Законът забранява дейността на територията на Украйна на религиозни организации, свързани с центровете на влияние на религиозна организация, чийто управленски център се намира в Русия, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна.
Петро Герасименко, Zahid.net
На 20 август Върховната рада прие на второ четене закона, който беше наречен закон за забрана на московската църква в Украйна. Самият законопроект е малък и съдържа само няколко члена. Също така звучи скромно и доста непретенциозно: „За внасяне на промени в някои закони на Украйна относно дейността на религиозните организации“. Според замисъла на авторите му, той трябва да реши окончателно въпроса за дейността на духовно-религиозния клон на „руския свят“ у нас. Но дали ще бъде възможно да се превърне тази стратегическа цел в реалност за момента остава неясно.
Законът забранява дейността на територията на Украйна на религиозни организации, свързани с центровете на влияние на религиозна организация, чийто управленски център се намира в държава, която извършва въоръжена агресия срещу Украйна. Такива религиозни структури имат 9 месеца да прекъснат всякаква връзка с московската църква. В случай на установяване на случаите, предвидени в този закон, дейността на религиозна организация може да бъде прекратена по съдебен ред по искане на централния изпълнителен орган, който осъществява държавната политика в областта на религията, или по искане на прокурора. За да се провери дали една религиозна институция наистина е свързана с център, намиращ се на територията на агресора, е предвиден религиозен преглед. За целта Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта ще създаде специална комисия. На пръв поглед изглежда, че всичко е съвсем кратко и просто. Но дяволът се крие в детайлите.
Първо, УПЦ МП като отделно юридическо лице юридически не съществува. Има обаче почти 12 000 законно регистрирани енории на тази църква. Следователно, ако се вземе решение за забрана, всяка от тези енории ще трябва да бъде съдена поотделно. Ясно е, че ако въпросът стигне до съда, може допълнително да се превърне в истински правен хаос. Ще започне оплакването за нарушаване на свободата на религията. Ще има много обжалвания. А Москва ще се опита на световно ниво да дискредитира всяко решение за забрана на църквата, която беше нейната важна опора и пета колона в Украйна.
Съдейки по реакцията на архиереите на УПЦ МП, те не бързат да изпадат в паника. Напротив, правят се, че приетият закон няма нищо общо с тях. Според тях, църквата вече няма никакви канонични и духовни връзки с Москва. Затова не виждат причина да се страхуват от Закон № 8371. Така ръководителят на информационно-просветния отдел на УПЦ МП митрополит Климент в коментар за журналистите на Hromadske отбеляза , че „Украинската православна църква ще продължи да живее като истинска църква и всякакви опити за нейната забрана могат да доведат до дискредитирането на онези, които го търсят“. Според него проектозакон № 8371 „може би забранява УПЦ МП“, но Украинската православна църква няма префикс МП. Архиереят твърди, че УПЦ МП няма административни връзки с чужди центрове и ако някой я обвини в това, ще бъде „изключително манипулативно“, тъй като няма украински документ, който да потвърди това. Тоест УПЦ МП зае прогнозираната позиция, която, очевидно, ще се опита да защити и в бъдеще. И няма да се откаже просто така.
Законът за забрана на дейността на религиозни организации, които имат канонична връзка с Русия, трябваше да бъде приет много по-рано. Например още преди това, когато УПЦ МП под натиска на обстоятелствата направи официални изменения в Устава си по време на събора на 27 май 2022 г. Но дълго време властите и народните депутати нямаха политическа воля и желание за това. Именно на този събор от Устава бяха премахнати всички твърдения за пряката връзка и подчинение на УПЦ МП на Руската православна църква. Фактът обаче, че споменаването на Московската патриаршия е премахнато от името на религиозната организация, не означава, че УПЦ е загубила подчинението си на Руската православна църква. И Руската православна църква продължава да смята УПЦ МП за своя неразделна част.
Интересно е, че религиозната експертиза на Устава на Украинската православна църква на Московската патриаршия, която беше проведена в началото на 2023 г., вече доказа наличието на църковно-канонична връзка с Руската православна църква. Тогава експертната група стигна до извода, че приемането на новата редакция на Устава за управление на УПЦ МП от 27 май 2022 г. и решението на Събора на УПЦ МП не е довело до прекъсване на църковно- каноничната връзка на УПЦ с Руската православна църква и Уставът на УПЦ МП като структурно подразделение на Руската православна църква, което се ползва с определени права на независимост, но не създава автокефална църква, остава непроменен.
Според експерти отношенията на УПЦ МП с Руската православна църква не са отношения на една независима (автокефална) църква с друга независима автокефална църква. „Украинската православна църква също няма статут на автономна Църква, която да бъде призната от други църкви, и следователно, от гледна точка на еклисиологията и каноничното право, тя е структурно подразделение на Руската православна църква, което има отделни права на самостоятелно формиране без собствена канонична субективност. Тя не действа като самостоятелна (автокефална) Църква и не провъзгласява собствена независимост (автокефалия). „Членовете на експертната група не откриха никакви документи или действия, които да показват превръщането на Украинската православна църква в религиозна организация, независима от Руската православна църква“. От тогава минаха повече от година и половина. И едва сега украинските власти решиха да действат.
След приемането на закона, забраняващ дейността на религиозни институции, свързани с центрове в държава, която извършва агресия срещу Украйна, УПЦ МП още по-усърдно ще подражава на украинската църква, която уж няма отношение към Руската православна църква. Що се отнася до по-нататъшното развитие на събитията, вероятно има няколко варианта. Може би, ако йерарсите на УПЦ МП видят, че властите са решили сериозно да доведат до край, те ще променят тактиката си на отказ от връзки с Москва и ще започнат да търсят алтернативи. Например, те ще призовават публично за окончателно раздяла с Руската православна църква и ще искат подчинение на Вселенския патриарх в Константинопол. Разбира се, някои енории и епископи могат да решат да се присъединят към редиците на ПЦУ. Но не всеки ще го направи. За съжаление има твърде много препятствия по пътя към обединението на Православната църква в Украйна. Не само от идеологически или мирогледен, но и от организационен и дори календарен характер.
След няколко години религиозният пейзаж на Украйна наистина има шанс да се трансформира. И до голяма степен да се отървем от религиозното и колониално влияние на Кремъл. Но този процес няма да е лесен. И няма да протече съвсем линейно. Ще е сложен, криволичещ и объркващ. Впрочем историята със забраната на Московската църква в Украйна продължава повече от година. Изглежда, че сега властите, след дълго колебание и дори откровен саботаж, най-накрая са решили: това време е настъпило. Но, изглежда, все още е твърде рано да се постави крайната точка в тази епопея. За да заработи законът в пълна степен е необходима координираната работа на редица инстанции. Както и компетентна информационна и идеологическа политика и откровен разговор между чиновниците и населението. А в това отношениие в Украйна винаги има големи проблеми.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Московська церква в Украini.Фінал або переродження, Петро Герасименко, Zahid,net
