Едно видео разтърси нашето усещане за война. Оказа се, че така умират героите не само в киното.
Тези дни едно видео с разстрела на невъоръжен украински военнослужещ от руските окупатори разтърси нашето нормално усещане за хуманно отношение към военнопленниците по време на война. “Гледайки го, мислех, че това се случва само по филмите… Мислех, че човек не може да посрещне смъртта толкова спокойно и достойно. Да знаеш, че последният ти миг е настъпил и да си тръгнеш с достойнство… Да тръгнеш според собствените си условия, да си тръгнеш с думи на устата, които сам си избрал:”Слава на Украйна”…, Да поемеш бавно, последен дъх, да ги произнесеш и да умреш … Мислех, че така умират само героите в киното…Сега знам какво е достойнство… Истинското достойнство на истински украински герой…”. Това написа едно украинско момиче в своя пост под лика на героя.
Но кой е той? От Регионалното управление на Териториалната отбрана (ТРО) „Северен“ заявиха, че именно техен боец е бил застрелян от руснаците. Името му е Александър Мациевски, който е бил разпознат и от близките си. Военнослужещият от Нежин, Черниговска област Александър Мациевски е застрелян с думите на уста „Слава на Украйна“. Тази информация се различава от онази, разпространена на 7 март от 30-та отделна механизирана бригада на въоръжените сили на Украйна. В нейния доклад преди това като загинал бе посочен войника Тимофий Шадура от Житомирска област, но не се потвърждаваше категорично, че това е точно той. На свой ред от ТРО „Север“ уверяват, че именно Александър Мациевски е разстреляният.
Така в сряда на 8 март, Регионалното управление на ТРО „Северен“ публикува съобщение, че Мациевски е убит. „Относно разространеното видео. Той е разпознат на тези кадри от майката на Александър, от сина му Михайло и от военнослужещите от неговата част”, се казва в съобщението. Става ясно, че на 30 декември 2022 година в покрайнините на Соледар в Донецка област, Мациевски и още четирима военнослужещи са влезли в контрабой с преобладаващите сили на противника по време на атака. Около 12 часа визуалният контакт и комуникацията с тях изчезват. В същото време подкрепленията не са могли да пробият позицията си поради продължителен минометен обстрел и силен огън от стрелково оръжие.
„Не знаем напълно подробностите за тази битка. Не е известно кой и как е загинал. Не е известно как е бил заловен самият Александър и за съжаление не са останали свидетели, Всички са загинали или изчезнали“, подчертават от регионалното управление на Силите на ТРО „Север”. От ТРО добавят, че тялото на Мациевски е върнато в Украйна заедно с телата на други украински войници, загинали в тази битка. На 14 февруари 2023 година той е погребан в Нежин.
Какво се знае за Александър Мациевски? Роден е на 10 май 1980 година в Молдова, където неговата майка е работила като технолог в Кишиневската обувна фабрика. Именно там по-късно Александър завършва гимназия и колеж по електротехника. След това семейството се завръща в Нижин, в родината Украйна. До февруари 2022 година Александър е работил по професията си. От първия ден на пълномащабната война той е част от Нижинския TCC, тъй като не успява веднага да се присъедини към армията. Той помага за изграждането на укрепления, дежури на контролно-пропускателни пунктове, подготвя бутилки със запалителна смес и упорито не спира да настоява за зачисляване в батальоните за териториална отбрана на Нижин. И това става факт на 11 март 2022 година.
Александър усърдно изучава военното дело и е назначен за снайперист. През декември, когато батальонът му трябва да тръгне на изток, Александър не казва на майка си, че потеглят към зоната на активни военни действия, защото наистина не иска тя да се тревожи. Когато се сбогува с майка си, той й благодари, че го е родила. На 29 декември той й се обадил по телефона и това бил последният им разговор. Едва след неговите думи: „Мамо, никога няма да се предам!“, Парасковия Михайловна разбира, че синът й е на фронта, където се развиват активни военни действия.
Тогава за майка му настъпват трудни и тревожни дни, Александър не се обажда, а и телефонът му не отговаря. И едва вечерта на 7 януари идва съобщение – „абонатът отново се свързва”. Така тя научава от неговите другари, че синът й Александър вече го няма. Животът й се разделя на преди и след… И тогава започват тестовете, идентификацията на родното дете в киевската морга, проверка на всички онези дупки от куршуми, които са сложили край на живота му. Остана майка без син, остана син без баща. Но ще остане спомена за това как достойно, без ни най-малко страх, един украински войник – вероятно като още много други, приема смъртта си в името на родната Украйна.
Р.Р.Трябва да се отбележи, че след като първоначално въоръжените сили информираха, че загиналият е Тимофий Шадура, журналистът Юрий Бутусов проведе собствено разследване, което също доказа, че именно Александър Мациевски е разстреляният войник. Публикацията на Бутусов за резултатите от разследването също е от 7 март и съвпада с официалното съобщение на Въоръжените сили на Украйна.
Източник: UKR.NET и Zahid.net