Днес в Украйна и по света се отдава почит към жертвите на Гладомора – най-страшният геноцид в европейската история, планиран от съветската власт през 1932-33 година. Гладоморът отнема живота на милиони хора в Украйна, а между жертвите са стотици хиляди деца, но и много наши сънародници от българската общност.
Тридесетте години на миналия век в украинската история са свързани с нарастващото недоволство срещу болшевишката власт. Украинците се борят за независимост от Кремъл и се изправят решително срещу насилствените методи на колективизация и репресивните действия на Кремъл срещу всеки, който се изправя срещу отнемането на земята им. Само през 1930 година избухват петнайсет въстания. Кремъл се заема “да оправи положението”, а както пише Сталин, защото ”можем да изгубим Украйна.“ За целта са използвани всички средства на репресивната съветска власт. Предприетите “мерки” целят изкуствено предизвикване на глад. Самата операция се нарича “Смърт чрез глад”. През есента на 1932 година е иззето цялото зърно за посев и селскостопанските животни, а през ноември и декември от домовете на хората е конфискувано всичко, което може да послужи за изхранване – зърно, картофи, сушени плодове…. Иззетото е било продавано в чужбина, а средствата са използвани за индустриализацията на другите съветски републики. Опустошените села са поставени под пълна блокада и изолация от специалните части на НКВД, които получили заповед да разстрелват всеки, който се опита да ги напусне. Всеки решил се да проникне в тези региони бива обявяван за шпионин и враг на СССР. Най-пострадалите били от селките райони.
Така украинците били наказани заради техния свободолюбив дух и решителната им сътротива срещу комунистическата власт. Преживелите ужаса си спомнят за страшната гледка – пред очите им са умирали бавно и в страшни мъки най-близките им хора. Не насмогвали да ги погребат и започнали да ги заравят в общи гробове. Някои си спомнят, че заедно с мъртвите били погребвани и живи които не показвали видими признаци на живот. Колко са точно жертвите никой не знае, защото властта старателно укрива и унищожава всички документи, а в повечето случаи имало и забрана за документирането на смъртните случаи. Някои източници сочат, че жертвите на глада през 1932-1933 г. са между 3.9 и 15 милиона души при 29 милиона население на републиката по това време.
Гладоморът е една от най-големите трагедии на миналия век. По своя характер и по броя на жертвите, е антихуманно престъпление, извършено от хора срещу хора. Някои го наричат “Украински геноцид”, “Украински холокост” или “Украински демоцид”, защото е умишлено организиран от съветската власт срещу укранската нация. Макар че историците още спорят дали политиката, довела до Гладомора, попада под юридическото определение на геноцид, гладоморът е признат за акт на геноцид на ниво правителства или парламенти в Австралия, Андора, Аржентина, Ватикана, Бразилия, Грузия, Еквадор, Естония, Испания, Италия, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, Съединените американски щати, Украйна, Унгария, Чехия и Чили Не ми е известно България да е измежду тях, макар че между жертвите на глада са и повече от 100 хиляди украински българи. На 23 октомври 2008 г. Европарламентът прие резолюция, признаваща Гладомора за престъпление срещу човечеството.
Историческите връзки между българския у украинския народ са много древни, а общите ни интереси са се пресичали много пъти. Двадесет и трети ноември е повод да си спомним за жертвите на Гладомора, да почетем паметта им и да изразим нашата съпричастност и подкрепа за украинския народ и за Украйна, чиято история продължава да е белязана от битката за свобода и независимост.
