28-30 юни, Мадрид
Във вторник, 28 май, в испанския град Мадрид започна срещата на върха на НАТО, която се провежда на фона на войната на Русия срещу Украйна. При откриването му генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че страната-агресор Руската федерация е пряка заплаха за света, докато те не виждат враг в лицето на Китай, който я подкрепя. Събитието, което ще продължи три дни, събра лидерите на държавите-членк на Алианса. Във втория ден, 29 юни, се очаква обръщение на украинския президент Володимир Зеленски.
Какво може да очакваме от тази среща? При пристигането си на срещата на върха на Алианса, Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи няколко изявления. Той потвърди, че в новата стратегическа концепция Русия ще бъде посочена като основна заплаха за сигурността на НАТО. Самата концепция „ще бъде план за това как в бъдеще Алиансът да влезе в един по-конкурентен и опасен свят и как да се гарантира сигурността на НАТО и неговите близо милиард граждани“.
По предварителна информация най-важните акценти ще са свързани с войната на Руската федерация в Украйна, укрепването на Източния фланг на НАТО и отношението на Алианса към Китай. От НАТО твърдят, че помагат и ще продължат да помагат на Украйна във войната срещу Русия, вкл. и като предоставят оръжие. Генералният секретар Йенс Столтенберг предположи, че войната, която Русия започна срещу Украйна, ще приключи на масата за преговори, но кога – не последва предположение.
В контекста на войната Алиансът възнамерява да укрепи Източния фланг. Силите за реагиране на НАТО ще се разширят от 40 000 на 300 000 през 2023 година. Решенията ще бъдат взети на настоящата среща на върха. Тези сили ще бъдат платени и организирани от страните-членки на НАТО и ще бъдат разположени в техните държави и ще бъдат предназначени да защитават конкретните територии. Освен това в тези райони ще бъдат разположени голям брой тежко въоръжение и техника, както и складове.
Освен това по време на срещата на върха, НАТО трябва да приеме своята стратегическа концепция за следващото десетилетие. Що се отнася до отношението към Китай, НАТО следи поведението на Китайската народна република, която на фона на руската война срещу Украйна подкрепи агресора. Но както заяви Столтенберг, засега КНР не се счита за противник. Но именно заради експанзионистичната политика на Китай, на срещата на върха присъстат и лидерите на Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.
Процесът на приемане на Финландия и Швеция в НАТО протича с безпрецедентна скорост. Както е изестно, Швеция и Финландия официално обявиха в средата на май, че възнамеряват да кандидатстват за членство в НАТО. Pешението им да изоставят предишната политика на неутралитет беше предизвикано от нахлуването на Русия в Украйна. Датата на тяхното присъединяване зависи от ратифицирането на протокола за присъединяване. Предвид потенциалното присъединяване на Швеция и Финландия към НАТО, Алиансът е категоричен, че процесът на разширяването ще продължи и това ще е сигнал до руския президент Владимир Путин, че Алиансът има готоност за приемането на нови държави. Това каза по време на пресконференцията след подписването на меморандум между Финландия, Швеция и Турция от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. До вчера Турция беше единственият член, който се противопоставяше на присъединяването на Финландия и Швеция. „Той искаше по-малко НАТО, но сега президентът Путин ще получи повече НАТО по границите на Русия“, каза Столтенберг. С приемането на Финландия и Швеция в НАТО, това „ще промени цялата ситуация в Балтийския регион“: ще бъдат „покрити“ Естония, Литва и Латвия и ще се засили присъствието на блока в региона, заяви Столтенберг.
По време на срещата си в кулоарите c генералния секретар Столтенберг, американският президент Байдън обяви засилване на военното присъствие на САЩ в Европа, заради агресията на Русия срещу Украйна и отправените заплахи към страните от ЕС. Това означава, че в Европа ще се засили американското военно присъстие. Байдън спомена за военноморската база Рот в Испания, както и за предстоящо подсилване сигурността с разполагането на нови сили на територията на Обединеното кралство, Полша, Румъния, балтийските държави, Германия и Италия. Отделно останалите страни-членки също ще трябва да укрепят източната и южната граница на Алианса.
