По въпроса за спирането на американската военна помощ
Любко Петренко, Zahid.net
„Украйна спечели морална победа“, „Зеленски не го поставиха на колене“, – маса такива бравурни публикации и коментари се появиха в украинския сектор на Facebook в петък вечерта, 28 февруари. Това беше реакцията на огромното мнозинство от украинците на неуспешните украинско-американски преговори на най-високо ниво, които се проведоха в Овалния кабинет.
Това наистина ли беше морална победа за Зеленски в частност и за Украйна като цяло? Може би. Но това определено беше пълен провал на нашата дипломация в един решаващ разговор, от който до голяма степен зависи оцеляването на украинската държава и на украинската нация. И във вторник сутринта, 4 март, научихме, че това не е преувеличение: президентът на Съединените щати Доналд Тръмп нареди спиране на военната помощ на Украйна във войната й срещу агресивна Русия, докато украинското ръководство не му демонстрира „ангажимент към мира“.
Трябва да се уточни, че не са спрени някои нови оръжейни доставки, одобрени от Тръмп, а американската военна помощ, която беше одобрена от Конгреса на САЩ през април миналата година и разрешена от тогавашния президент Джо Байдън. Сегашният глава на Белия дом реши да ни даде такъв „подарък“ като отговор на украинско-американския спор в Овалния кабинет на най-високо ниво.
Изглежда дори и най-големите украински песимисти не са очаквали толкова бърза и злощастна реакция. Оптимистите твърдяха, че не трябва да се плашим или паникьосваме, че Тръмп е страшен само на думи, но в действителност не би дръзнал да направи подобно нещо. Но се осмели. И тук възниква логичен въпрос: можеше ли украинският президент Володимир Зеленски да предотврати подобен катастрофален сценарий по време на последното си (може би наистина последно във всеки смисъл на думата) посещение в Съединените щати? Мненията на експертите, както се казва, са разделени. Някои твърдят, че не, всичко е било планирано и Зеленски всъщност е бил въвлечен в „капан“. Други са убедени, че Белият дом е бил решен да подпише и само дързостта на украинския гост е прекъснала целия редкоземен празник.
Лично аз първоначално вярвах в истинността на първия вариант, но, както се казва, след като работих с материала, започнах да клоня към втория. Ще се опитам да обясня моята гледна точка. За да го съставя, гледах не само последните 10 минути от видеото в Овалния кабинет (както повечето коментатори във Фейсбук), където страстите набираха скорост, а спорещите преминаваха на повишени тонове. И така, първите 40 минути от украинско-американската среща преминаха в доста приятелска атмосфера. Тръмп похвали Зеленски, каза, че за него е чест да го приеме във Вашингтон, изрази възхищение от Украйна и нейните военни и изрази тъга заради смъртта на украинци. И не изрази никакви оплаквания към украинския президент, дори относно облеклото му.
По темата за облеклото. Известно е, че още преди срещата в Белия дом представители на американската администрация се обърнаха към Зеленски и настойчиво го помолиха да дойде на приема в костюм, тъй като според тях това е дрескодът за официални срещи в Белия дом. Зеленски, както знаем, игнорира искането. От една страна, можем да се възхищаваме на постъпката на нашия президент, който се опитва да покаже чрез дрехите си, че в Украйна се води кървава война, и в същото време да покаже солидарност с войниците на фронтовата линия. От друга страна, някой в Украйна би ли го упрекнал, че е сложил костюм, за да поддържа добри отношения с основния ни военен съюзник? Сигурен съм, че не. Осъзнавам абсолютната неуместност на мнението си по този въпрос, но лично аз бих посъветвал Зеленски да се облече поне в тройка Brioni, клоунска качулка или рекламен костюм на чебурек, ако знаех, че това ще помогне на нашите момчета на фронта, ще помогне да спасим поне един украински живот. Само ако знаех, че това ще ми даде шанс да предотвратя най-лошия сценарий с американската военна помощ за Украйна. И сега този сценарий, за съжаление, набира скорост.
Известно е също, че делегация от сенатори и конгресмени от Републиканската партия е посетила Зеленски в навечерието на срещата му с Тръмп. Дойдоха и с молба: за максимално дискретност и максимална учтивост по отношение на Тръмп. В съветско време много магазини окачваха плакати с известната максима на Мигел де Сервантес: „Нищо не се дава на човек толкова евтино и не се цени толкова високо, колкото учтивостта“. Странно, че не е цитат от Ленин, Брежнев или Маркс. Странно е, че беше изложено в съветските магазини, където учтивостта никога не е преобладавала. Но няма как да не оценим дълбочината и правдивостта на тази теза-призив, особено сега на фона на това катастрофално напрежение в отношенията между Киев и Вашингтон.
