Несигурната позиция на кандидатите за президент на САЩ води до тъжни изводи
Петро Герасименко, Zahid.net
След дебата между Доналд Тръмп и Камала Харис украинците получиха много информация, за да помислят за възможната линия на подкрепа за Украйна от новата американска администрация. На пръв поглед може да изглежда, че по този въпрос има фундаментална и дълбока разлика между двамата кандидат-президенти. Но подобно заключение може да се окаже грешно, тъй като се основава предимно на думи, лични симпатии, емоции, като в същото време нивелира емпиричния опит.
Когато водещият на дебата попита Доналд Тръмп как смята да сложи край на руско-украинската война за 24 часа и дали иска Украйна да спечели, републиканецът избегна директен отговор. Вместо това той казар че ще поговори сериозно с Путин и Зеленски и ще реши всичко със силата на собствената си власт. Те казаха, че Москва не се страхува и не уважава администрацията на Байдън, поради което започна тази война. Но той ще успее да намери правилните думи – и огънят ще спре. Освен това Тръмп не е казал, че иска Украйна да спечели. „Искам войната да спре. Искам да спася животи, които са пропилени. Убиват се хора, милиони. Те са милиони. Това е много по-лошо от числата, които получавате, които са фалшиви числа“, каза той. Когато Тръмп беше помолен да изясни дали смята, че победата на Украйна в тази война е в интерес на САЩ, той отново избегна ясен отговор. „Мисля, че е в най-добрия интерес на Съединените щати да сложат край на тази война, просто да сложат край, да се договорят, защото трябва да спрем унищожаването на всички тези човешки животи“, каза Тръмп.
Бившият президент на САЩ, разбира се, може с увереност да вярва, че е в състояние да намери сериозни аргументи за прекратяване на военните действия и да ги представи на Путин и Зеленски. Проблемът е дали това ще стане за сметка на Украйна. Защото, ако е в интерес на САЩ просто да сложи край на тази война, тогава е в интерес на Украйна да сложи край на войната победоносно с по-нататъшно минимизиране на повтарящата се руска агресия. Ако под мистериозния си план Тръмп има предвид замразяване на конфликта на сегашната фронтова линия и фиксиране на необвързания неутрален статут на Украйна, тогава няма нужда да го наричаме „края на войната“. При такъв сценарий Русия не само няма да бъде наказана за агресията, но и ще получи контрол над окупираните територии. А колективният Запад ще е морално унижен и ще се стигне до сериозна загуба на международен авторитет. Такъв мир няма да бъде стабилен и дълготраен. А рискът от нова война винаги ще виси във въздуха.
Изглежда, че би било по-добре Камала Харис да спечели изборите в САЩ. Освен това по време на дебата тя говори за подкрепа на Украйна. Може би е така. Но и за кандидата на демократите няма поводи за прекален оптимизъм. На Камала Харис не беше зададен конкретен въпрос дали иска победата на Украйна и как вижда украинската победа. Но никой не й попречи да изрази мнението си по този въпрос, ако беше пожелала. Вицепрезидентът обаче не се възползва от подобна прекрасна възможност. Може би не е искала. И може би няма толкова фундаментални различия между нея и Тръмп по въпроса за подкрепата на Украйна и прекратяването на войната, колкото ни се иска. В речта си Харис говори много и патетично за това как САЩ са подкрепяли Украйна до този момент. Тя се опита да извади политическия си опонент от равновесие и заяви, че Путин „ще го изяде на обяд“. Тя обвини Тръмп, че е готов да се предаде на диктатор в рамките на 24 часа. Тя говори за важността на подкрепата на съюзниците от НАТО в Европа и необходимостта да се грижим за приятелите.
Bицепрезидентът обаче пренебрегна много важен въпрос, в който модераторите я помолиха да изрази собствената си позиция относно подкрепата за Украйна. Тя не каза нищо за това как планира да се справи с Владимир Путин в случай на нейното избиране. И с какво точно ще се различава нейната позиция от тази на президента Джо Байдън. Вместо това Харис ловко избягваше отговорите и отново започна вербално да атакува Тръмп и да хвали работата на собствената си администрация за координиране на усилията за подкрепа на Украйна. Тя спомена и срещата със Зеленски пет дни преди руската инвазия и каза, че Украйна все още е независима благодарение на помощта, която е получила.
Към момента нямаме представа как и на какво ниво екипът на Камала Харис планира да подкрепи Украйна. Не чухме уверения от кандидата за президент от Демократическата партия, че Вашингтон се нуждае от победата на Украйна, възстановяването на нейната териториална цялост, членството в НАТО и поражението на агресора. Може само да се предполага, че политиките на администрацията на Харис ще бъдат повече или по-малко подобни на тези на администрацията на Джо Байдън. А това означава продължаване на стратегията на дозирана и ограничена военна подкрепа за Украйна, която едва стига дори за отбрана. Да не говорим за провеждането на големи настъпателни операции и победата над врага. А също – постоянният страх от прекрачване на „червените линии“ на Путин. И възпиране на по-уверени и по-малко страхливи съюзници в Европа, които са готови да дадат на Украйна разрешение да нанесе удари дълбоко в Русия.
В украинското общество се формира предимно негативно и предпазливо отношение към Тръмп. И по-позитивно и оптимистично отношение към Байдън и Харис. Но не можем да се заблуждаваме, че вижданията на двамата кандидати за президент на САЩ по отношение на Украйна са коренно различни. Тръмп просто каза на глас и без украси това, което по-голямата част от американската политическа общност вече мисли. Администрацията на Байдън-Харис не говори на глас за преговорите с Кремъл и публично уверява, че това е прерогатив единствено на Киев. Но със своята политика на ограничена помощ и закъснели решения, той неофициално тласка Украйна да започне диалог с Москва.
Във Вашингтон не могат да не разбират колко важно е сега за нас да получим правото да нанасяме ракетни удари дълбоко в агресора. Те обаче не само не дават такова разрешение, но и блокират решенията на други държави. А колко струваше и струва на Украйна постоянното забавяне на трансфера на друга военна техника и боеприпаси? С такава решителна подкрепа на думи, но нерешителност в действията, е трудно да си представим, че Украйна ще успее да освободи поне част от окупираните територии. Ако политиката на управлявана грижа продължи още няколко години, може да бъдем принудени да преговаряме сами.
САЩ наистина са заинтересовани от установяването на мир. Въпросът за победата на Украйна, както и възстановяването на нейната териториална цялост и наказването на агресора, е по-скоро второстепенен за Вашингтон. И дори нежелателно, предвид страха от неконтролирани процеси в Руската федерация в резултат на нейното поражение във войната. Но за нерешителните политици във Вашингтон от различни политически лагери би било полезно да поддържат репутацията си на силни и уверени. А силните и уверени политици не могат да демонстрират своята слабост пред агресора или директно да тласнат жертвата на атаката към отстъпки. Следователно те го правят индиректно. Такава е циничната реална политика.
Несигурната позиция на кандидатите за президент на САЩ и постоянните колебания на много европейски лидери водят до тъжни заключения. И те потвърждават изпитаната във времето истина: винаги трябва да разчитате предимно на собствените си сили. Време е да разберем простата истина – интересите на Украйна и САЩ и визията на двете страни за най-добрия вариант за прекратяване на руско-украинската война може да не съвпадат.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Трамп, Гарic i Украiна.Невизначена позиція кандидатів у президенти США призводить до сумних висновків.
Прев. от укр.
/https://zaxid.net/statti_tag50974/
