Темата за трансформиращия преразказ е свързана с възможностите на ученика да разбира, да разсъждава и да извлича информация от текст. И в предходни публикации се опитвам да предлагам идеи и стратегии в помощ на учениците и на техните родители. Защото нищо не е толкова важно, както развитието на умения и знания, които децата може да получат в етапа на училищното си образование. Умението да прочетеш, да разбереш, да извлечеш необходимата информация и да съумееш да я предадеш на друг – слушател или читател, е част от грамотността. А тя, е основата, върху която всеки човек гради собственото си утвърждаване. Тя е първото стъпало, което гарантира успешна личностна реализация. Грамотният човек е комуникативен, креативен и подготвен за социално общуване. Той притежава определени езикови възможности и това му помага да изразява собственото си мислене, но и да убеждава останалите във вижданията си. Умението за преразказване работи в тази посока.
Трансформиращият преразказ е инструмент за проверка на знанията по граматика и лексика, съвместяването на глаголните времена, както и на способностите за разбиране и за извличане на информация, а после – и за нейното структуриране и оформяне. Определението “трансформиращ “ идва от глагола “трансформирам”. За него може да прочетете, че означавa: преобразувам, превръщам от едно в друго, видоизменям, изменям, променям, преобразявам, превръщам, преустройвам, поправям, сменявам. Такова наличие на синоними не е повод да се разсейвам и да влизам в дискусия дали глаголът, дошъл като заемка от английския език, е чужда дума или чуждица. Приемам го като факт, с който ще се съобразя. Задачата ми е да ви предложа моята стратегия при писане на трансформиращ преразказ.
Макар и условно, мога да говоря за два етапа в действията. В началото ученикът си изяснява добре какво се изисква от него. Ако текстът първо му е поднесен на аудиозапис – слуша старателно и внимателно. Текстът е непознат и в него се съдържа информация, за която той не знае нищо. След връчването на текста и на хартия, го прочита също толкова внимателно. Трябва да се съобрази и с времето, с което разполага. Най-важното е да разбере смисловата подредба на епизодите, да запомни сюжетното съдържание и да вникне в последователността на протичане на действието, да открои събитието или събитията – мястото и обстоятелствата, както и героите – имената им и съществуващите между тях взаимоотношения. Опитва се след слушането на аудиозаписа и след запознаването с текста на хартия, “да построи”, да подреди сбито сюжетното съдържание. Това е като да скицира онова, което предстои “да нарисува”.
В етапа на писане и в зависимост от вида на трансформиращия преразказ, ще му се наложи да възпроизведе всички или определени моменти от сюжета. Преценява дали да прави въведение с представяне на героя, както и дали се налага пренареждане на епизоди. Прави сбит план. Изяснява си глаголното време и глаголното лице. Преразказва сюжетното съдържание със свои думи, вярно и без да си измисля. Не прави коментари и не изразява лична позиция. Използва подходящото глаголно време и наклонение. Превръща пряката реч в непряка. Стилът трябва да е издържан, а изреченията – синтактично правилни. Не е задължително да се придържа към изразните средства на автора. Не пренебрегва правописните, граматическите, лексикалните и пунктуационните норми. Не подценява графичното оформление на писмената работа. Пише четливо и отделя думите и изреченията, откроява абзаците. Сам преценява дали да пише чернова, съобразявайки се с времето, с което разполага за справяне със задачата.
Трансформиращият преразказ може да е от името на неутрален разказвач, от името на герой, а може задачата да е свързана с внасянето на нов герой, с дописване на край или промяна на края, подмяна на герой и т. н. И тъй като прецених, че за видовете трансформиращ преразказ може да бъде прочетено в много други източници, реших да напомня само за съществените разлики между два от тях – преразказ от името на неутрален разказвач и преразказ от името на герой. Кои са тези различия? При първия има едно условие – оригиналният текст да е в Аз-форма, първо лице единствено или множествено число. Тогава ученикът влиза в ролята на разказвач и на наблюдател. Представя си, че е пред голям екран и регистрира последователно случващото се. Ученикът решава в кой момент преразказът му ще е сбит, и в кой – разширен. Глаголното време е сегашно историческо, трето лице, единствено и множествено число. Допълнителнте спомагателни времена са минало неопределено и бъдеще. Не размества епизодите. При втория вид се преразказва от името на един от героите, представен с въведение в началото на преразказа. Включват се само онези епизоди, в които този герой присъства като участник или като свидетел. Ученикът се превъплощава в този герой и преразказва за себе си и за онова, което вижда, чувства и чува. Глаголното време е минало свършено, първо лице, единствено число. Спомагателните форми са за минало несвършено, минало предварително и бъдеще време в миналото.
Писането на трансформиращ преразказ е творческо усилие, свързано с умението за четене с разбиране и интерпретирането на текст чрез преразказване. Лоша стратегия е ученикът да си мисли, че знае всичко по темата или учителят да очаква от всички ученици да се справят еднакво и успешно. Но това, което задължително всеки учител трябва да преподаде като знание е свързано с умението ученикът да съставя “пътна карта” по подобие на тази, която аз описах в настящата публикация. То е същото като да се подготви, преди да тръгне на път. Какво прави всеки, когато му предстои пътуване – подсигурява се с необходимата информация и с пътна карта. Ще се радвам, ако статията допринесе за методическото справяне с такъв проблем като писането на трансформиращ преразказ.