Когато преди десетина дни ви предложих моята публикация “Урок преди избори”, имах предвид подобни социологически изследвания, като последното на Галъп. В деня на публикуването му аз реагирах веднаха с пост за странните данни в него. Прогнозата ми, че спазарените шамани, именуващи себе си “социолози” и “политолози”, които отрано ще започнат да редят “пасианси” и да ни облъчват с “вятъра на промените”, се сбъдна. Във въпросната статия ви обърнах внимание на това, че в статистическите данни за развитието на всеки бъдещ процес винаги има елемент на вероятност, от което и се възползват някои социолози, за които в обществото е изградено мнение, че анализите им вместо да отразяват, се нагаждат, за да обслужат определени политически интереси. Случаят с въпросното изследване на Галъп е точно такъв и се радвам, че вчера се появиха още два коментара – на Светозар Томов и на Михаил Мирчев, отнасящи се до несъстоятелността на някои факти и съмненията, които остави след себе си това изследване. Според мен, то е типичен пример, илюстриращ проблема на политическата социология у нас (с малки изключения) – да не отразява реалните нагласи, а да се стреми да ги формира в услуга на определени политически интереси, като в случая това се прави за кандидатурата на Манолова за кмет.
Няма как в този контекст да не ви припомня за изявите през седмицата на Нинова, Пиргова, Дончева, Червен Кольо…- все “отбор юнаци, а и президентът не пропуска да се покаже от някое кюше, или същото да направи я съпругата му, я някой негов съветник- във ФБ или в някоя медия, както тези дни постъпи и съветникът му професор Александър Маринов. Та същият предвеща Апокалипсис за партията на Борисов в предстоящите избори, защото ГЕРБ “са изключително амортизирани и една много голяма част от хората желаят на всяка цена да ги няма, да се махнат, а кой ще дойде, вече не мислят. И това показват последните изследвания”(има предвид същите – на Галъп). Вече 60% искат нов кмет на София… Ако ГЕРБ изгубят битката за София, това ще бъде краят на края – началото на края е започнало…Всяко нещо си има край на този свят, вместо да се опитват да твърдят, че са политически безсмъртни, ГЕРБ би трябвало да мислят за други неща“. Подобнa “професорска” амалгама може да разсмее всеки от студентите му…
Между другото, с наближаването на изборите, ще става все по-весело, защото българската политика е вече пренаселена от гадатели, посредственост и от напразни мечтатели…Няма как в този случай отнякъде да не се появи и Татяна Дончева. Усещането е, както обича да казва моя приятелка – все едно “изгрява” социализЪма на фона на цигулково изпълнение! Тя е от онези “политици”, които са се изхабили още с влизането в политиката. И за да не я обидя, ще се изразя по-заобиколно – не притежава никаква логистична база, която да й позволява да коментира предизвикателствата, свързани с политика, че и да дава решения. Тя е от категорията на Нинова, които някой търпи и им дава възможност да ръсят спам в обществото. И този път появата й не мина без изцепки: “Реформата в прокуратурата е необходима, но трябва да се прави от позицията на изпълнителната и президентската власт.” Kаква президентска власт, когато по конституция властите са три – законодателна, изпълнителна и съдебна. А и каква работа може да има президентът в реформирането на прокуратурата? Я стига с небивалици, че в България не сме само дебили! А и откъде дойде това, че „Мая Манолова има шансове за пробив, ако се обединим срещу ГЕРБ. Хората в провинцията ще имат много по-голямо самочувствие. Аз бих подкрепила Мая. Десните също трябва да ударят рамо. Не трябва да допускаме фанатична омраза на десни срещу леви.” Каква връзка може да има Мая Костинбродска със самочувствието на хораТА? А и кои десни има предвид – онези ли, „десните“?
