. И не става дума само за географската и военна експанзия на Северноатлантическия алианс, а за много по-глобален процес. Западът най-накрая осъзна необходимостта от формиране на нова концепция за международна сигурност и започна да я прилага. Новата западна архитектура на глобалната сигурност категорично и безвъзвратно отхвърля самата възможност за участие на Руската федерация в нея. Поне през следващите десетилетия, докато не настъпят радикални промени в елитите и самата система за изграждане на власт в Русия. В момента най-голямата страна в света е призната за основен източник на опасност за световния мир. Вече е трудно да се намери отговорен политик на Запад, който сериозно да говори за възможността Русия да бъде успокоена.

До сравнително неотдавна, преди около десет години, средният финландец или швед дори не искаха да чуят за вероятното присъединяване на страната към западния военен блок, за да се защити от руската агресия. Враг ли е Русия? Шегуваш ли се? Това е нашият добър съсед и бизнес партньор. А Швеция в продължение на 200 години подхранваше своя неутралитет, който й помогна да избегне смъртта и разрушенията от Първата и Втората световни войни. Дните на експанзионистичните кампании на Чарлз XII отдавна са отминали и изтрити от националната памет. Страната се интересуваше само от обичайния бизнес, благополучието и спокойствието на жителите. Да, имаше армия, но харчеше относително малко пари – 0,9% от БВП. Подобна беше ситуацията и във Финландия. Тази скандинавска страна нямаше намерение да се присъединява към НАТО. Ненапразно се появи терминът „финландизация“, който се превърна в символ на неутралност в целия свят. След края на Втората световна война Хелзинки и Москва се стремяха да изградят възможно най-приятелски отношения. През последните 30 години двете страни активно установяват бизнес отношения и насърчават трансграничния туризъм. Хелзинки и Санкт Петербург бяха свързани с високоскоростни влакове. Ситуацията започна да се променя през 2014 г., след като Русия анексира украински Крим и нахлу в Донбас.

И двете страни осъзнаха, че играта с Русия в приятелство просто няма смисъл, но и става все по-опасна. Москва е тръгнала по пътя на агресивна експанзия, така че трябва да сме готови да я отблъснем, когато дойде часът. Швеция и Финландия инициираха процеса на „дефинландизация“, колкото и парадоксално да звучи това. Швеция бързо увеличи финансирането за военния сектор. Тя започна по-активно да строи военни кораби, защото шведите очакват основната руска заплаха от руснаците откъм Балтийско море. Догодина страната планира да повиши разходите за отбрана до два процента от БВП, като по този начин отговаря на стандартите на НАТО.Шведите планират да увеличат числеността на войските си. Около 60 000 войници сега служат в армията. Очаква се този брой да се увеличи с една трета до 2030 г. Страната разполага с пет най-съвременни подводници, които са специално проектирани за Балтийско море. Стокхолм възнамерява да инвестира в нови подводници и бойни самолети през следващите години. Финландците бяха още по-активни в увеличаването на военната си мощ, като се има предвид, че имат повече от хиляда километра сухопътна граница с Русия. Например, сега Финландия разполага с едни от най-мощните военноморски сили в Европа. Финландските военни пилоти летят със самолети F/A-18, въоръжени с най-новите американски ракети. Освен това финландците планират да закупят най-новите изтребители от пето поколение F-35, най-добрите от които все още не съществуват в света.

А от 2014 г. финландски и шведски политици обсъждат евентуално членство в НАТО. Отначало бяха доста плахи, но после ставаха все по-активни. Бавно, но сигурно общественото мнение започна да се променя, разбира се в полза на НАТО. Всичко това беше реакция както на руската агресия в Украйна, така и на пропагандната истерия на Кремъл, насочена към сплашване на Запада. Имаше постоянни заплахи от Москва срещу Стокхолм и Хелзинки. Кремъл обеща „сериозни последици“ за опитите на двете страни да се присъединят към НАТО. Pуската прокуратура заведе наказателно дело срещу Финландия по обвинения в геноцид. Случаят се отнася до 1941-1944 г., когато финландската армия временно завзема собствената си територия от Съветския съюз, загубена по време на „зимната война“ от 1939-1940 г. Според Кремъл тогава финландците умишлено унищожавали руснаци в концентрационни лагери.И наистина, в края на юни 1941 г., със заповед на главнокомандващия на финландските въоръжени сили маршал Карл Густав Манерхайм, в превзетите територии са създадени лагери за преселване. Но не за унищожаване на хора, а за временно задържане на хора, които се планираше да бъдат преместени на изток след превземането на Ленинград. Но тези планове на финландското командване се провалиха, преселването така и не се случи. Около 3000 души в лагерите (около 10% от всички затворници) действително загиват. Но причината за смъртта не е умишлено унищожение, а глад и болест.На Парижката конференция през 1947 г. Финландия призна вината си, изплати обезщетение и делото беше ефективно приключено. Но седем десетилетия по-късно Русия на Путин реши да реанимира историческия мъртвец, за да окаже натиск върху финландците, които започнаха да обмислят членство в НАТО.

Повратната точка по въпроса за евроатлантическата интеграция за Швеция и Финландия, разбира се, беше датата 24 февруари 2022 г. След мащабната руска инвазия в Украйна финландците и шведите на практика нямат съмнения, че за да се предпазите от агресивен съсед, трябва да се застраховате с щит на НАТО.Заплахите на Русия се засилиха. Към тях се присъединиха демонстрации на военна сила близо до сухопътната граница с Финландия и морската граница със Швеция. Това обаче не уплаши нито финландците, нито шведите, а по-скоро ги убеди, че курсът за евроатлантическа интеграция е правилен. Парламентите на двете страни гласуваха с преобладаващо мнозинство за членство в НАТО. Така че случаят с Финландия и Швеция всъщност е ясен. Въпреки че Турция заяви, че ще блокира преговорите за членство на тези две държави. Уверен съм, че в близко бъдеще ще се намери компромисно решение и пълноправното членство ще се случи.

И като цяло на фона на руската военна агресия въпросът за разширяването на НАТО тръгна в съвсем неочаквана посока. Преди около три месеца можеше ли някой да си представи, че легендарната неутрална Швейцария ще мисли за евроатлантическа интеграция? Докато руско-украинската война продължава, Берн също бързо засилва сближаването си със Северноатлантическия алианс. Затова Русия вече превантивно сплашва швейцарците с „последствия”. И както вече знаем, подобно сплашване на шведи и финландци само ги принуди да увеличат усилията си за членство в НАТО.

Прев. от укр.

* Дефінляндизація Фінляндії та Швеції. На тлі російської агресії Західний світ формує нову архітектуру глобальної безпеки.

Авторът Любко Петренко е журналист, политически коментатор и редактор в киевското издание Zahid,

https://zaxid.net

error: Свържете се с автора за разрешение!!