И ОТ ТАЯ ТРЪНКА ЗАЕК НЕ ИЗСКОЧИ

указ за изборите
Време за четене: 5 минути

Според българското законодателство отношението на президента към изборите се изчерпва с правомощието му да определи датата им с указ. Това дава основание на експертите по конституционно право да се произнесат, че тези т.н. консултации не са част от неговите правомощия. По закон за това се произнася законодателната власт, а изпълнителната в лицето на Министерски съвет отговаря за тяхното провеждане чрез оправомощените по закон институции. След като “закова” публично датата 28 март по неговия си начин, Радев реши да се отърси от това си изявление като обяви, че ще провежда консултации. Естествено беше в този случай да предположим, че те ще касаят датата на изборите, предвид това негово единствено правомощие. Да, но не! Консултациите не били за датата. Очевидно объркването се следва по традиция в президентската институция. Нормалното е първо да бъде издаден указа, а после да бъдат направени срещи с представители на упълномощените да отговарят за провеждането на изборния процес, за да докладват тяхната готовност, предвид осигуряване на санитарно-хигиенните условия в съответствие с пандемичната ситуация, както и гарантиране правото на всеки гражданин да гласува.

Забравям, че не е в правомощията на президента да се бърка в организацията на изборния процес, защото както вече съм го казвала – той не е субект на изпълнителната и на законодателната власт. Той има право на различни предложения и инициативи, както и да ги прави от парламентарната трибуна, но случилото се бе разчетено единствено като партийно-политическа акция срещу управляващите, разигравана под купола на президентство. Вземайки предвид, че всяка консултация би имала смисъл, ако се основава на изпълнение на закона, на компетентностите и на експертизата на участниците, можем спокойно да кажем, че “от тази трънка нямаше как да изскочи заек” Така както не се случи и с онези консултации за конституционни промени. Да, демокрацията е като почва, която трябва непрекъснато да се обогатява и облагородява. Иначе започват да никнат тръни и плевели. Но истината също е, че демокрацията буренясва от неспазването на законите и конституцията, а българското законодателство казва, че правото на глас е пряко и тайно. И това е правната норма, с която трябва да бъде съобразена и всяка изборна екзотика.

Какво означава пряко и тайно? Означава, че всеки с право на глас го упражнява лично, а не чрез свой представител. Изразяването на свободната воля трябва да се осъществява без чужд натиск. Тайното гласуване пък гарантира анонимност на вота и че никой не може да свърже моя избор точно с бюлетината, пусната от мен в урната. Така законът защитава избирателя от евентуални репресии и преследване заради избора, който е направил или заради неговия политически интерес. Кой тогава е най-сигурният начин за гласуване, при който може да се гарантира прякото и тайно гласуване? Според мен, а и според сега действащата практика в Европейския съюз, това трябва да е хартиената бюлетина. Отиването до изборните урни е лично – лично се снема самоличността на избирателя като в момента се сверяват данните от документа за самоличност с човека, който се явява и който фигурира в избирателния списък.

За мен всички други начини са авантюра. Дистанционното, по пощата, по интернет и машинното крият рискове. Да вземем дистанционното или т.н. електронно гласуване. Кой може да гарантира, че лицето, което гласува е същото и че изборът му е личен и не е упражнен под натиск? Следователно съществува риск гласуването да не е нито лично, нито е тайно. Гласуването по пощата е свързано със същия риск. Но има и един допълнителен, който бе коментиран публично за американските избори – логистиката и обработката на пликове в определения от закона срок. Стигналите до нас съобщения за случаи за гласоподаватели над стогодишна възраст и отдавна починали граждани са стряскащи парадокси на злоупотреба и фалшификация. Кой може да гарантира, че това няма да се случи и у нас? А предвид на факта, че изборните ни списъци не са актуализирани, кой може да ни гарантира, че някой няма да попълни формуляр за сина си, който отдавна не живее в България. Затова си заслужава да се помисли за т.н. активна регистрация.

