ФАЛШИВИТЕ НОВИНИ В ПРЕДИЗБОРНАТА ПРОПАГАНДА

Време за четене: 4 минути

Днес на фалшивите новини и на дезинформацията се гледа като на основен ресурс в предизборната пропаганда. Но не само в предизборно време се активира този инструмент за въздействиe върху нагласите и възприятията на хората. Обичайно се използва медийната среда и социалните мрежи. Съществува широк спектър на “продуктово позициониранe, ако мога така да се изразя. От едно време са слуховете, “папките”, които се разнасяха, компроматите, “сензационните” съобщения за привличане или за отклоняване на общественото внимание. Днес има и спонсорирани фалшиви новини и такива, пораждащи страхове. Сега в условията на пандемичната Ковид ситуация, актуални се оказаха псевдонаучните коментари и отрицанието за съществуването на вируса, за реакциите и последствията от ваксинирането. Предвид пораженията, които нанася една такава антикампания по Интернет, Гугъл въведе механизъм за автоматичен контрол над публикациите за Ковид. За голямо съжаление такъв механизъм за останалите фалшиви новини няма, а и правителствата в ЕС не се чувстват достатъчно креативни в прокарването на законопроекти, които без да влизат в противоречие с правото на свободно изразяване на мнение, да провеждат политики за превенция и контрол по отношение на фалшивите новини и на дезинформацията. Имам предвид институционалното противопоставяне с мерки и съответно законодателство.

В днешно време и благодарение на технологиите, към горния списък за разпространение на фалшиви новини можем да добавим генерирането на различни изображения – фотографии с фалшиво съдържание и фотомонтажи, подправени звукови файлове, адаптирани видеоклипове и т.н. Последният пример е фалшивата новина как уж ПП ГЕРБ купува гласове, визуализирано с кадри от благотворителни инициативи на партията, свързани с подпомагането на социално-слаби преди Коледа. И ако такъв случай много лесно може да бъде разобличен като фалшива новина, не така стоят нещата при привличането на уж “автентични” лица, които се оплакват от “автентичтни” действия на политически опоненти. Прочетох как кметът на Банкя опровергава публично оплакването на търговец, върху когото той уж бил упражнил натиск да сложи предиизборен плакат на ГЕРБ. Това е често срещана практика, която така заявена като предизборна пропаганда, разчита на добре познатата фраза:”….пък после доказвай, че нямаш сестра”.

Разпространяването на фалшиви новини е един целенасочен процес, който е част от предизборната стратегия на повечето политически субекти. Водеща е ролята на техните тинк-танк центрове. Аз следя публичното говорене на отделните представители и не е проблем открояването на използвания от тях спектър от средства за въздействие – опорни точки, явни и скрити послания, внушения и спекулации, фалшиви новини. Разпространители на фалшиви новини се явяват и много сайтове, чието съдържание е изцяло изградено върху дезинформацията. Днес всеки може да си направи сайт и да разпространява информация за дезинформиране. Истина е, че срещу това държавата не може да се бори. Много е опасно също и когато под прикритието на новинарска информация се разпространяват фалшиви новини. Силно впечатление ми прави отразяването на един факт, изявление или събитие от страна на различните медии. Случвало се е да сравня нещо, което аз самата съм чула в репортажно излъчване с начина, по който то е отразено в две различни медии. Без да я назовавам, има една медийна група, която интерпретира дадения факт или изявления, така че да съответства на редакционната й политика, насочена срещу управляващите. Това е другата форма на дезинформация, защото читателят или зрителят остава измамен относно обективността на отразяване – жертва е на субективното отношение на автора.

Fake news са целенасочено разпространение на недостоверна информация, т.е. несъответстваща на реалните факти. И друг път съм я определяла като спам, който замърсява информационната среда. В предизборна кампания с изкривяването на инфрмационната среда чрез фалшиви новини се цели промяна на нагласите и възприятията. Използват се всякакви “продуктови” трикове. И сега сме свидетели на такива – например, не на място и умишлено вклиняване на наратива/разказа за “чекмеджетата” и “джипката” на Бойко Борисов, с което се постига определено внушение или се отправя скрито послание срещу него. Най-пресният случай пък на играта “тука има, тука нема” беше развяването от телевизионния екран на НОВА на “оня списък”, от който уж ставалo ясно как ПП ГЕРБ ваксинира свои хора с предимство. Подобни случаи са илюстрация на хейта в политиката, който разчита на омразата и противопоставянето, надявайки се, че като настройва хората едни срещу други, ще може да печели доверието на част от тях.

По време на предизборна кампания много се разчита на интернет пространството. Разпространението става максимално бързо и може да стигне до оптимален брой потребители или целеви групи, а нали това е фкуса. Веднъж подадена, фалшивата новина започва да се разпространява – нарочно организирано или чрез опцията “споделяне” от нищо неподозиращ потребител, който няма познания да я идентифицира като фалшива или му липсва умението да провери дали информацията е вярна. Така разпространена, тя се превръща във “вирусно” съдържание – стига до все повече хора и ефектът от нея се мултиплицира/възпроизвежда. В тази връзка ролята на троловете, ботовете и на фалшивите профили е специална. Докато хейтърът бълва омраза, тролът е манипулатор – при това е доста хитър. Без да влизам в подробности по темата, аз ви препоръчвам моята статия “Психология на трола”. Сега само ще ви припомня, че присъствието им в социалните групи може да е платено пропагандиращо, потайно и дебнещо или да сте попаднали на някой манияк, който обича да се заяжда и да дразни останалите като обижда и пише глупости. Те обикновено са с фалшиви профили, които лесно можете да разпознаете като такива. Aко са достъпни и влезете в тях ще установите, че не са активни, има свалени постове (вероятно неудобни за новата им мисия), съдържание, което e подвеждащо, а преди да ви поиска приятелство е качил някой ваш пост или вече е станал приятел на някого от вашата приятелска листа.

В социалните мрежи всеки се чувства незащитен от бързото разпространение на фалшивите новини. Единодушни сме, че те са средство за манипулиране и служат за подкопаване на демокрацията, а преди избори – и на доверието към изборния процес. Как да се предпазим? И в други мои публикации, посветени на темата за фалшивите новини съм казвала – с критично мислене, ползвайте надеждни източници и автори, спечелили вашето доверие, сравнете отразяването в още поне 1-2 източника. Припомняма ви, че фалшивите новини са част от хибридната война за пряко въздействие върху вашите нагласи и за промяна на възприятията ви. По време на предизборна кампания всяка опозиция използва фалшивите новини и дезинформацията за подронване доверието към управляващите, за да предизвика обостряне на противоречията, както и да провокира недоверие към предстоящите изборни резултати, което произтича от собствената им неувереност да спечелят изборите.

P.P. Препоръчвам ви да прочетете и други мои статии по темата – “Фалшивите новини”, “Срещу фалшивите новини”, “73 дни преди изборите”, “Ария на клеветата”, “Casus ordinares”, “E fructu arbour cognoscitur” и др.

error: Свържете се с автора за разрешение!!