На 10 февруари преди 142 години в град Търново е свикано първото Народно събрание на новоосвободеното Княжество България, за да бъде приет основния закон на държавата. Събранието е наречено Учредително, а конституцията – Търновска. Този ден е истински празник за населението на Търново:„В Търново цареше голямо оживление. Целият град беше добре украсен и цялото население на крак”. Така пише Симеон Радев. В Търново пристигат новите депутати, делегати от всички български земи, останали извън Княжество България и Източна Румелия, европейски представители, много журналисти и гости. Заседанията на Учредителното събрание са в най-представителната тогава сграда – бившия турски конак, построен през 1872 г. от Кольо Фичето. „Сградата беше украсена с вкус и простичко”, пише вестник ”Марица”.
Началото на тържествената церемония е точно в 10 часа. Депутатите представляват всички вероизповедания в тогавашна България. Те са от всички области, в които има българско население, включително и извън границите на възобновената държава, както и всички основни съсловия на обществото. Участие в Учредителното събрание взема елитът на тогавашната българска нация. Според някои изследователи, в Търново се събират 231 народни представители, според други – 229, трети ги изброяват до 234. Сред депутатите преобладават представителите на интелигенцията – учители, лекари, адвокати, публицисти. Две трети знаят френски език, а половината владеят и други езици. 63-ма от делегатите са взели участие в различни форми на революционните борби (революционни комитети, въоръжени чети и др.), а също и в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) Повече от половината от народните представители към момента на учредяването на събранието заемат постове в администрацията на Временното руско управление.
За председател на Учредителното събрание единодушно е избран бившият Български екзарх и митрополит на Видин Антим I, а за подпредседатели – Петко Каравелов и Тодор Икономов. Шестдесет и три годишният по това време Екзарх Антим е една от най-уважаваните фигури в българското общество. Роден Атанас Михайлов Чалъков, той приема името Антим, когато едва на 21 години става монах в Хилендарския манастир. Учил е в най-реномираните школи в Османската империя и Москва. Той участва в борбата за църковна независимост и в Църковно-народния събор от 1871 г. Активно подпомага освободителното движение. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да разкаже на Европа за съдбата на българите, заради което е пратен на заточение в Мала Азия.
Току-що освободена България отново прави първите си стъпки в държавността след цели петстотин години. Най-първата стъпка е свикването на Учредителното събрание, което два месеца по-късно ще приеме и основния закон – българската Конституция. Така е поставено началото на парламентаризма, а България ще трябва да поеме по пътя към самостоятелна и независима държава. Но продължението на тази тема може да е обект на друга статия….А днес, спомняйки си за този ден, можем да изразим нашето преклонение пред всички онези българи, взели участие в Учредителното събрание, които според мен са представители на българската политическа мисъл от онова време и на българския стремеж да се наредим до европейските народи.
