Омразата на руснаците към Украйна и колективния Запад е до голяма степен ирационална
Петро Герасименко, Zahid.net
За да изпрати стотици хиляди руснаци в голяма агресивна война срещу Украйна и да я води повече от година, Кремъл не се нуждае от значителни идеологически или интелектуални усилия. Примитивните митове за събирането на „руските земи“ и борбата с измислените нацисти се оказаха напълно достатъчни, за да отприщят и продължат най-големият кървав конфликт на 21 век.
В световната история е имало различни нашественици. Империите възникват, разрастват се, разпространяват влиянието си, завладяват нови територии и народи. Но те са се разпадали и изчезвали завинаги. А за да се убеди обществото на една държава в необходимостта да нападне съседите, са необходими не само чисто практически, но поне някои идеологически обосновки. Териториалното разширение дори в древни времена се е основавало на определени митове за специална мисия, за благословията на боговете, за необходимостта да се разпространи светлината на цивилизацията или на религията в земи, населени от варвари. Разбира се, никой не отхвърля и икономическата полза от завладяването на нови територии.
Много често държавите, поели по пътя на завоеванията, са били на много по-високо ниво на обществено развитие от покорените народности, племена и етнически групи. Самите империи, въпреки нашественическата си същност, донасят на новите земи цивилизация, писменост, култура, нови технологии, по-добра медицина и инфраструктура и по-съвършени социални институции. Прогресът често е вървял заедно с армиите на римските легионери, конкистадори и колониални експедиции от времето на Великите географски открития. А завоеванията на Наполеон в Европа заедно с физическото унищожение дават тласък и на края на остатъците от старата феодална система. Такава е жестоката реалност. А сред историци, общественици и учени все още се водят дебати за ролята на европейските колониални империи в съдбата на племената на Африка и Америка. Няма единно мнение.
Появата на гражданското общество, появата на нови държавни институции, на всеобщото избирателно право пряко повлияха на идеологическия компонент на оправданието на имперската политика. И за да се убеди една нация в необходимостта от военна агресия, властта се опитва да въздейства на общественото мнение. Никой не иска да изглежда като откровен агресор и затова се опитва да убеди обществото, че атаката срещу друга държава всъщност не е нападение, а защита. Че просто не е имало друг избор, освен да започне война или да бъде отговорено на провокация. Първата световна война е война между държави, които преследват собствените си агресивни намерения, но не ги афишират твърде открито. Защото европейските общества от онова време вече не могат да възприемат напълно империалистическите амбиции на своите правителства.
За да отприщи Втората световна война, за Хитлер не беше достатъчно да играе върху историческите образи на германците поради несправедливите според тях условия на Версайския мирен договор от 1919 година. Едно просто желание да се обединят всички германци в Третия райх не беше достатъчно за голяма агресивна война в глобален мащаб. За да може Вермахтът да се превърне в инструмент за завладяване на жизненото пространство, за оправдаване на агресията и правото на тази агресия, беше необходима идеология. И нацистите я създадоха, предложиха я на електората и след това доста успешно я разпространиха сред широки слоеве на германското общество. За да се подготви германската нация за война за световно господство и разширяване на границите на Третия райх, са необходими години на масова пропаганда и идеологическа обработка. Магнетичната ораторска харизма на нацистките лидери, стадионите и площадите, пълни с тълпи от хора, вдигащи ръце в нацистки поздрав. Упорита системна работа сред всички слоеве на населението за разпространение и утвърждаване на една престъпна агресивна идеология.
Съвременна Русия ни показва друг пример. За да хвърли стотици хиляди руснаци в агресивна авантюра, Кремъл не трябваше да измисля специална, уникална идеология. Злата харизма на Путин и неговите ораторски умения са твърде далеч от Хитлер. Пропагандисти като Соловьов, Кисельов и Скабеев са отвратителни. Но от гледна точка на умение и убедителност, те явно не достигат Гьобелс. Бюджетните и държавните служители, които от време на време биват извеждани, за да демонстрират масова любов към кремълския диктатор и неговия курс, не могат да се сравняват с екзалтираните тълпи от времето на Третия райх. Но по някаква причина всичко това не пречи на руснаците да водят нападателна война, да извършат зверства и актове на геноцид срещу украинската нация. Може би защото това е част от манталитета им, формиран през вековете.
Достатъчно е Путин да разкаже историческа басня за „исконно руските земи“, да се оплаче от коварния Запад, който иска да унищожи „майка Русия“ – и милиони руснаци са готови да убиват и умират в името на заблудите на своя вожд. Тук критичното мислене не работи. Активират се древните инстинкти. Трудно е да се намери съвременна нация на планетата, чийто лидер може толкова лесно да изпрати своите граждани на смърт и убийство, след като изнесе едночасова псевдоисторическа лекция. Границите на различни държави са претърпели значителни промени през цялото си съществуване. Но сега малко хора – с изключение на руснаците, искат да преначертаят политическата карта и да съживят отдавна мъртви империи. И дали да не се предявят териториални претенции въз основа на факта, че определени територии някога са били част от сферата на тяхното влияние.
Руснаците от 21-ви век не се различават много от варварите, които нахлуват в Римската империя или от монголо-татарските орди, които опустошават много градове в Азия и Европа, превръщайки някои процъфтяващи средновековни градове в руини. За варварските племена на хуните, готите и вандалите или по-късно за монголо-татарите не е било необходимо да се измисля някаква гениална концепция, която да оправдае желанието им за унищожение и грабеж. Те не са притежавали никакви илюзии за висока цивилизационна мисия. Те никога не са свързвали собствените си агресивни кампании с необходимостта да привлекат покорените народи към нови знания и източници на истина. Варварите просто са го правили, защото са имали такива вътрешни убеждения. Те са искали да завладеят по-развити земи, да ограбят богати градове. По принцип са обичали да палят, убиват, грабят, изнасилват. Особено ако жертвата на нападението не е в състояние да отвърне и да ги отблъсне, защото е слаба и беззащитна. Ако се случи обратното, варварите често отстъпвали и бягали.
Омразата на руснаците към Украйна и колективния Запад е до голяма степен ирационална. Дълбоко и подсъзнателно, подхранвана от особеностите на формирането на московската държавност през вековете. В някои отношения тя прилича на омразата на варварите към цивилизацията. Опитът да се „разбере Русия“, да се обяснят нейните действия със здрав разум и логика от гледна точка на ценностите и принципите на 21 век е абсолютно безполезен. Това трябва да се има предвид от всички международни играчи и политици, които се стремят да установят диалог с Москва, смятайки я по някаква причина за част от цивилизования свят.
Прев. от укр.
*Оригинално заглавие: Ментальність орди. Ненависть росіян до України і колективного Заходу значною мірою ірраціональна, Петро Герасименко, Zahid.net
https://zaxid.net/statti_tag50974/
