Вчера прочетох какво бил казал Кирил Петков по време на преговорите по темата съдебна реформа: „Бих се радвал главният прокурор, като направим сега коалиционно мнозинство, да си даде сам оставката, за да не се занимаваме с него. Човек знае кога е време да се оттегли и кога явно промяната е дошла с достатъчно мнозинство в парламента“. Не за първи път съм провокирана от дефицита на правна компетентност и от неумението му да си служи с българския език. Но когато някой не е юрист и се самопредлага за бъдещ премиер на България, се предполага, че той има юридически съветници или поне пиар, който да отработва публичните му изявления или участието му в “прозрачни” преговори. Разбирам, че не са липсвали и други изцепки:„Поставям пред скоби главният прокурор Гешев да подаде оставка или да бъде отстранен”, коментирал представител от екипа на ДБ. “Това е целта на всички, виждам, че нямаме разминавания в тази посока, въпросът е как ще се случи“, попитал на свой ред Иван Иванов от БСП.
От много години ЕК отчиташе напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка и в частност – главите „правосъдие” и „вътрешен ред”. По този начин нееднократно се поставяше въпроса за необходимостта от реформа на съдебната власт. Посочваха се недостатъци във функционирането на съдебната система, и се отправяха конкретни препоръки. Ставало е дума най-вече за повишаването на качеството и ефективността, както и самото управление на съдебната система. През годините бяха предприети редица изменения, но досега винаги коректно е стоял въпроса за отчитане на разпоредбите на Конституцията и Закона за съдебната власт, така че да не се нарушават основните конституционни начала в статута и устройството на съдебната власт. Въпросът, който винаги е стоял и продължава да стои – проследила съм публичните изявления на много експерти, е дали съответното изменение няма да противоречи на току-що споменатия критерий. Дали то по някакъв начин не засяга нормата на чл. 158, т.3 от Конституцията, която императивно предвижда, че въпросите за промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление са в правомощията на Велико Народно събрание.(чл. 158 т. 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;)
За целите на тази моя публикация ми се наложи да проучи решения на Конституционния съд, за да си изясня коректно какво представлява формата на държавно управление от гледна точка на Конституцията. Попаднах на Решение № 3 от 5.07.2004 г. на КС на РБ по конст. д. № 3/2004 г., където КС, чрез референция към по-ранна своя практика, а именно – Решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г., от което става ясно, че формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията се определя не само от характера на държавата – дали тя е парламентарна или президентска република, но се включва и изградената от ВНС система от всички основни конституционни институции, които доразвиват парламентаризма, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените на тези институции дейност и правомощия със запазване баланс между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенство на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт. В този смисъл е и Решение № 8 от 1.09.2005 г. на КС на РБ по конст. д. № 7/2005 година. Изводът е, че на базата на посочените практики на КС (а вероятно има и други), всякакви законопроекти за изменения на съдебната власт не трябва да засягат статута, устройството и правомощията й. Подобни нормативни промени може да бъдат приети само от ВНС.
Що се отнася до “изчегъртването” на главния прокурор – без никакво съмнение фиксацията в Иван Гешев потвърждава усещането, че не става дума за “съдебна реформа”. Върнете се в началото – някой беше казал:”Това е целта на всички, виждам, че нямаме разминавания в тази посока, въпросът е как ще се случи“. Така си дойдохме на думата! Много е лесно с пропагандни клишета да печелиш предизборно избиратели, но когато трябва да се върши работа, тогава идват Конституцията и закона. Те са инструмент и в същото време – пазители на правовата държава. Очевидно това няма как да се знае от онези, които ги нарушават. „Отстраняването” на главния прокурор трябва да се осъществява с изричното посочване на основанията, съгласно Конституцията и Закона за съдебната власт. Мандатът на главния прокурор е конституционна категория. Обвързан е с редица изисквания, но водещо измежду тях е, че не може чрез промяна на закона, респ. приемането на изцяло нов закон, да се създаде нормативна основа за предсрочно прекратяване на мандата. Ако се има предвид точно това, а не основанията в ЗСВ. Ще е посегателство върху независимостта и автономността на правомощията на мандатния орган. Проследила съм мнението на много експерти, поддържат разбирането за особения статут на главния прокурор, даден му от Конституцията.
