В днешната си пресконференция премиерът Борисов нанесе най-тежкия политически удар на опозиционната БСП и нейните ’’беквокали’’ от всякакъв ранг. Постигна го с най-силното оръжие – държавническа отговорност, илюстрирана с изразните средства на едно издържано речево поведение. Усещането беше, че все повече чрез него говори един изграден политик и държавник. По човешки и с добре обмислена реакция за всичко, което се случва в държавния и политически живот на страната и в Европа, той представи друга алтернатива на отсъствието на идеи и политики от страна на най-голямата опозиционна партия. Тази алтернатива е свързана с конкретните достижения в настоящото развитие на България и с бъдещата роля на страната ни като фактор не само на Балканите, но и в Европа.
Борисов демонстрира изключително познаване на състоянието на българската държава – за всяка система в държавата, дори когато дава примери само с детайли. Eдно предимство, което при него е опит с голяма стойност при вземането на решения. Той определено е държавник, който може да формулира проблемите и да влияе върху вземането на важни решения, съобразявайки се със степенуването и неотложността при решаването им. А на информиран и опитен държавник или политик, никой не може да си позволи да го манипулира или подвежда при вземането на решения. Защото когато притежаваш познания и управленски умения, това е предимство да съпоставяш гледни точки и да отчиташ предимства.
Българският премиер засегна почти всички комуникационни равнища на нашия обществено-политически живот и институционалните взаимоотношения. Това беше позиция на човек, който отчита ролята на субективния фактор за възникването на ’’шум’’ между институциите, но с примери успя да онагледи как това трябва да се преодолява – с придържане към нивото на институционалното мислене и говорене. Развивайки отделни свои тези, той акцентуваше убедително и на онези детайли, които за внимателно слушащите, би трябвало да се изтълкуват като кодирано поставяне на задачи за странично мислене. Защото той дипломатично не си позволи да ги развие, не слезе на равнището на сплетните и не пожела да прехвърли границите на институционалното говорене.
Борисов доказа, че владее до съвършенство не само функционирането на държавата и управлението на страната. За него външната политика отдавна не е хоби, а добре менажиран процес. И ако френският президент Макрон e все още само идеолог на идеята за мултилатерализма и търси съмишленици за нея – проблемите на мира и сигурността да се разрешават в условията на преговори и разбирателство, българският премиер не просто я реализира, той вече бере нейните плодове. Новият дух в междудържавните отношения на Балканите е негова лична заслуга. И не само това – днес България се позиционира по друг начин в международната политика. Активизирането на контактите с европейските страни на най-високо равнище са и доказателство за вътрешната стабилност, за тенденциите и резултатите в макроикономическото и социалното ни развитие.
Пресконференцията доказа колко важно е с политика и управление да се занимават само опитни хора. Днешният Борисов опровергава всички онези, които се опитваха в предизборната кампания за президент да определят липсата на политически опит като ценност и предимство при заемането на висша държавна длъжност. Затова и сега берем плодовете на тази неопитност. Премиерът представи една алтернатива на фалцетното и неинституционалното говорене, както и на отсъствието на самоконтрол, когато става дума за речевото поведение на един държавен глава.
