Най-после дойде време и за регулаторите. Факт е, че за много дълго време Народното събрание се провали в отношението си към мандатността като демократична ценност на правовата държава. И не само – в пълен противовес с редица решения на Конституционния съд, българският парламент отказваше да се съобрази, че по този начин се “подрива демократичния ред под върховенството на закона”. Нещо повече, при неспазването на конституционната норма за мандатността се допуска евентуалното спекулативно използване на подобна ситуация за целите на политическата конюктура. Точно това се случва през последните четири години, а за някои регулатори това означаваше удължаване на мандатите им за неопределен срок. Докато в същото време политиците се заиграваха с тях на познатата игра „тука има, тука няма”.
Не е случайно, че за ПП „регулаторите са по-важни от правителството, защото те са там за 5-7 години”. Това прозвуча от „оня запис”, разпространен преди време от един – вече бивш техен съпартиец. А и казаното от него тогава, има продължение и днес, изречено от същото лице в кулоарите на Народното събрание:”…това са хората, които ще управляват т.н. перманентна власт в следващите 5-7 години”. Нещо да не сте разбрали? На фона на четиригодишна политическа криза и на овладяването им от политически и икономически кръгове, независимостта на регулаторните органи изглежда химера. Някои имат интерес това да продължи, а и то дава повод на определени политически партии да спекулират. A тези от тях, които са парламентарно представени – да търсят „удобна” конфигурация на мнозинство, което да им осигури максимално завладяване на мандатните органи. В същото време в ЕС действат директиви, които са категорични – регулаторните органи са независими в дейността си и действат в среда на равноотдалеченост от всички. Да, ама не! Затова и се чуват гласове:”Когато ние дойдем на власт, ще ги сменим!” В България на регулаторите се гледа – както вече писах преди това, като на възможност в тях да се поставят по-скоро хора, лоялни към парламентарното мнозинство. Нямам никакво съмнение, че когато един от лидерите на ПП казва, че „те ще са там 5-7 години”, е имал точно това предвид – властта ще е в същите ръце дори когато вече те няма да са на власт.
Тези дни Народното събрание започна изготвянето на правила за избор на членове на съответните регулаторни органи, които са с изтекъл мандат. При готовност, се заяви, че ще бъде изготвен и график за приемането им. Когато това се случи, за всяка процедура ще бъде изготвена хронограма със срокове. Научавам от медиите също, че на комисия са приети правилата за условията и реда за предлагане на кандидати и избор на съдия в КС, членове на ВСС от квотата на НС, както и за Главен инспектор и инспектори в Инспектората на ВСС. Иначе в цялост бяха цитирани 90 избора в мандатни органa. Така е, но когато законодателната власт, призвана да се придържа към Конституцията и законите, резултатът е точно такъв – много от регулаторите са с отдавна изтекъл срок на мандата. А при изтичането на 14-дневен срок след приемане на правилата в пленарна зала, да бъдат представени и кандидатурите.
Разбира се, ПП/ДБ не закъсняха със спекулациите за продължителността на срока и предварително да прокарват недоверие към процедурата, приписвайки на парламентарното мнозинство обичайните внушения за непрозрачност. И това на фона на онзи неуспешeн опит на ПП с КЕВР, та сега се налага 80-годишният Иван Иванов да продължи да я оглавява. Тогава КС посочи, че „производството по избор на председател на независим държавен орган се нуждае от ефективна гаранция за спазването на правната сигурност, прозрачност, предвидимост и надеждност на процеса”. Разбира се, че става въпрос за недопускането на негативна селекция като се използват непрозрачни подходи. Да се надяваме, че този път подборът ще се извърши по критериите на конкурентен и професионален подбор. Аз съм и за паритетен принцип при определяне броя на членовете в рамките на парламентарното мнозинство. Важно е в независимите регулаторни органи да работят компетентни и почтени хора. Но се очартава един проблем – как управляващото парламентарно мнозинство ще осигури квалифицирано мнозинство за някои от мандатните длъжности, като се имат предвид онези липсващи до 160 гласа „за”, без да се газят демократични принципи и стандарти, с които се постига независимостта на въпросните мандатни органи и които са добре заложени в практиките и директивите на Европейската комисия .
