КОГАТО ХИБРИДКИТЕ СА НА ХОД

финансова криза
Време за четене: 4 минути

В края на изминалата година ви обещах, че няма да остана безучастна към онези случаи на публично говорене, което се използва за всяване на страхове и внушения, a целта е обслужване на тяснопартийни интереси. А прогнозата за рецесия или финансова криза в световен мащаб е един подходящ повод хибридките (изписвам без кавички) да тръгнат по “релсите” в посока към най-уязвимите на последиците – гражданите. Сещате се, че конкретният повод е разпространеното вчера интервю “Икономиката ни не е готова за предстоящата рецесия” с една известна синдикална експертка, която според някои медийни заглавия направила “страховита прогноза” за България. Между другото, защо не вземете да се информирате кой списва въпросното издание Vestonosec.bg, направило това интервю и кой е редакторът му?

Когато сядам да пиша, задължително се информирам за експертно мнение и се запознавам поне с три различни гледни точки. Там, където ми липсва експертност цитирам и не се наемам да навлизам в “чужди води”. Но моите познания ми позволяват да се ориентирам прилично и в по-непозната за мен материя с помощта на мисловните инструменти и методи на “Системата за латерално мислене” на професор Едурад де Боно. Не ми е трудно също да различа експертност от спекулация с политическа цел. Затова в следващите редове ще се опитам да систематизирам едно познание, което да е практически полезно за читателите на моя сайт, в качеството им на граждани. Като такива ние имаме нужда да знаем най-популярно за какво всъщност става дума, какво отношение имат бъдещите процеси към нашите намерения и съществуват ли предпоставки държавата ни да сведе до минимум последиците от една рецесия или световна финансова криза.

Рецесия или нова световна финансова криза? Рецесия е, когато в две последователни тримесечия има отрицателен ръст. А като симптоматични признаци за световна финансова криза повечето експерти се обединяват около определението за т.н. “перфектна буря”. И тъй като тези признаци са твърде специфични за един неексперт като мен, не смятам да ги коментирам, а ще остана на територията на практическото изражение, което засяга и нас като граждани. В този контекст, основополагащо е да знаем кои са първите признаци, свързани с рецесия или с глобална финансова криза. Експертите се позовават първо на забавянето на икономическия растеж и второ, на свиването на брутния вътрешен продукт, което вече се наблюдава във водещите икономики.

На фона на това, което се прогнозира, естествено е да искаме да знаем как ще се отрази на българската икономика, която е отворена и означава, че процесите, свързани с доставчиците отвън към България, няма как да не се отразят и на нас. Ще има намаляване на поръчките и свиване на износа. Трябва да ви стане веднага ясно как това ще рефлектира върху фирмите ни и как ще се отрази на ръста на икономиката. Лесно е веднага да допуснем, че при всяко свиване се изменя и поведението на фирмите, както и това на потребителите. Проявленията за първите е в отлагането на инвестиции, а за вторите – ограничаване на разходите, т.е. и едните, и другите ще спестяват. Експерти не подминават и проблема, свързан с покачване цените на стоките, които се търсят, но прогнозата за потребителската инфлация е тя да остане ниска.

Преобладават мнения, че прогнозите за Централна и Източна Европа “остават по-скоро позитивни” и се предвижда минимално забавяне, включително и за България, ако вземем предвид и приетия бюджет за 2020-та година. Но онова, което не бих искала да пропусна се отнася до ветрешните предпоставки България да понесе по-леко тези процеси. Тези предпоставки са три и са много важни – тенденцията на икономически растеж, която при управлението на ГЕРБ е нагоре, кредитният рейтинг на страната, който ни нарежда в първите позиции на водещи класации, а третата е финансовата стабилност, свързана с показателя дълг/БВП. Тези три показателя са достатъчно изразителни за това, че ние имаме добра и устойчива бизнес среда. Независимо колко на опозицията не й харесва и не иска да го признае, и въпреки откровението на президента, че не вярва на “листчета”, имайки предвид класациите, cтава дума за научно обусловени показатели, които към днешния ден са реални предпоставки да преминем без тежки сътресения през рецесията или финансовата криза. Като добавим и финансовия ресурс, с който разполага държавата ни, банковата стабилност и очакваните правителствени политики по неутрализиране на проявленията и последиците, както и прогнозата на някои експерти, че страната ни ще бъде застигната по-късно, се очертават и възможности за консенсус в действията на институциите и трите власти с оглед ограничаване на проявленията и преодоляване на последствията.

Положителното в прогнозите е, че общото забавяне ще е плавно и срив не се очаква. Има и такива, които говорят за рецесията като за вероятна. Други предвиждат криза с размерите на тази от 2008 година. Към пресъздаването на процесите не са безучастни и водещи експертни институции, но трябва да имаме предвид, че не винаги е възможно да се състави и предложи най-точната прогноза за последиците. И най-важната причина е в глобализацията, която прави невъзможни предвижданията. Това разкрива въможности да се спекулира по темата и да се разпространяват свръхпесимистични прогнози. На тях разчитат онези, които с всяване на страхове искат “да ловят риба в мътна вода”. В този контекст, българското правителство трябва да влезе в експертната си роля. Нужна е информираност за състоянието на държавата и за очакваните рискови проявления, както и за мерките, целящи смаляване на отрицателния ефект. Всяко успешно национално правителство, вкл. и българското, трябва да е наясно с прогнозата, колкото и приблизителна да е тя, какви ще са потенциалните последици за реалната икономика.

За новия цикъл на рецесия в световен мащаб се пише и говори не от началото на тази година. Това обаче, което вече стартира във вътршнополитически план и ще продължи да се използва за всяване на страхове, е умишленото хиперболизиране на заплахите от турбуленции с апокалиптични размери. Знаем, че проявленията на подобно говорене са свързани с активиране на онези тинк-танк центрове, които са опозиционно настроени. Целта е разстройване на доверието към управлението, предизвикване на управленска криза и защо не – падане на правителството. В съчетание с други режисирани сценарии, тези политически партии се надяват да покачат електорална подкрепа и да провокират антиправителствени настроения. И умната! Хибридките (изписвам ги без кавички) и по тази тема са на ход….

error: Свържете се с автора за разрешение!!