Що се отнася до гласуването с машини е вярно, че явяването е лично и гласуването е тайно. Ще кажете, че в такъв случай условията са спазени. Според експерти обаче, няма машина, която да не краде гласове, ако този, който я поддържа е решил тя да не отчита честно. Те смятат, че съществуват много софтуерни възможности за манипулиране на резултата, даже когато машината не е свързана с интернет. Като добавим към това и скандалите със съмнения за фалшифициране, с които са обременени фирмите, които произвеждат машините за гласуване, нещата изглеждат различно. Спомняте си Венецуела – милион фалшифицирани гласове за Мадуро. Или публикациите за злоупотреби в САЩ и съобщенията за обвързаности на фирмите за поддръжка с политическите поддръжници на Байдън. Ние добре знаем кои са негативните проявления на изборния процес в България – корпоративният вот, купуването на гласове и включването на нелегални парични потоци. Причината за сгрешените протоколи и многото недействителни бюлетини е също известна – капацитета на членовете на секционните комисии и неграмотността на много от избирателите. За да се преодолее неизрядността в изборната документация трябва да се утвърди трайна система за перманентното обучение на членовете на комисиите, картотекирането им и осигуряването на добро заплащане за техния труд. Последното има значение и за привличането на по-висока степен образовани кандидати за тази, наричана от мен временно наета изборна администрация.

По мое мнение, в сегашния Изборен кодекс има достатъчно гаранции за упражняване на пряк контрол над процеса. Излишно е да влизам в публично повтаряните подробности – всяка партия е представена със свои членове на всички нива на изборния процес – като членове на комисиите или като наблюдатели и застъпници. И тъй като качеството на изборния процес е функция на законодателството и на дейността на институциите, които се занимават с организирането му, бяха направени доста промени, вкл. и за изборните книжа – специалните условия за отпечатване и съхранение, като елемент на бюлетината бе включен специален номер и т.н. Важно е да се съблюдава съществуващата правна уредба за преследване на престъпления срещу политическите права на гражданите. Засега остава усещането, че не са много случаите, които са санкционирани. Остават и съмненията за т.н. скрити нарушения на стандартите за финансиране на предизборните кампании. Нали не сте забравили за журналистическото разследване за “даренията” от президентската предизборна кампания?

Чрез тези консултации Радев реши да използва пандемията като повод да разиграе предизборен политически сценарий. След сбърканата концепция (ако въобще съществува такава) за същността на тези срещи, останаха неясни критериите кой да присъства на тях. После станахме свидетели на безпросветните екзотични предложения за промени в системата на гласуване два месеца преди самите избори. Основният ресурс в опита на участниците да демонстрират някакви речеви умения бяха внушенията, целящи подронване авторитета на управляващите и на ГЕРБ. Добавяйки и махленският маниер на “дебатиране”, очевидно става дума за много ниско качество на държавност и на политическа култура. Иди, дойди, ще кажете! Такъв е “матРИала”! Но някой не беше осъзнал това и беше решил, че този сюжет на консултациите е добър подход за предизборна реклама. Eфектът беше с обратен знак – антирекламен! Защото няма как да се очаква нещо различно от маргинални или никому известни партийни субекти, както и от провалени политици. Техният политически капацитет, както и нивото им на компетентност се оказаха под нивото на експертността и на отговорностите, които българските граждани очакват от политиците.

Беше впечатляващо, че не чухме от президента да подкани и да помоли онези, които предлагаха въпросните екзотични начини на гласуване да се обосноват дали няма противоречие с конституционната норма за пряко и тайно гласуване. В същото време и благодарение на директното излъчване, българските граждани добре видяха лицата на онези, които имат интерес от подкопаване доверието в изборния процес. Разбирам желанието им да влязат във властта през хаоса при провеждане на изборите с промени в системата на гласуване в последния момент. Вярно е, че демокрацията е избори. Но няма как да не напомня, че много от негативните проявления на изборния процес в България, като например отдръпването на все повече хора от правото да гласуват, се дължи и на кризата на политически субекти, на популизма и на дефицита на истинско политическо говорене, а от това лято можем да добавим – и на отблъскващия площаден екстремизъм. Тези консултации затвърдиха eдинствено усещането, че на днешния политически небосклон няма алтернатива на ГЕРБ и на това управление. Така че “и от тая трънка заек не изскочи”.

error: Свържете се с автора за разрешение!!