Едва ли можем да се съмняваме, че фиксацията около настоящия главен прокурор преследва една единствена цел – “да сложим наш човек, че да развъртим бухалката…” Когато говорим за държавното обвинение, представлявано от прокуратурата, имаме предвид основна функция на държавата. Много рядко са изключенията, когато управляващите – които и да се те, да не са се опитвали да използват прокуратурата. Това – смея да твърдя, винаги е зависило от субектността на главния прокурор. Но аз не помня в тридесетгодишната история на българската демокрация, така нагло към нея да се протягат ръце, както това се случва днес. Опитите са разнопосочни – най-често към ВСС и главния прокурор. Предложенията са всякакви – от ултиматуми за оставки до премахване на института на главния прокурор, прекратяване на мандата му и този на ВСС, както и превръщането му от постоянен орган в две комисии, които да се събират само за вземане на решения – при все че ВСС е “управителното тяло” на съдебната система, прекратяване мандата на председателя на КПКОНПИ, изваждане на прокуратурата от съдебната власт и преместването й в изпълнителната и т.н. Да не пропусна мантрата за недосегаемостта на главния прокурор – не смятам да се повтарям, писала съм по темата. Впрочем, като споменах “недосегаем” – има един недосегаем човек в държавата – българският президент!
По повод неотдавнашните искания за предсрочно прекратяване мандата на ВСС и “изчегъртването” на главния прокурор, имам няколко публикации (“За прокуратурата и за съда“,”И колективният мандат на ВСС е правна конституционна категория“ и др.) В някоя от тях съм цитирала и Решение 13/15 дек. 2010, к.д. 12/2021 г., което е по исканe не 61 народни представители от 41-то НС и е за “Тълкуване на правната категория “мандат” според основния закон и може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно, извън основанията, изрично посочени в Конституцията и закона.” Пак там е записано, че “мандатността, както и пълното осъществяване на функциите на всяка от трите власти е част от правовия демократичен характер на държавата. Независимостта на държавните органи е възможност да се вземат от тях самостоятелни решения в рамките на опредеделената им по конституционен ред компетентност. Чрез нея се осигурява и балансът между властите. В това решение, а още и в няколко други, тълкуването на мандата като конституционна категория е изведен като принцип на конституирането и функционирането на органите на публичната власт, съобразено е с разделението на властите и правовата държава и се определя от конституционни и от законови норми.
Когато говорим за предсрочно прекратяване на мандат, установен от Конституцията, то може да се извърши единствено на основанията, предвидени в нея или в ЗСВ. Промяна в основанията за предсрочно прекратяване на мандата е допустима, ако тя се извърши по реда на изменение на Конституцията, когато става въпрос за конституционно уредени мандата и по реда за изменение на закона за мандатите. Изменението трябва да гарантира независимостта на органа при осъществяване на неговите конституционно установени правомощия. Между другото, законодателите не са предвидили нормативно основание за предсрочно прекратяване на колективен мандат – като този на ВСС. Защо ли? Моят отговор е, че причината е ценностно правна и в съответствие с демократичния принцип за независимост и разделение на властите, за автономно осъществяване на правомощията на съответния мандатен орган. Недопустимо е предсрочното прекратяване на пълномощията, извън основанията, които са посочени в Конституцията, защото само те трябва да се приложат, ако сме правова държава. А гласуването на всякакви допълнения към сега действащите основания може да стане на Велико народно събрание.(чл. 158 т. 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;) или с конституционно мнозинство от 2/3 (160 депутати) в Обикновено Народно събрание.
Източник: Решения на КС