Всъщност много е опасен начинът, по който работи технологията на лъжата, злото и омразата при социалистите. Достатъчно е да спомена за две публични изявления на тяхната председателка през отминалата седмица. Eдиният път е на пресконференцията по повод войната по пътищата:”Политиците говорят, прехвърлят се отговорности, но трябва да е ясно, че отговорността за такива ситуации е само на правителството на Бойко Борисов и лично негова.” Горкият Борисов! Социалистите го oбвиняват за какво ли не! Де да беше само това! Но да продължим да сме коректни към казаното:”Гордостта на премиера – магистралите, е най-голямата кражба. Досегa корупцията ни ограбваше, сега корупцията ни убива в буквалния смисъл на думата. Невинни граждани плащат кражбите на правителството на Бойко Борисов. Това повече не може да продължава… Затова нашият призив към всички трезвомислещи хора е да се съберем и да променим този модел. Трябва да се понесе ясна политическа отговорност. Има ли смелост премиерът да излезе и да каже „аз строя пътища и магистрали, по които да се избивате“. Ако баба ми (а тя беше много умна жена) – бежанка от Одринска Тракия, можеше да чуе и оцени подобна извратеност на ума, непременно щеше да каже: Дане, (най-милото обръщение ми е от нея ) ”Нерде Ямбол, нерде Стамбул!”
А сега се върнете няколко реда назад и прочетете отново изречението „Невинни граждани плащат кражбите на правителството на Бойко Борисов.” Защо ви карам да го направите ли? И друг път съм ви казвала – латералното мислене ме научи да съм чувствителна към публичното говорене, и като използвам формалните методи и инструменти, въведени от професор Едуард де Боно, да откривам в сюжетите не само онова, което виждат очите ми, но и да не пропускам опасната игра с участието на думите. Затова ви припомням другото публично изявление на Нинова – по повод глобата от 5.1 млн. лева на НАП за изтеклите данни на над 4 милиона българи, която според нея, “e ярък пример за несправедливост“, защото така засегнатите българи щели да платят от джоба си, тъй като в същото време се явяват данъкоплатци:”Жертвите ще платят за престъплението, извършено спрямо тях.“ Е, сега сравнете онова изречение с това! Внушението е едно и също и повторено като “опорка”, е част от технологията на лъжата, злото и омразата към управлението.
Преди много, преди страшно много време, даже не би ми хрумнало, че май наистина “словото е частна собственост на Кой, Той и бившата ДС.” Но с годините на Прехода го разбрах. И целта на това е, нюансите да изглеждат само тъмни, както се опитват да ни ги представят БСП и т.н. извънпарламентарна опозиция. “Фалшивите” новини се превърнаха в официална идеология на онези, които искат да свалят властта и да станат управляващи. Вие нали не си мислите, че лъжата може да е морален принцип, с който се вземат най-справедливите решения или се предлагат най-верните решения? Но за голямо съжаление, през последните години това се усеща в наслагването на режисирано спекулативно боравене с фактите, свързани с нашия политически и икономически живот, като те са недостоверни или се интерпретират по начин, който да дискредитирa управляващите. Такова публично говорене или медийно отразяване винаги остава съмнение за един целенасочен задкулисен процес с вкарване на риторика, която да заблуждава и да компрометира, да замъглява положителното, целейки се в изкривяване на възприятията и във формиране на политическите нагласи.
Винаги съм знаела, че за да стигнеш до светлината, ще трябва да преминеш през мрака. А нашият “мрак” продължава да е “онова” минало и Прехода…Зловещите сенки – едни от тях имат наглостта да играят ролята на наши ментори, а други – току изскочат отнякъде, за да защитят себе си от Закона, защото това било “политическо преследване”…А за българските граждани то e очакване за справедливост. Защото ние няма как да се оставим на забравата, докато скелети на изтърбушени приватизирани заводи, фабрики, компании като “Техноимпекс” и изоставени варници – затънали в бурени, продължават да отнемат детски животи…Няма как това да се случи, защото много дълго е отлагана недовършената работа по реда на закона. Докато не я свършим, все ще има от онези, които няма да се спрат да замърсяват плодородната почва, която захранва надеждите и креативността на българите. И докато ние се опитваме да изхвърляме пяната, все още много са онези, които я връщат обратно, за да скрият истината с технологията на лъжата, фалшивите новини и омразата.
P.P. А вие можете да прочетете и други две мои статии: ”Българската демокрация между истината и лъжата” и “Да възпитаме свободен човек”.