Теми

Популярни

КОГАТО СЕ СРЕЩНАТ КОМПЕТЕНТНОСТ И ПОПУЛИЗЪМ

фандъкова срещу манолова

Дебатът днес по Канал 3 при Беновска беше сблъсък между компетентността и популизма. Йорданка Фандъкова – спокойна и уравновесена, защото това произтича от нейния професонализъм и убедителността й да се аргументира с факти и цифри. Мая Манолова – негативна с внушенията и изнервена в спекулациите. Фандъкова – прогнозируема, защото нейният политически профил е известен и защитен в досегашните й два мандата. Манолова – с неясна политическа визия и недифинирана подкрепа на мнозинство в ОбС, както и пълна мъгла за екипа, с който ще работи. Зад Фандъкова са ГЕРБ и СДС, с гаранции за политическа отговорност, което е различно от персоналната, определена от закона. С Фандъкова шансът е надграждане на постигнатото. С Манолова рискът за София е градът да стане жертва на ляв кандидат с лични амбиции за кариера и интереси на задкулисие, което иска да се изкачи уж и на гърба на “дясното”. Същото “дясно”, което тази сутрин политологът Стойчо Стойчев определи много точно – “все едно да сложиш етикет за сирене, а то да е само млечен продукт”. Същото можем да кажем и за хибридния модел “Манолова”, т.е. модел “Иванчева-2”, само че в случай на успех, сега жертвата ще е цяла София и столична община.

Участието в политически дебат е възможност да демонстрираш “красив ум”. Има такова понятие в латералното мислене и определението за него е той да бъде оценен от останалите по време на разговор. Това не е като да изнасяш лекция и да повтаряш онова, което вече си казал много пъти и със същите фрази. При Манолова се получи точно това. А самият дебат е система от обстоятелства, свързани и с регламента, но и с ценностите на политичсеката култура, с които и двете трябваше да се съобразят. При Фандъкова мисленето с категориите на управлението е един улегнал процес, издържан от позицията на професионалното владеене на ситуации, които изискват и компетентни реакции и боравене с факти. Докато нейният опонент разчиташе на моментно изречени лъжи и внушения, които настоящият кмет опровергаваше, доколкото регламентът му позволяваше. Без съмнение, ако трябва да сравняваме, за да стигнем до обобщение, ще кажа – от страната на Фандъкова бяха моралните принципи, прагматизма, селективното мислене, подплатено с конкретика, а от другата страна – заучени опорни точки, дефицит на предложени управленски решения и никаква политическа проницателност за структуриране на бъдещата кметска дейност.

Народната мъдрост е много точна, когато става дума за некомпетентност: ”Много си зелен за тази работа”. Спомнете си само определението преди време на политолога Румяна Бъчварова, че Манолова е “човек, който през цялата си политическа кариера не е свършил успешно едно нещо… функцията й винаги е била да говори, и то агресивно, да вдига шум”. Е, днес получихме още веднъж това потвърждение. Манолова не успя по никакъв начин да се вмести в основното изискване към кандидата за столичен кмет – човек на практическите действия, каквато е Йорданка Фандъкова, и за което се изисква професионализъм, знания и опит за управление на водеща териториална единица като българската столица. Освен това кметовете трябва да имат мнозинство в ОбС и ясен екип. Ние не чухме от Манолова нито за едното, нито за другото. Тя се отрече дори публично от партиите, които я подкрепиха, повтаряйки популистки “гражданите, гражданите”.

В същото време Манолова не успя да контролира проявите на невъздържаност. Това си състояние тя визуализираше с мимики, с пъшкане и въздишки, с промяна в позицията на тялото и с жестикулации. Така е винаги при онези, чиято некомпетентност ги прави емоционално невъздържани и несигурни. Това ги тласка към използването на единствено сигурното за тях оръжие – да говорят предварително заученото и да поглеждат от време на време към листчето, разчитайки на внушения и на спекулации, и използвайки стилистиката на непочтителността и на подхода “една жена каза”. Тe смятат, че с емоционално повдигане височината на тона, може да заглушат здравия разум у слушателите и да провалят компетентността на политическия опонент. Но се случи най – важното! Тя не даде нито едно решение и не отговори на нито един зададен й въпрос, свързан с упражняването на конкретни компетентности. А това най-много интересува онези, които очакват да го чуят и да решат към кого да насочат своята подкрепа. Получи се така, че идеята й за “умен и зелен град”, предвид представянето на Манолова в дебата, прозвуча подходящо като слоган на самия кандидат: “Много съм зелен за тази работа.” Затова спокойно мога да формулирам следващия въпрос: “Граждани на София, вие на коя страна сте – на компетентността или на популизма? А ще дадете ли подкрепа на някой, който по всичко личи, че ви праща за “зелен хайвер”?

error: Свържете се с автора за разрешение!!