Интересът ми към латералното мислене през последните петнайсетина година ме направи чувствителна към начина, по който публичните лица – най-вече политиците, се изразяват. Системата за латерално мислене с нейните формални мисловни инструменти, методи и структури, разработени от професор Едуард де Боно, представлява своеобразна логистика за оптимизиране на мисловния процес. Вярно е, че нашият ум е самоорганизираща се система, която използва рутинни модели, но това не означава, че трябва само да ги следваме. По определение на Де Боно “мисленето е комбинация от това, което прави ума, и това, което го карате да прави.” В този контекст “нашата информационна система е от типа на шахматната дъска и шахматиста (шахматната дъска и фигурите към нея са пасивни, а шахматистът действа). Ние складираме символи, думи, фигури и тогава местим според правилата на играта.” Тогава на ход са споменатите формални методи, мисловни инструменти и структури, чието използване се превръща в навици за мислене.
Въведението, което направих е моя най-достъпен начин да ви помогна да разберете върху какво се базира цялата система за латерално мислене. Казвам ви, че има начин да усъвършенствате вашите умения, свързани с публичното говорене! Затова може би е най-важно да започнем от това кой е най-правилният подход да отразяваме действителността чрез речта. Разбира се, обективният! Но при политиците преобладава разминаването между обективното и субективното, по-известно като спекулиране. Това няма как да не ги прави особено уязвими. Винаги идва момент, в който това авантюристично отношение към фактите и събитията, може да им изиграе лоша шега. Рано или късно истината излиза наяве. Не оправдавам подобно поведение, защото ако някой наистина е политик, трябва да е научил, че той е човек, който дава решения или посредничи за решаването на действително съществуващи обществени проблеми. Скандализирането на обществото с изфабрикувани обстоятелства и факти, е по-скоро израз на негативизма на онези, които са черногледи по природа.
Известно ми е, че по причина на различното политическо позициониране, у тези представители е силно изразен навика да говорят колко другите грешат. Водещи са нагласите на ума им да нападат политическия опонент и да отричат неговите успехи. Наблюдава се и болезнено фиксиране в личности и в проблеми. Обяснението е в неумението да бъде отделено егото от мисленето. Ако един политик реши да използва енергията си за лични битки и за разчистване на сметки, подобно отклонение ще му струва бъдещето. И ако този политик е президент или лидер на партия, който е избрал пътя на постоянното противопоставяне на всички власти… Забелязали ли сте, че публичните изяви на българския президент винаги оставят след себе си усещането за мотив за саморазправа с невидими или полуназовани “врагове”. Колкото до наруганите, те винаги са ГЕРБ, правителството и институциите. Това поведение е вече инерционно и го определя като недиалогичен държавник, докато призумпцията за български президент е да е медиатор между властите и обединител на нацията. Де Боно казва, че всеки проблем и конфликт изискват т.н. “планиран изход”, а не изпитание на силата на противопоставяне.
Един политик и държавник трябва да знае, че всеки текст има и контекст, независимо какъв е текста – мислен, устен или писмен. Когато например, българският президент използва публичната си изява по обществената БНТ, изпадайки в подробен анализ на минусите в една предстояща сделка, усещането за подтекст е неговото скрито желание тя да не се състои и че върви една антиреклама на Ф-16. Всички станахме свидетели как стремежът да направи впечатление на начетен човек, разбиращ от самолети, извади наяве старото усещане, че лобира за “Грипен”. С подробностите за сделката, преценени от неговата гледна точка, той излезе извън правомощията си на държавен глава, защото това е работа на правителството. Колкото до геополитическата ни определеност, въпросът е решен с членството ни в НАТО и в ЕС. По конституция за успешното реализиране на външната ни политика е отговорно правителството. Българският президент само я представлява навън. За съжаление, и след това последно интервю, президентът Радев захрани съмненията за обслужване на нечии други геополитически интереси.
Ето защо е много важно политиците да владеят умението за точно изразяване на резултата от мисленето. Спомняте ли си онзи случай, свързан с Валери Симеонов и майките на “уж болните им деца”? Тогава вицепремиера беше атакуван, защото не е могъл да изрази точно резултата от мисленето, поради което не беше разбран правилно. Недвусмисленото изразяване е задължително изискване, тъй като основната задача на всеки политик е да формулира ясно проблемите, да генерира решения и да предлага възможни алтернативи, последвани от посочването на конкретни теоретични и практически задачи. Ако той не го осъзнава като мисия, какъв политик е! Днес доброто мислене, свързано с различните мнения и гледни точки, e предизвикателство не само за политиците, но и за гражданите, защото само така те могат да правят своите избори.