На днешния ден ( 2 септември) през 1889 в Париж по поръчка на Азиатския департамент е отровен председателят на Народното събрание Захари Стоянов.
Kалин Манолов, Фейсбук
На 8 декември 2022 портретът на Захари Стоянов изчезва от стаята, в която президентът Румен Радев връчва мандататите за съставяне на правителство. Заменен е с Иван Вазов.
Прочетете тези цитати от Захари Стоянов, и ще разберете защо.
“С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 Русия опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно“. в.”Дунавски лебед”, 1859 г.
„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…“ Русчук, 1-й Март 1886 г.
“Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои герои, наше “ура“. Как не могат да разберат това московските славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди паметници по всичките краища на Отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градове, украсени с имена “Московска“, “Александровска“, “Аксакова“, “Паренсова“, “Гуркова“, “Славянска“, “Николаевская“, “Невская“ и пр. да блещука и нещо като: “6-ий септемврий“, “Сливница“, “Драгоман“, “Батенберг“ и т. н.
Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище. Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да капризничи…Но хората, които са унищожили Полша, Украйна и Бесарабия, не искат да слушат.
Турили един път те намерение да правят от България Задунайска губерния, нищо свято не ги спира… Това правителство (руското) иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз-добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!“, 1886
„С руското правителство е невъзможно помирение…Едно искат – те да управляват България, а не ние… Какво остава на нас, българите? Едно от двете: или ще се управляваме сами, или пък ще се хвърлим в ръцете на чужди хора, ще се откажем от своето човешко и българско съществуване. Ще приеме ли българският народ да се самоубие и да сложи на шията си по-тежък синджир, отколкото бе първият (турският)?“ „Средство да имаш врагове“, 1886 г.
„… Ако руският крак стъпи някога в нашите райски земи, то нашите полета и плодородни места няма да ги владеят български, но руски стопани. Тогава българският народ ще да опита какво значи робство, което той не е и сънувал даже и във времето на турците. Руското робство е нещо нечуто и невидяно. На зверовете турци никога в ума им даже не са минували тия зверства, които са били узаконени в Русия…“ в. „Свобода“, 1888 г.
Почивай в мир, Апостоле!
Източник: Kalin Manolov, Фейсбук
*Заглавието е на www.ideaist.eu и е част от цитат на Захари Стоянов.
<<<Захари Стоянов заминава за Париж на 29 август 1889 г. като по същото време е председател на Народното събрание, а целта на пътуването е да посети Първото световно изложение посветено на 100 години от избухването на Френската революция и да вземе нови книги за библиотеката на Народно събрание. За същото това изложение Густав Айфел прави кулата, наречена на него – Айфеловата кула. Българската делегация отсяда в хотел „Суез“ на бул. „Сен Мишел“ в близост до катедралата „Нотр Дам” – „Hôtel de Suez“ в Париж.
На 2 септември Захари Стоянов намира своя трагичен край във френската столица, което дава повод съществуването дълги години на съмнения за отравяне. Около смъртта му се появяват различни хипотези. Сред тях са предположения, че е бил набелязан като привърженик на Стамболов. Споменават се и подозрения към новия княз Фердинанд. В други версии се намесват и масоните, към които Стоянов се е числял, във връзка с твърдения за издадени техни тайни пред вестник „Таймс“, чийто кореспондент е бил. Не е изключена и версията за здравословен проблем. Днес там има паметна плоча с името на държавника, български революционер, политик и публицист Захари Стоянов. (ЙХр)