Въпреки че всичко, което се изискваше от украинския президент, беше да се държи учтиво с началника на кабинета, за съжаление това не се случи точно така. Нашият президент използва неуместен сарказъм към Тръмп, прекъсва го неведнъж и дори заплашва, че ще дойде време, когато „красивият океан“ няма да спаси Америка от кървавите събития, които се разиграват в момента в центъра на Европа. Определено нямаше нужда да казвам това, но според мен именно тази заплаха окончателно подлуди Тръмп и предизвика фиаското на цялата среща. Струва ми се странно, че се опитвам да играя адвокат на дявола. Да, последното нещо, което искам да направя, е да защитя Доналд Тръмп, който съзнателно или несъзнателно помага на Путин да разруши международната система за сигурност. Но факт е, че именно Тръмп беше избран от американския народ за свой лидер. Така че искаме или не, ще трябва да се съобразим с този факт, да се справим някак с него.
Предварително се знаеше, че Тръмп, меко казано, не харесва Зеленски. Той го нарече „диктатор“, обвини го, че е започнал войната, обвини го, че е непопулярен сред украинския електорат и представи невероятни сметки за предишна помощ. Тоест всичко сочеше, че разговорът в Овалния кабинет няма да е прост, че екипът на Зеленски трябва да проучи всички възможни нюанси, да вземе предвид всички подводни камъни и много внимателно да подготви шефа си за този изключително важен разговор за съдбата на Украйна. Сега можем уверено да кажем, че екипът на Зеленски, тези „пет-шест мениджъри“ се оказаха безпомощни по този въпрос.
Добре, горе-долу разбрахме кой е виновен, но много по-тревожен е въпросът какво да правим. Оптимистите уверяват, че ситуацията не е толкова лоша, което може да се окаже и добре, защото след фиаското в Белия дом Европа застана като стена до Украйна. Наистина, срещата на върха, която се проведе в Лондон с участието на държавни и правителствени ръководители на много европейски страни и Канада, както и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералния секретар на НАТО Марк Рюте, показа, че западният свят (с изключение на САЩ) е готов да продължи да ни подкрепя, докато е необходимо. На срещата на върха бяха изречени много добри думи за страната ни и нейния лидер и бяха дадени много обещания. Всички харесаха метафората на г-жа фон дер Лайен, която призовава Украйна да се превърне в „стоманен бодлив таралеж“. Метафората, разбира се, е красива, но метафорите сами по себе си не помагат много за победата, когато се изправите срещу мощна руска армия. Как и кога всички тези красиви думи ще се превърнат в танкове, самолети и оръдия, засега не е известно. Ясно е, че ако разчитаме само на европейския отбранителен потенциал, това няма да е скоро.
Ето защо практически всички участници в срещата призоваха Зеленски да възстанови добрите отношения с Тръмп, тъй като без него, без мощната американска отбранителна индустрия, за съжаление, няма да бъде възможно да се създаде нито един „стоманен дикобраз“ от Украйна. Единственият, който не призова Зеленски да се разбере с Тръмп, беше канадският премиер Джъстин Трюдо. Тъй като той няма да прости на американския президент, че дълго време го наричаше губернатор на 51-ия щат на САЩ.
Така че всичко, от което Володимир Зеленски се нуждае сега, е да скрие своите амбиции и гордост дълбоко в джоба си. Защото наистина става въпрос за оцеляването на Украйна, за безопасността на хората и способността на украинските войници да се съпротивляват. И колкото и да му е неприятно, ще трябва да се облече в костюм, клоунска качулка, чебурек – няма значение, но да възстанови контакта. Да се облече както трябва и се извини на Тръмп. За какво? Поне за облеклото, за прекъсването на стопанина на Овалния кабинет, за отправената заплаха, за каквото и да е още… И като британския министър в сериала „Черно огледало“ ще изпълни исканията му в името на спасяването на човешки животи. И ако гордостта не му позволява, нека делегира друг преговарящ на негово място. Например, може да извади от забравата премиера Денис Шмихал. Все пак имаме парламентарно-президентска република и министър-председателят, избран от Върховната Рада – според Конституцията, е ръководител на изпълнителната власт в Украйна. Тоест икономическите въпроси, включително разработването на полезни изкопаеми, са от компетенцията на Шмихал. Така че нека отиде във Вашингтон, за да подпише това провалено споразумение за редкоземните минерали. Какво ще се случи по-нататък с това споразумение не е толкова важно, стига доставките на оръжия за фронтовите линии да бъдат възобновени.
Прев от укр
*Оригинално заглавие – Чи це вже катастрофа? До питання про припинення американської військової допомоги, Любко Петренко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
