УЧИЛИЩНАТА ГОТОВНОСТ

училищната готовност
Време за четене: 3 минути

Когато става дума за училищна готовност, се има предвид готовността на детето в края на предучилищния етап. Тя му е необходима, за да може да се адаптира по-бързо към училищната среда. Кога активно да започне тази подготовка? При търсене на отговора, определящ трябва да е подходът ни, свързан с изискването – в училище да постъпва еднакво подготвена група деца. Не става въпрос за деца, притежаващи равни възможности, а за деца, чиито комуникативни умения, нагласи за учене, за интегриране и за съблюдаване на училищните изисквания да са вече факт. Те да са усвоили определен поведенчески модел. Да са овладели основни нравствени норми, с пряко значение за отношенията с другите деца и с по-възрастните хора. Придобили са минимум речников запас, необходим им за общуване в училищна среда и са подготвени откъм знания и умения за усвояване на учебното съдържание. Притежават необходимата информираност за основните хигиенни навици и за това как да се грижат за себе си и да опазват личното си здраве, своя живот и живота на останалите деца. Всичко това е възможно да стане между пет и седем години. Най-важното достижение в този период е социалната готовност на детето. Основното в нея са няколко неща – взаимоотношенията с останалите деца, сътрудничеството по време на учене и на игра, съблюдаването на определени правила и способност да ръководи поведението си в различни ситуации.

Взаимоотношенията с останалите деца е критерий за начина, по който детето се адаптира към средата. Пред него се откриват възможности за изява и развитие на комуникативните му умения. Но това, което то вече е трябвало да научи, е да общува спокойно, да не проявява агресивност и да подтиска раздразнителното си поведение. В началото сблъсъкът по време на игра може да се окаже неизбежен. Децата с по-изразени лидерски качества се опитват да прегрупират останалите. Стига се до конфликтност в отношенията. Много често учителят се сблъсква и с некоректно отношение между децата, причини за което са силно изразеният егоизъм, нежеланието и отказът да се сътрудничи с останалите.

Сътрудничеството по време на учене и на игра е въпрос не само на поведение, но и на ценности. Определяща е семейната среда, в която детето расте. Отношенията между децата в една група (паралелка), са същите като отношенията въобще между хората. Те може да бъдат изградени върху симпатия, антипатия или емпатия. Никога не е само едното или другото. През годините съм се сблъсквала с всичко това и съм ставала свидетел как те сближават, отблъскват или противопоставят децата. Симпатията предполага по-толерантни отношения, нагласи за взаимопомщ, извинение, прошка. Антипатията често провокира желание да унижиш този, когото не харесваш, да го изолираш или злепоставиш. А на емпатията, като способност децата да изпитват съчувствие към другия, винаги съм гледала като на фактор за “мира и мирните отношения”. Тя е градивният образ на социалното общуване в групата и изгражда алтруистичния поглед върху света. Хвърля мостове към тези, които страдат или имат нужда от помощ. И в един момент, тази смесица от взаимоотношения трябва да бъде “регулирана” от учителя, чиито усилия са насочени към неутрализиране на рисковете и укрепване на социалните връзки между децата. При това, той трябва да вземе в предвид, че всяко от децата има собствено очакване за справедливост. Критерият може да е само един – съблюдаването на вече обявени правила, с които те да се съобразяват. Това може да се случи, ако някой вече се е погрижил бъдещият малък ученик да гледа на тях като на ценност, която ще управлява целия му живот по- нататък.

Съблюдаването на определени правила е свързано с безопасността на поведение и опазването на личното здраве и здравето на другите. Тук се включва и съблюдаването на училищния правилник, отразяващ изискванията и задълженията по време на учебно-възпитателния процес – отношенията между учител и ученик, интерес и мотивация по време на часа, нарушения и последващи наказания и т.н.

В предучилищния период детето трябва да е усвоило достатъчно знания и умения, които да му дават самоувереност. Има деца, които постъпвайки в първи клас, осъзнават своята неподготвеност и са доста неспокойни – изпитват страх и несигурност. Други са срамежливи и пасивни. Някои деца, още в началото, но и дълго време след това, при задаване на въпрос отказват да отговарят и упорито мълчат. Случвало ми се е да попадна и на деца, които не са успели да развият най-елементарни комуникативни умения. Те трудно се изразяват или не разбират въпроса на учителя. Имат затруднения и в общия обмен на мнения и предлагане на идеи.

Изложеното до тук ви дава възможност да разберате колко отговорна е задачата на учителя по отношение на индивидуалните различия на учениците в една паралелка. Затова е добре да помогнете на своето дете да достигне определена степен на училищна готовност. А може би то има нужда от специални занимания в полудневната или целодневна предучилищна група? Интегрирайте вашите усилия с тези на специалистите, за да му осигурите пълноценно развитие и достигане на необходимото равнище на училищна готовост. Заедно ще му помогнете да се социализира и да се чувства добре в училищната среда.

error: Свържете се с автора за разрешение!!