“Топката е в полето на България и ЕС…”, според думите на Буяр Османи – министър на външните работи на РСМ, изречени по време на пресконференция и цитирани от БТА. Поводът за нея е започващия процес на стратегически диалог на РСМ със САЩ на 2 юни във Вашингтон, като на тази първа среща ще се акцентира на отбраната, икономиката и енергетиката, както и по теми като киберзащитата, културата и образованието. Но очевидно форматът на пресконференцията е бил използван от Османи и за публичното поставяне на темата, свързана с кандидатурата на РСМ за членство в ЕС. Той смята, че в бъдеще тяхното правителство и обществото ще имат все по-малко политическа енергия за решаването на този въпрос, свързан с кандидатурата им за членство в ЕС. По негова оценка, досега била изразходвана много политическа и гражданска енергия, но вече има натрупано и много разочарование. “Ние сме длъжни да не подлагаме повече гражданите на такива безкрайни разочарования и в един момент трябва да се постави черта, за да кажем: Cтига! Като правителство вече не можем да се занимаваме само с този въпрос, ще трябва да се фокусираме вътре, да продължим с реформите”, подчертава Османи. Той заявява, че до лятото правителството на Република Северна Македония ще продължи да влага максимални усилия, „докато не бъдат изчерпани възможностите“ в процеса на преговорите с България.
И сега идва най-важното. Впрочем на вас минавало ли ви е през ума някога, че влизането ни в ЕС зависи не от България, а само от някой друг? “Дали ще успеем, ще зависи от това, което ще реши София и какво ще реши ЕС, казва Османи, уточнявайки, че все пак не може да направи паралел между ЕС и София, защото „има държави, които знаят, колко е важно да бъдат честни към тези, които са изпълнили условията”. Не съм сигурна, че под “има държави” включва към тях и България. Но няма ли да е по-честно, ако той, отваряйки Договора, признае коя от договореностите е изпълнила Република Северна Македония. Защото от това зависи дали процеса ще се придвижи напред. Нормалното е РСМ да е наясно, чe безусловната подкрепа ще дойде след като бъдат изпълнени условията и бъдат възприети онези ценности, върху които съществува и функционира ЕС. Такава ценност е добросъседството и зачитането на човешките права. Да не говорим, че РСМ остава най-нереформираната бивша югославска република, все още овладяна от сръбските тайни служби. А начинът, по който нейните политици и правителства се отнасят към историческите корени на нашето общо минало, не ни изпълва с особени надежди, че политиците в РСМ имат желание за добросъседство – сега и в бъдеще.
Колко възможно е на този процес да бъде даден тласък? Мисля, че първият знак ще е, ако РСМ спре с провокациите и с езика на омразата, а после спешно да се вземе решението за включването на българите в преамбюла на конституцията на Република Северна Македония, редом до другите, посочени там. Така те ще бъдат равнопоставени с останалите граждани и най-важното – няма да бъдат преследани заради българското си самосъзнание. Тези първи стъпки ще сложат край и на онова, което провокира симптоматиката на процеси, които властите в РСМ се опитват да прикрият с пропаганда. Изричането на историческите истини за общото ни минало чрез промените в учебното съдържание не може повече да е в бъдеще време или да съществува като възможна хипотеза в етапа на същинските преговори. Ако това не се случи преди това, възпитаването на младото поколение в агресивно отношение към българите ще продължи. Иначе истината ние я знаем и я чуваме от гражданите с българско самосъзнание, които не се страхуват да я споделят публично.
Според Османи, РСМ разчита на диалога с България, както и на френското председателство, но не се отказва да твърди, че “вече не става въпрос за Скопие, вече казах, че топката е в полето на България и ЕС, и второ, че може би това е единственият и последен шанс за спасяване на отношенията ни с България”. По думите му, ако България не отмени ветото си през юни, отношенията между двете държави няма да бъдат замразени, но правителството вече няма да се фокусира върху този въпрос, а посланикът в България ще продължи да работи по темата. Още става ясно, че от тяхна страна се настoява за “подписване на всеобхватен документ”, който ще означава гаранция. „Важно е да го има този документ, за да знаем къде започва и къде завършва този процес”, подчертава Османи, допълвайки, че всекидневната комуникация с България продължава и все още има сериозни шансове за успех. Ако му се доверим, то в последните месеци позициите са сближени толкова много, че „ще бъде историческа щета”, ако този момент не бъде използван, защото „няма да има по-подходящ”. Приключвам с тези негови думи, защото аз нямам нито информация, нито усещане, че нещо е свършено или че имаме основания да отчетем “сближаване на позиции”.. А вие? Аз, за разлика от Османи мисля, че топката все още е в полето на Скопие. Най-малкото, защото РСМ е държава-кандидат, която има да изпълнява определени междудържавни договорености, а България е държава-членка и като такава, тя трябва да преценява от позицията на онези ценности, чието спазване направи възможно нейното влизане в Европейския съюз.
