Днес стана известно, че противоепидимичните мерки ще бъдат продължени и след 21 декември. Означава, че децата от предучилищна възраст и първокласниците ще си останат у дома. Първи клас е много важен период от тяхното обучение. Върви процес на ограмотяване, свързан с най-важната част от овладяването на езика – четенето и писането. За тези дейности детето се подготвя още в предучилищния етап, но същинската работа е в първи клас. Учебното съдържание осигурява достатъчно време за усвояването на тези две комуникативно-речеви практики. Те са от голямо значение за социокултурните и езиковите компетентности на малкия ученик. И макар че в предучилищния период детето усвоява умения, които са необходими за подготовката по писане и четене, за същинското ограмотяване основополагащ и много важен е първи клас.
Преобладаваща част от децата постъпват в първи клас с добре развита графомоторика. Определящи за това са били заниманията им по рисуване. Те спомагат за развиването на двигателната страна на писането. Децата, които не срещат затруднения при изписване на буквите не са били ограничавани да рисуват познати предмети, животни, къщи, плодове и зеленчуци…Особено рисуването на плодове и зеленчуци предлага най-големи възможности за развитие на графичните умения на детето и за изписване на отделните елементи на буквите. А и то го прави с удоволствие. В най- добрия случай, то трябва да бъде оставено да рисува това, което иска. Може заедно да изберете книжка за оцветяване. Разнообразявайте рисуването като го редувате с моделиране на графични и обемни форми. Очертаването на различни предмети с “въженце” от пластелин/моделин, съчетаването на различни цветове може да превърнете в забавно занимание, което е не само радост за очите, но също носи удовлетворение от свършеното. След петгодишна възраст е добре да се възлага и изрязване на симетрични форми ( чрез сгъване на две) за целите на апликацията. Така неусетно ще развиете усета на детето за права и крива линия, за прави и наклонени чертички. С тези дейности се регулира размахът на движенията на ръката. Тя се подготвя за необходимата при изписването на буквите координация. Детето се научава без затруднение да обръща ръката си, да спира, когато се налага. Движенията стават равномерни, ритмични и плавни. Използването на различни моливчета и флумастери помагат на децата да се научат да държат химикалката и да си служат с нея. Опитът ми показва, че тези, които са рисували много в предучилищна възраст, по-лесно усвояват умението да пишат.
Писането в първи клас започва със затвърдяване на уменията за изписване на отделните елементи на буквите. Постепенно чертичките и бастунчетата се превръщат в букви. Детето се чувства истински щастливо, когато из под ръката му “оживяват’ буквите. А когато е споделено с учителя и с останалите съученици, то се превръща в истинско преживяване, което носи радост и удовлетворение. Сега тези, които трябва да го подкрепят в старанието му и да го аплодират, сте вие – неговите родители, баба, дядо, кака или батко. На този етап усвояването на графичната правилност на буквите се оказва особено важна. Като умение тя се тренира с упражнения, защото сега малкият ученик свиква да пише и на редове. Това означава, че трябва да се ориентира добре в тесни и широки редове, да спазва определен наклон, да определя началото и края на непрекъснатото движение при изписване на определена графема (форма на буквата).
Много деца изпитват затруднения при свързването на буквите в срички, а после – и в думи. При някои малки ученици това умение е по-скоро усет, но при други се постига с активната помощ на учителя или родителя. Възможно е да се проявят пропуските, които детето има в знанията си за звуково-сричковия анализ на думата. Ако етапът на буква, сричка и дума не бъде усвоен добре – бъдете сигурни, че проблемите, свързани с писането ще се увеличават. А деца с проблеми в изоставането изпадат в стрес по време на общи диктовки. Някои от тях започват да плачат, защото не могат да издържат на общото темпо на диктуване. За да свикнат с “конкуренцията” по време на общите диктовки, добри резултати дава индивидуалната работа. Имам предвид изписване на букви, срички и на цели думи. Нека да го прави под диктовка, но и като преписва печатан вариант. Диктувайте бавно и ясно.
Писането на цели изречения изисква по-дълга и продължителна работа върху модела на изречението. Този процес е по-бавен при деца, които не са усвоили понятието “дума”. Познанията в областта на словесната структура на езика се оказват водещи при справянето с писането. Децата, които имат по-беден речников запас обикновено изостават в развитието на комуникативните си умения. В такива случаи много помага усвояването на нови думи. Наблегнете на упражненията за усвояване анализа и синтеза на изречението. Става дума за графичното изобразяване на неговия строеж с модел, както и свързване на думи в изречение. Тук отделни деца срещат затруднения и пишат отделните думи слято. Тези проблеми ще се задълбочат още повече, когато детето започне да пише под диктовка цял текст, тъй като тогава то трябва да съблюдава и други допълнителни изисквания.
Умението за писане има отношение към целия процес, свързан с овладяването на езика. В по-ранна възраст това започва с разпознаването на звуковете. Може би си спомняте как заедно сте имитирали познати звуци, които детето е чувало около себе си. Сега може да си припомните някои скоропоговорки, пословици и залъгалки, в които се повтаря определен звук. После преминете към осмисляне значението на различни думи, така необходими за общуването. Съзнателно се насочете към всичко онова, което можем да наречем опознаване на света, който ни заобикаля. После доразвийте умението да се преценяват предметите и явления, като карате детето да посочва определения към дадената дума или действия, свързани с тях. Но по-важно е да се погрижите за обогатяването на речниковия запас и за превръщането му от пасивен в активен. А това може да стане само чрез включването на думите в свързана реч – използването им в словосъчетания и в изречения. Стимулирайте свързаната реч, като задавате въпроси. Помолете го да сподели нещо преживяно или му разкажете кратка приказка, а после поискайте то да ви я преразкаже. Постепенно стимулирайте и преминавайте от отговорите с едно изречение към по разширени отговори. Но за да стигнете до разгърната устна реч, не е необходимо да бързате. Нека усилията, които полагате да не се превръщат в изтезание за детето, а на тях то да гледа като на желана и приятна за ума му игра. Ако сгреши – не го укорявайте, а търпеливо го поправете. И не забравяйте, че то има нужда от вашите адмирации, заради успехите, които постига. Така ще го мотивирате и стимулирате в неговия път, който ще развива положително отношение към ученето и знанието.