В предложената “Kонцепция за стратегическо управление на Прокуратурата на РБ” Иван Гешев застава зад публично заявеното от него, че е за „използването на нови форми на публично представяне на резултатите от дейността на Прокуратурата, най-вече на делата за корупция, организирана и битова престъпност, с оглед засилване на доверието на обществото в ефективността на правоприлагането при стриктно съблюдаване на правата на гражданите.” Насърчаването на публичността при спазване изискванията на стандартите е очаквано от българските граждани, защото както той казва – “представянето на информацията от публичен интерес е гаранция за правото на информираност на гражданите”. Ако Прокуратурата не се отвори към гражданите, никой да не си помисля, че те могат да бъдат провокирани към проактивно поведение. Това имах предвид и когато избрах заглавието “Концепция, която поражда действия”. Предизвикателството е Прокуратурата да излеза от сянката на усещането, че “там нещо става и се натъкмява”.
В Концепцията са идентифицирани проблеми от различен характер и за всеки от тях има предложени идеи и решения. Що се отнася до онези, които са съотносими към корупционните престъпления, свързани с лица, заемащи висши държавни длъжности, има акцент върху липсата на норми, които да стимулират поведението на сътрудничащите на разследването. Обръщам внимание на този акцент, като работещ подход за привличане на гражданско съдействие. Тази негова идея вече предизвика разнопосочни интерпретации, свързана с лицата, даващи подкуп и алармиращи за такива случаи, в които самите те са страна. Авторът на концепцията предлага изнамирането на баланс и критерии как този процес да активира гражданите, като формира у тях негативно отношение към подобни проявления. Корупцията, организираната и битовата престъпност са разгледани в техните проявления, наблягайки на бързата им разкриваемост. В този контекст, Гешев разглежда и ролята на доброволното сътрудничество при разкриване на престъпления, извършени от престъпни групи. Той е наясно как да се води борбата с корупцията и има идеи за промяна на наказанията за искащите и даващите подкупи, както и всички, които се занимават с организирана престъпност и корупционни практики.
Предвид очакването на обществото Прокуратурата да се занимава с всичко, т.е. с всички правонарушения в държавата, той смята, че тя трябва да действа в рамките на функционалните си правомощия и задължения. Що се отнася до т.н. “силно централизирана власт” на главния прокурор, който бил управлявал и контролирал всяко дело в прокуратурата…Вярвам му, когато казва, че това е практически невъзможно и ще работи по разсейването на подобно усещане, предлагайки как да стане това, вкл. и чрез публично оповестяване на резултатите от съдебния контрол по отчитане на процесуално-следствените действия в предварителната фаза на наказателното производство.
Концепцията е реалистична и чрез нея говори един прагматично настроен експерт, чиято професионална кариера е преминала в системата на правоохранителните служби на Прокуратурата. Познава практическите аспекти на следователските и прокурорските дейности, както и голяма част от колегите в съдебната система. Има познания за вътрешните механизми на функциониране на Прокуратурата, прилаганите управленски модели, положителните и отрицателните ефекти от законодателните и административно-ръководни решения през годините. Притежава реален управленски опит в различните нива на системата на ПРБ и няма да му е необходимо време за проучване и адаптиране, за идентифициране на проблемите и за набелязване на мерки за решаването им.
Сам декларира, че има воля и решителност за справяне с отговорностите и предизвикателствата. Мотивиран е от доверието при номинирането му и високо го цени. За него българските граждани са работодателя, който очаква да му бъде даден “продукта”, т.е. справедливост. И това изречение няма нищо общо с популизма, както някой побърза да му го пришие. Нали справедливостта е в призумпцията на всеки закон? И ако Прокуратурата като част от съдебната власт не преследва тази цел, ако справедливостта не е “работна концепция” на функционалните й задължения, какво е тогава? Какво странно има, ако част от тази “работна концепция” е и справедливостта, свързана с цената на т.н. “криминален преход”, която не може и не трябва да бъде плащана само и единствено от обикновените български граждани и данъкоплатци.
Когато чета един текст или слушам някой как говори или пише, първото което ме впечатлява е неговото умение да се изразява и дали е експерт по темата, която интерпретира. В случая с публикуваната “Kонцепция за стратегическо управление на Прокуратурата на РБ”, разработена от Иван Гешев – номиниран за главен прокурор, първото най-важно за мен, бе да си отговоря дали той успява да защити декларираната заявка да следва практическата насоченост в изложението. И аз се убедих, след като я прочетох, че тя е най-главната й ценност, защото в нея е изложено експертното му виждане за възможните посоки и бъдещи действия, свързани с управлението на Прокуратурата, ако бъде избран на този пост. Концепцията предлага виждането му за прилагане на определени подходи и идеи при решаване на формулираните от него проблеми. В този смисъл, е спазена концептуалната рамка, която отразява неговите експертни представи за стратегическото управление на Прокуратурата. Това е една концепция, която поражда действия…
Край