Името й ми е познато от инцидентни споменавия в българските медии във връзка с някои актуални теми, свързани с Германия. Но най-точното преобладаващо обобщение би било, че никой не знае нищо за Урсула фон дер Лайен. Иначе нейният внезапен скок като номиниран кандидат, който да оглави Европейския парламент, изненада и възмути много хора. Обаче най-изненадани останаха европейските граждани, тъй като отпадна принципа на водещ кандидат. И докато другите шпиценкандидати обиколиха Европа и има известна яснота за тeхните намерения, за Урсула фон дер Лайен това е предстояща задача. Тя вече направи някои срещи с парламентарни групи, а други предстоят.
Този мой непретенциозен политически анализ се базира преди всички върху основата на факти и мнения, които са публично известни чрез тяхното медийно отразяване. Що се касае до издигането кандидатурата на Урсула фон дер Лайен, няма съмнение, че определяща е била ролята на Германия и Франция, предвид на т.н. “суши сделка”, но още тогава българският премиер Бойко Борисов каза, че все пак решението зависи от останалите. След “мъки”, продължили недълго, Европейският съвет все пак се обедини около нейната кандидатура, и я номинира. Вярно е, че съветът предлага, но Европейският парламент е този, който ще трябва да я избере. Днес мнозина се питат за вероятната подкрепа, която тя може да получи, за да поеме позицията на негов председател. Еднозначни и категорични мнения аз не открих.
Цялaта кариера на Урсула фон дер Лайен e на човек, който е близко до Ангела Меркел и е част от нейното обкръжение. Има основания да се очаква, че тя ще следва досегашната политика на Германия по отношение настоящето и бъдещето на Европейския съюз. Но има и други мнения – макар и двете да са социалдемократки, между тях има различия, и може да се очакват отклонения. Повечето коментатори наблягат на нагласите й да търси база за консенсусни решения, докато при Меркел това се изразява много сдържано. Ако това е вярно за Урсула, на нея ще й бъде в голяма полза, предвид разноликия състав на Европейския парламент. Може би не беше съвсем случайно, че първото, което запомних от нейни изявления беше, че тя ще работи за сътрудничество между Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия. Има някакъв резон между намеренията й и онова, което току-що написах – била склонна към консенсус, настоятелна и последователна. В същото време, тя иска и ЕП да има повече права във вземането на решения.
Ощо се отнася до мнението й по темата за отбраната и сигурността на Съюза, нейната позиция в качеството й на министър на отбраната, е за по-активно сътрудничество и за създаване на “армия на европейци“, която да не е центарлизирана, а отговорността за нея да е на националните правителства. Тя не смята, че това вътрешно сътрудничество трябва да се разглежда като конкурентно на НАТО. Урсула фон дер Лайен е за единна и по-активна външна политика на ЕС. В този контекст, е много твърда по отношение на Русия и на Путин, защото тя смята, че по-меката позиция не го прави приятелски настроен. Но ако ме питате, тя има още много какво да ни каже по отношение на САЩ и “закачките” на президента Тръмп, на Китай и стратегията им за позициониране в Европа, на Турция и Ердоган, интегрирането на Западните Балкани. Във връзка с Брекзит, Урсула фон дер Лайен е наясно, че всички губим от излизането на Великобритания, но отчита факта, че британците са направили своя избор, който трябва да бъде уважен. Тя е за продължаване на сътрудничеството и в бъдеще, но това съвсем не означава, че Великобритания може да се възползва от някакъв специален статут.
От известно уточнение се нуждае нейната позиция за мигрантите, семейството, половете и ЛГБТ. Поне за сега, аз не мога да кажа, че тя е изчистена, а трябва. Разбрах колко критично е реагирала по повод на един случай в Унгария през 2015-та година, когато властта там използва сълзотворен газ срещу бежанци. Не трудно да хвърлим мостове между нея като министър и позицията на Германия за мигрантите. Към този момент самата Урсула фон дер Лайен е последователна в реализирането на вътрешните политики по отношение на тях. Нейна заслуга е реализирането на програми за обучение на бежанците за нуждите на германската икономика. Със семейната й история е свързано и пребиваването през 2014-та година на сирийски бежанец, на когото е помогнала и да си намери работи. Що се отнася до семейството и половете, Урсула фон дер Лайен има седем деца и това дава оснавания да се говори, че тя е за традиционното семейство. Обявява се за равенство между половете и справедливо разпределение на задълженията. В същото време тя е за сключване на бракове между хомосексуалните двойки, която възможност вече е легализирана в Германия. Тя смята също, че няма пречки ЛГБТ двойките да могат да осиновяват деца и да реализират подобаващо семейно възпитание.
Урсула фон дер Лайен вече дава повод за предположения, относно съдържанието на програмата й. Попаднах на едно нейно изявление от 2011-та година, в което казва:”Моята цел е Съединени европейски щати по модела на федеративна държава като Швейцария, Германия и САЩ.” Като продължение на тази нейна позиция е и изреченото през 2016-та:”Представям си Европа на моите деца и внуци не като хлабав съюз на държави в капана на националните интереси.” Впечатли ме отношението й към сегашното състояние на демокрацията, което няма как да не го споделя с вас:”Не демокрацията се промени, а демократите. Ако не се грижим за демоклацията, тя може да се влоши.” Дали тези нейни базисни разбирания за бъдещето на ЕС и за демокрацият няма да претърпят трансформации по пътя й към печеленето на подкрепа?
Имам и други въпроси, чиито отговори вероятно ще получа след като чуя платформата на Урсула фон дер Лайен. Нейната програма ще е определяща и за привличането на парламентарна подкрепа за одобряването й. Мен ме интересува какъв ще е нейният окончателен избор – ще приеме и ще продължи сегашното статукво в ЕС, добавяйки опит и знания към досегашната инерция на нейните структури, и по-специално – на Европейския парламент? Може би ще пожелае да се хареса на всички, или ще се съгласи само с онова, което е възможно да бъде реализирано като реформи, защото за тях гласуваха повече от половината европейски граждани. Да се надяваме, че ще се случи второто, защото първата й заявка бе свързана с издигане ролята на парламента и авторитета на неговите решения. Но най-важната й задача бих искала да е свързана с нейния принос за ограничаване и спиране процеса на разделение и фрагментиране по различни оси в Европейския съюз. Това ще е може би най-трудната задача, с която този европейски мандат като цяло, би трябвало да се справи. Какво ще се случи скоро с избора на Урсула фон дер Лайен, за отговора остава малко време…